Моето местенце в интернет пространството

По-добре късно, отколкото .. по-късно

2008-02-05T19:03:00.000+02:00

Мале, толкова отдавна не съм писала, че блогера вече ме кара да се идентифицирам (blush) :)
Едно време ми спеставаше въпроси в стил "Кой си ти и за какво се бориш" ама нейсе.. вече и парола иска :) Поне приятно впечатление ми направи факта, че вече е българифициран :)

А какво е оправданието ли - мързел! Всъщност, не знам дали е точно мързел .. може би по-скоро някаква апатия.. или .. знам ли..
Истината е че съвсем го бях зарязала, а сега изведнъж ми се прииска да попиша малко и да изсипя някои 'размисли и страсти' ..

Видях че не съм споменала, че записах още едно висше - руска и английска филология (друг път ще обяснявам общото между туризма и филологията). В момента съм в сесия, която за момента върви що-годе добре - взех (уж) най-трудния изпит, който доста хора влачат до 3-4-ти курс (или поне такива са слуховете). Една позната сподели, че го е взела от 7-мия път, така че трябва да се радвам, че аз го взех от първия, макар че нямах почти никакво време да се готвя за него и го бях отписала за септември. Остава още едно изпитче, което според мен е най-трудното, така че стискайте палци ;)

Но не това е най-голямата промяна, която ми се случи. След като няколко пъти трих постовете, в които писах за случилото се, реших че днес така и така съм тръгнала да откровеннича, поне да си излея всичко..
Преди около месец, след дълго мислене, обмисляне, размисляне и пр., се разделихме с Боян.
Не е лесно да се вземе такова решение, но реших че така е най-добре. Макар че той твърди, че "съм го зарязала без причина" истината е съвсем друга, но той така и не пожела да я разбере. Мислех да пиша отговор в блога му, но не исках да навлизам в личното му пространство повече - нито имам право на това, нито исках да търся начини за комуникация с него, а и едва го интересува..
Причини има.. много. Или поне за мен е така. Макар връзката ни да изглеждаше привидно безоблачна, не беше точно така. Една от причините е че се виждахме все по-рядко и по-рядко.. Не знам чия беше вината, вероятно в началото моя, после и негова.. но е общоизвестен факт, че една жена има нужда от внимание, и когато не го получава, нещата просто не вървят. Не че не сме се виждали - виждахме се.. всеки ден.. но само виртуално.
Да, ама аз чат-връзка не искам! Не ми беше приятен факта, че като му кажех че ми липсва, той казваше "еми, няма начин" .. след работа беше изморен и му се спеше.. при това положение не исках да го гърча да излиза с мен.. и си казвах 'нека се прибира да спинка'.. да, ама в крайно време си стоеше до късно на компа... явно за него винаги имаше сили и желание.. а и начин... но както и да е ..
Другата (а може би и най-съществената) причина, е факта, че при предишната ни раздяла, каза "съжалявам, че изгубих 2 години от живота си" .. Тази фраза така и не можах да си я избия от главата... щом за него една връзка е загуба на време - по-добре да не му го губя повече. (още повече че загубата е взаимна)

И като добавим и липсата на разнообразите, безинициативността, незаинтересоваността и т.н. и на преден план излиза въпроса "Има ли смисъл да продължаваме?"

А когато му зададох същия този въпрос и на него, той скочи да ме напада, че не съм била с него на НГ, че не съм честитила именния ден на сестра му (все едно че той беше честитил именния ден на майка ми, но както и да е). Очаквах да каже нещо, за да ми покаже че иска да сме заедно, че не иска да се разделяме, че държи на мен, но уви.. явно толкова му е пукало.. Няма да коментирам и държанието му когато бях болна (нещо, което много ме засегна)..

Но, нека не връщам времето назад. Каквото било - било. Животът продължава..

Надявам се, че не ме мрази много, а може би някой ден ще ме разбере, и ще проумее, че всъщност съм му направила услуга...

Къде се загубих ли?

