По-добре късно, отколкото .. по-късно

Мале, толкова отдавна не съм писала, че блогера вече ме кара да се идентифицирам (blush) :)
Едно време ми спеставаше въпроси в стил "Кой си ти и за какво се бориш" ама нейсе.. вече и парола иска :) Поне приятно впечатление ми направи факта, че вече е българифициран :)

А какво е оправданието ли - мързел! Всъщност, не знам дали е точно мързел .. може би по-скоро някаква апатия.. или .. знам ли..
Истината е че съвсем го бях зарязала, а сега изведнъж ми се прииска да попиша малко и да изсипя някои 'размисли и страсти' ..

Видях че не съм споменала, че записах още едно висше - руска и английска филология (друг път ще обяснявам общото между туризма и филологията). В момента съм в сесия, която за момента върви що-годе добре - взех (уж) най-трудния изпит, който доста хора влачат до 3-4-ти курс (или поне такива са слуховете). Една позната сподели, че го е взела от 7-мия път, така че трябва да се радвам, че аз го взех от първия, макар че нямах почти никакво време да се готвя за него и го бях отписала за септември. Остава още едно изпитче, което според мен е най-трудното, така че стискайте палци ;)


Но не това е най-голямата промяна, която ми се случи. След като няколко пъти трих постовете, в които писах за случилото се, реших че днес така и така съм тръгнала да откровеннича, поне да си излея всичко..
Преди около месец, след дълго мислене, обмисляне, размисляне и пр., се разделихме с Боян.
Не е лесно да се вземе такова решение, но реших че така е най-добре. Макар че той твърди, че "съм го зарязала без причина" истината е съвсем друга, но той така и не пожела да я разбере. Мислех да пиша отговор в блога му, но не исках да навлизам в личното му пространство повече - нито имам право на това, нито исках да търся начини за комуникация с него, а и едва го интересува..
Причини има.. много. Или поне за мен е така. Макар връзката ни да изглеждаше привидно безоблачна, не беше точно така. Една от причините е че се виждахме все по-рядко и по-рядко.. Не знам чия беше вината, вероятно в началото моя, после и негова.. но е общоизвестен факт, че една жена има нужда от внимание, и когато не го получава, нещата просто не вървят. Не че не сме се виждали - виждахме се.. всеки ден.. но само виртуално.
Да, ама аз чат-връзка не искам! Не ми беше приятен факта, че като му кажех че ми липсва, той казваше "еми, няма начин" .. след работа беше изморен и му се спеше.. при това положение не исках да го гърча да излиза с мен.. и си казвах 'нека се прибира да спинка'.. да, ама в крайно време си стоеше до късно на компа... явно за него винаги имаше сили и желание.. а и начин... но както и да е ..
Другата (а може би и най-съществената) причина, е факта, че при предишната ни раздяла, каза "съжалявам, че изгубих 2 години от живота си" .. Тази фраза така и не можах да си я избия от главата... щом за него една връзка е загуба на време - по-добре да не му го губя повече. (още повече че загубата е взаимна)

И като добавим и липсата на разнообразите, безинициативността, незаинтересоваността и т.н. и на преден план излиза въпроса "Има ли смисъл да продължаваме?"

А когато му зададох същия този въпрос и на него, той скочи да ме напада, че не съм била с него на НГ, че не съм честитила именния ден на сестра му (все едно че той беше честитил именния ден на майка ми, но както и да е). Очаквах да каже нещо, за да ми покаже че иска да сме заедно, че не иска да се разделяме, че държи на мен, но уви.. явно толкова му е пукало.. Няма да коментирам и държанието му когато бях болна (нещо, което много ме засегна)..

Но, нека не връщам времето назад. Каквото било - било. Животът продължава..

Надявам се, че не ме мрази много, а може би някой ден ще ме разбере, и ще проумее, че всъщност съм му направила услуга...