2007-10-09T21:34:00.000+03:00

Ето ме отново :) След като цяло лято ме нямаше, най-накрая се появявам. Не, не съм ходила никъде, дори и на почивчица не можах да отида (срам и позор да кажа че работя в туристическа агенция). Всъщност, преместих се в ново жилище. Това се оказа изключително трудна и времеотнемаща операция:
1 стъпка: Намиране на идеалното жилище - не че е идеално де, ама толкова за сега..
2 стъпка: Продаване на стария апартамент - също сложна система.
3 стъпка: Уреждане на кредит от банка - изключително нервообразуваща и животосъкращаваща операция!
4 стъпка: Изповядване на всички тези сделки - покупка, продажба, ипотека - разправии с адвокати, нотариуси (за нотариусите допълнително ще пиша някой ден, какви злобни и арогантни създания са), данъчни и други институции .. абе, кофти нещо е бюрокрацията..
5 стъпка: Ремонт на новозакупения апартамент - тук няма да коментирам, че направо нямам думи..
6 стъпка: Освобождаване на старото жилище.
7 стъпка: Нанасяне!

.. и всичко това ми отне "само" 3 месеца. Мога доста да разкажа за опита си с агенциите за недвижими имоти, банковите служители, кредитните инспектори, държавните служители, юридическите лица, майсторите.. доста преживявания имах (повечето неприятни), но ще ви го спестя поне на вас. Това, което ги обединява, е че са кожодери, които не вършат нищо, а очакват много, нагли типове, с две думи.
И като за капак - вчера ме направиха и домоуправител.. като за "добре дошли"..

Ами толкова за днес, исках само да кажа че съм жива, и че ще се появявам от време на време :)

(гр)адски транспорт

2007-05-01T22:00:00.000+03:00

Искам да се оплача от градския транспорт! Тъй като откакто работя на центъра, често ми се налага да ползвам това чудо на природата, всекидневно се сблъсквам с какви ли не неприятности. Първо: 1-ците са адски разнебитени .. ужас направо; второ - 27-цата карат като откачени, несъобразено висока скорост, с резки спирачки после. Е, при толкова много правостоящи (голяма част от които са възрастни хора) как може да се спира така все едно возиш чувал картофи. Няколко пъти съм ставала свидетел на залитаща бабичка, поради тези несъображения. Миналата седмица дори едно момиче ме връхлетя .. (а не беше от най-слабите)..

Ама както и да е.. не за това исках да се оплаквам. Исках да изкажа възмущението си, заради това, което ми се случи днес. Качвам си се аз в прословутото 27 и какво става. Идва кондукторът, подавам му парите, а той ми връща 10 ст. повече и ми прави знак и намигане тип "тихо" и си продължи напред без да ми даде билетче. Явно реши че може да ме таксува с 10 ст. по-малко, и да не ми дава билетче, и да си прибере останалата част от билета. Е, мама му стара, аз за 10 ст. ще си жертвам спокойствието и сигурността ли? Ами ако стане нещо? Ако мине контрола и кво.. трябва да се червя и да се обяснявам, че кондуктора е виновен ли? Или ако недай си Боже стане ПТП.. нали "Билетът е нашата застраховка" (или поне така пише)? Много се ядосах! Все пак се направих че нищо не е станало, подадох му 10 ст., казах му че се е объркал и че не ми е дал билетче.. Даде ми все пак де. Ама тази човешката наглост, граници няма. Бива ли такива работи! Не стига, че почти винаги когато няма много хора, си връщам билетите на кондуктора преди да сляза, а сигурна съм, че не съм единствената и много хора го правят. И пак ненаситни бе!!!
И две минути по-късно, пак същата история. Сяда пред мен едно момче, и явно и на него му бе отправено подобно "неприлично предложение". Той, обаче, не беше толкова тактичен колкото мен и му се развика пред всички.. как така не му дава билетче и го подкупва за 10 ст. Ами правилно постъпи, нека всички видят как си върши работата!

А за себе си взех решение: вече не само че няма да им оставям билетчетата като слизам, ами и винаги ще изисквам новичко такова, когато ми пробутват билет 2 употреба!

Почивкааа

2007-04-30T22:56:00.000+03:00

След като няколко пъти започвах да блогвам, а постовете така и си оставаха в папка 'drafts', захвърлени с оправдание "сега няма време", реших, че по време на 4-дневната ми почивка ще взема не само да напиша някой пост, ами дори и да го завърша, че даже и да го поустна.. Уау! :)
Иначе, готинко е да се събират така по 4 почивни дни. След като реших да си остана в Пловдив, и да си релакс-вам, вчера се отдадох на "активна почивка" (как звучи само.. едва ли почивката може да е активна) :) Истината е че станах към обяд, след 12-часов сън (ех, от кога не ми се беше случвало), цял ден се излежавах, следобяд пак спах 1 час, и като за капак, вечерта пак си легнах поносимо рано (към 12-1). Голям съм Сънчо, знам, но това си беше наваксване на загубения сън в последните няколко дни. В последната седмица бях на вълна "покупко-продажба на недвижимо имущество", и сега дори си мисля за агенция за недвижими имоти - остава само да допроуча някои факти по регистрацията на такива.

Другото "голямо" събитие, което ми се случи, беше нанасянето на Мима в Пловдив, което уплътняваше малкото ми свободно (и не само свободно) време. Но нали съм си добричка и не мога да отказвам на 'другарче в беда' и като добавим факта, че се нанесе близо до нас, нямаше начин да се измъкна, и да не й помогна да се нанесе и устрои.

Днес разбрах, че четиридневната ми почивка нито ще е съвсем почивка, нито ще е съвсем четиридневна. Около обяд получих обаждане от "Интернешънъл Сървайс Чек" (които от време на време ме спамват с предложения да се подвизавам като таен-клиент). След като ми бяха възложили една проверка за през седмицата, която в последствие отпадна, отказах проверка, предвидена за вчера. Така де, в 14ч. получих мейл, че трябва до 15:30 да извърша проверка в Макдоналдс, при положение, че още бях сънена (нали съм Сънчо), та се наложи да пооткажа. Днес, обаче, нямаше как да откажа пак, още повече, че и те май нямаха на кой друг да разчитат, та така .. съгласих се.. какво да правя като се опитвам да огрея навсякъде ;)
И макар че "работата" не е подходяща за момиче (лично наблюдение) понеже по инструкции трябва да се поръчат хамбургер, картофки, газирана напитка и сос (не, не успях да изям всичко) мисля, че се справих добре (като за първи път). Общо взето т. нар. работа се изразява в оплакване и критикуване (които, уви, владея до съвършенство) :) След като дори в ресторант с перфектно обслужване, успях да намеря толкова много неща, които не ми харесват, и направих толкова много забележки, започнах да се замислям, дали пък проблемът не е в мен.. ?! Не че съм кой знае какъв перфектционист, или че правя нещата перфектно, просто винаги има от какво да се оплаквам и никога не съм напълно доволна. От друга страна тия тайни-клиенти (специално за Макдоналдс) ми се струват малко пунта-мара, понеже персоналът е запознат с тях, знае се кой ден, по кое време ще отидат, какво ще си поръчат, и това, че ще са сами и ще е оглеждат всичко подробно и подозрително, което малко обезсмисля цялата система.. ама както и да е :)

Друго, от което постоянно се оплаквам напоследък и вечно не съм доволна, е фирмения ни сайт, който нито става както го искам, нито когато го искам, нито нищо. Нещо ми е малко простоватичък, адски бавно става, постоянно трябва да правя забележки и поправки, а нещата, които искам да ги има.. сигурно няма да станат в близките няколко години ..

А сега май е по-добре да спра да се оплаквам и да натискам "Publish" преди пак съм зарязала всичко в драфта :)

Хубава седмица на всички!

24-те чудеса на България

2007-04-21T00:19:00.000+03:00

Как да ползваме Гугъл

2007-04-05T23:14:00.000+03:00

Няма съмнение, че Google.com е най-често използваната търсачка. Ясно е, че можем да намерим всякаква информация в мрежата, но знаем ли как да търсим? Като всяко нещо, и Гугъл си има своите тънкости. В този ред на мисли, искам да спореля с вас следната информация, която намерих из интернет пространството:

Кавички. Стар трик, но пък безценен. Заграждайте с кавички думите, които вървят заедно. Ако напишете "алуминиева дограма", ще получите точно това. Ако напишете алуминиева дограма, ще получите пластмасови уплътнения, най-различни рамки и дърводелски услуги. Ако напишете "Иван Петров", ще получите Иван Петров, а не всеки Иван и всеки Петров, които имат щастието да се моткат по Интернет.

Изваждане. Тире, т.е. минус, поставено пред някоя дума, изолира всички сайтове, които я съдържат. Ако търсите информация за Левски като историческа фигура, е добре да напишете "Левски -футбол" (макар че, за добро или лошо, в българските сайтове "Левски футбол" се търси по-често).

Събиране. Много търсачки игнорират думи или знаци, които се срещат често, защото това прави търсенето тромаво и непрецизно. Ако сложите "+" пред дадена важна дума обаче, тя със сигурност ще присъства. Например търсете "витамин +а", и ви гарантирам, че търсачката няма да прескочи буквата "а", както би направалиа в повечето случаи (най-малкото защото е определителен член в английския).

Или-или. Думата "или", т.е. OR (задължително с главни букви) на английски, пести време. Ако потърсите "почивка Анталия OR Кушадасъ", резултатите от двете дестинации няма да се смесят.

Дата. Ако търсите в сайт, където информацията често се повтаря с едни и същи термини и действащи лица (например спортна медия), добре е да ограничите търсенето до определена дата. Някои сайтове имат полета за търсене около дадена дата, но други нямат. При тях добавяйте като ключови думи периода, който ви интересува, например "Милан победи 3:0 Януари 1999".

Задавайте отговори. Ако търсите нещо, напишете го под формата на отговор, не като въпрос. Все пак, търсите страници, които дават отговори. Пишете "обиколката на Юпитер е км", вместо "колко беше обиколката на Юпитер".

Смесвайте. Както при съставянето на изречения, може да съставяте по-сложни като вграждате много едно в друго, така и търсенето можете да комбинирате команди. Няколко плюса или минуса и две три кавички в едно търсене решавата проблема.

Конкретика. В случай, че търсите статия в голям сайт, но удряте на камък, ограничете Google-резултатите само от него или от неговия домейн с командата "site:". Така например "прием site:www.uni-sofia.bg" намира директно страницата за прием на нови студенти на СУ Климент Охридски.

Търсене на връзки. Търсите даден линк? Просто добавете "inanchor:". Командата е полезна при търсене на мейл-адреси, които често се изписват като връзка под името на човека. С повече късмет , ако напишете "inanchor: Георги Първанов", можете да изпратите писмо до Президента.

Търсене в заглавието. С командата "intitle:" търсите само в заглавията на страниците. Полезно е, ако търсите новини в архив на вестник, примерно.

Намиране в текста. "intext:" е обратното на "intitle:". С тази команда прескачате заглавията и търсите само в текста на статиите в Интернет.

Кой ви търси. С командата "link:" можете да видите кои страници са сложили линкове към вашата страница или някоя друга, която ви интересува.

Калкулатор. Google е точен калкулатор от онзи тип, които имат функции с логаритми, синуси и всичкии елементи, които се моля да не ме срлещкат често във всекидневието. Напишете уравнение "12+3456*7-890=" и вижте резултата. При мен излезе 23 314.

Търсач на пратки. Напишете номера на пратката, FedEx или UPS , и Google ще ви покаже информация къде се намира в момента.

Конвертор на мерни единици. Напишете "meters in 70 yard" и ще получите точната дължина в метри. Същата опция важи за нестандартните мерни единици, за вместимост, тегло, площ и каквото се сетите.

Брокер. Не че често се налага, но Google може да следи и стоковата борса. Напишете AAPL или MSFT и мигновено ще получите борсовите индекси на Apple и Microsoft.

Карта. Напишете името на улицата, която търсите, града, плюс ключовата дума "map" в секцията за търсене на картинки (http://images.google.com) и ще получите карта на местността. Например "map Budapest Vici" дава карта на Ваци - една от туристическите улици в Будапеща.

Част от вашият компютър. Google Toolbar е разширение за Internet Explorer, с което може дирекно да търсите през вашия браузър, без да посещавате постянно http://www.google.com.

Преводач от няколко езика. Всяка страница на италиански, френски, немски, испански и португалски може да бъде преведна към английски с помощта на Google. Е, преводът е машинен, но все пак разбираем. За превод от и на други езици използвайте http://www.freetranslation.com и http://babelfish.altavista.com.

Продуктов каталог. Услугата не е точно за България, но все пак работи, ако искате да намерите най-ниската цена на даден продукт от различни онлайн магазини и ако имате кредитна карта. Услугата се казва Froogle, на адрес : http://www.froogle.com

Учител по правопис. Ако напишете някоя дума неправилно, той ще ви я покаже, както трябва. Но не се доверявайте прекалено много. Google показва правописа на думи, които могат да бъдат намерени в речниците.

История на интернет. Преди няколко години фирмата купи форумите на Usenet, а с това и години с онлайн-дискусии. Ако искате да учавствата в глобален форум или да се върнете назад във времето, вижте http://groups.google.com.

Речник. Като напишете "define:" и след това непозната думи или акроним [примерно CPU или RAM], търсачката ще претърси целия Интернет и ще извади пред вас няколко обяснения за това, което сте въвели.

Информационен бюлетин. Казва се Google News Alerts. Въвеждате вашия мейл адрес, после ключови думи, после Google всеки ден ще сканира новинарските заглавия за вашите ключови думи и ще ви изпраща бюлетин. Услагата е на: http://www.google.com/newsalerts

Тук съм! :)

2007-02-25T19:04:00.000+02:00

Тооолкова отдавна не съм блогвала, че чак забравих какво е това животно блог.
Е, днес реших да си поприпомня малко за какво иде реч.
Какво ново ли? Ами, ако излкючим новата работа, май всичко си е постарому.
Всъщност, работата като такава, не е нова, просто е на друго място - т.е. в нова туристическа агенция. Макар че напоследък доста често ми се въртят мисли да се откажа от туризма, и да се преориентирам към нещо друго, реших все пак че мога да опитам отново. Малко е трудно да ви обясня защо точно искам да се откажа, няма и да опитвам ;) А може и проблемът да си е изцяло в мен, понякога нещата ми писват много бързо (едно от моите "качества", които не понасям). За съжаление, еднообразието ме е налегнало във всяко отношение, и май най-лесната промяна беше в професионален план.
Скоро Боян ми каза, че съм взела работата прекалено сериозно, и да я карам по-спокойно. Не знам какво точно имаше предвид.. знам че понякога ме избива на работохолизъм, но чак пък толкова?
В интерес на истината, работата е доста сериозна и отговорна, и макар че се подписвам като "Sales Manager".

В петък посетихме Интернационалната Туристическа борса, която се провежда всяка година в НДК. Решихме, че няма да си взимаме щанд, и няма да присъстваме четирите дни, а ще отидем само да я посетим за един ден. Всъщност, до последно се надявах да ми се размине, и да не ходя, но май нямаше как. Макар че трябваше да стана сутринта в 5-5:30, като цяло съм доволна от резултатите, а най-много съм доволна от това, че свършихме доста бързо, само за 6 часа обиколихме (почти) всички щандове, запознахме се с доста колеги, сключихме не малко договори, събрахме 7-8 чанти спам (визитки, брошурки, каталози.. и други рекламни материали на наши бъдещи контрагенти).
Очаквах по-голям "калабалък", по-голямо чуждестранно участие (предвид влизането ни в ЕС), но не би .. Най-много ме изненада това,че като посетихме щанда на Министерството на икономиката на Република Македония, накрая един от "техните" тихичко ни каза: "Знам, че вие българите си мислите, че македонците са българи... и знам че сте прави.." Вярно, че въпросният министър беше американец, който е решил,че ще живее в Македния .. и все пак .. може ли такова лицемерие?

Та такива ми ти работи при мен ...

Тълковен речник

2007-02-07T23:23:00.000+02:00

1. Хомосексуалист, който се изхожда по голяма нужда - СЕРГЕЙ
2. Човек, който ходи по голяма нужда по два пъти - БИСЕР или ДИКЕНЗ
3. Човек, който седи до кръста във вода - ДУПЕДАВЕЦ
4. Човек, който лиже задници - АНАЛИЗАТОР
5. Дете, което не е родено в Гърция - НЕГЪРЧЕ
6. Човек, който се разхожда из гората и задава въпроси на дърветата - ПИТАГОР
7. Полов акт с кол - КОЛЕБАНИЕ
8. Човек, който спира коне и каруци - КОНСПИРАТОР
9. Човек, който събира коне - КОНСУМАТОР
10. Човек, който търси жаби - ДИРИЖАБЪЛ
11. Дете, което не ходи по голяма нужда - НЕСЕСЕРЧЕ
12. Човек, който расте с една педя - ПЕДЕРАСТ
13. Човек със 100кв. метра задник - ГЪЗАР
14. Жена, която бие мъжа си - КУРАБИЙКА
15. Мъже в редица - КУРНИЗ
16. Човек, който мрази старите хора- ДЯДО МРАЗ
17. Човек, който се завира в дините - ДИНОЗАВЪР
18. Човек, който пипа парите на леля си - ПАРАЛЕЛЕПИПЕД
19. Човек, който си маже космите с нафта - КОСМОНАВТ
20. Човек де живее до барата - Баровец
21. Човек дето харчи всичко до стотинка - Доцент
22. Дете ненавършило годинка - Негодниче
23. Много жени в басейн - Компот от сливи
23a. Ако са стари - Ошаф
24. Човек притежаващ два вола - Бивол
25. Човек дето ходи бос - Босилек
26. Мъж, със самочувствие е 1см - Курсант .
27. Човек, който живее на палма - Palmolive .
28. Такъв, дето умира на палма - Napalm Death .
29. Мразещ истината- ХОКЕИСТ
30. Много педераси наредени в кръг - енциклопедия
31. Жена, която обича сливи -- ДАМАДЖАНКА
32. Летящ по писти- ПИСТОЛЕТ
33. Обичащ мира и парите- ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ

Globul - Най-доброто предстои.. Ама кога?!

2007-01-20T20:42:00.000+02:00

Искам публично и най-тържествено да изкажа искрените си благодарности към скъпите ми Глобълци, които само след 39 дни, най-накрая ми отговориха на въпроса :) Ура!

---------------------------------------------------------------------------------

Подател:CustomerCare@globul.bg
До: malaiza@abv.bg]
Относно:	RE: problem
Дата:	Събота, 2007, Януари 20 11:28:13 GMT+02:00

Уважаема Г-жо Димитрова,

Благодарим Ви, че се обърнахте към нас за съдействие.

В отговор на Вашето запитване Ви информираме, че затруднението с достъпа до приложението MyGloBul е отстранено.

Разбираме, че случилото се Ви е причинило неудобства, за което молим да приемете нашите извинения.

Оставаме на Ваше разположение в случай, че се нуждаете от допълнителна информация.

С уважение,

***** ********
Отдел "Грижа за клиента"
"Космо България Мобайл" ЕАД /GloBul/
http://www.globul.bg/

From: malaiza@abv.bg
Sent: TuesdayDecember 12, 2006 4:24 PM

To: CustomerCare@globul.bg
Subject: problem

Здравейте,

От 2 седмици се опитвам да вляза в my.globul.bg, за да си видя он-лайн фактурата. Всеки път, обаче, ми казва, че има технически проблем и да опитам по-късно или да се обадя на 123.
След като 2 седмици опитвам "по-късно" вчера реших да се обадя на 123, където ми казаха, че има проблем от 2 дни, и че днес ще бъде отстранен.

Днес отново опитах да вляза в сайта, за да си видя он-лайн фактурата, но проблемът все още не беше отстранен.

P.S.: От същия компютър влизам с друго потребителско име и няма "технически проблеми".

Бих искала да попитам, кога ще имам достъп до собствената си он-лайн фактура (понеже все още не съм получила и хартиената такава).

Надявам се, че проблемът ще бъде отстранен скоро.

Гергана Димитрова

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Позволих си да изтрия името на любезната лелка, която все пак си е направила труда да ми отговори, макар че се е обърнала към мен с "Г-жо" .. ( е па госпожиЦА съм още бе!).
А аз колко наивничко си вярвах, че мейлите със subject "проблем" са с приоритет!? И това ми било "кастъмър кеър" ?!
Нооо важното е, че проблема наистина е отстранен (след като вече бях забравила за него..) ама, по-добре късно, отколкото по-късно :)

На вас мога само да пожелая да нямате проблеми с Глобъл, а ако все пак имате - въоръжете се с търпение... и помнете, че най-доброто предстои! (все някога..)

Математически тест

2007-01-20T11:49:00.000+02:00

Направете това зашеметяващо математическо упражнение.Ще ви отнеме 20 секунди. Единственото, което трябва да направите е да следвате инструкциите. Отговорете не въпросите един по-един, не отивайте направо на последния.Научете нещо повече за сексуалните си нужди!
И така, започваме! Извадете си калкулаторите от компютрите и Start!

------------------------------------------------------------------------

1. Изберете си едно число, което да съответства на случаите през които искате да правите любов през седмицата.

2. Умножете това число по 50

3. Добавете към резултата 44 (+)

4. После го умножете по 200

5. Ако през тази година празнувате рождения си ден добавете 106. Ако празнувате на високосна добавете 107.

6. Последна стъпка: от резултата, който сте постигнали извадете годината си на раждане (примерно

от 2006 (вашия резултата, вадите 1982г,(вашата година на раждане)

След като извършите изваждането, ще получите пет цифрено число.

Така че...

Първата цифра от полученото число показва колко нощи вие си мислите за секс през седмицата.

Нали така?

Но това не е всичко...

Последните две числа отговарят на твоите години

Но най интересното предстои...

Втората и третата цифра показват позата в която обичате да правите секс!

Този математически тест е уникален. Нещо добро ще ви се случи, щом сте разгадали числата! Бъдете готови за предизвикателствата на живота! Изпратете го на човек на който държите и искате да се радва на живота и любовта, както вaс. Споделете щастието и с други!

ЧНГ еУропейци*!

2007-01-14T18:23:00.000+02:00

* Иронично изказване; набляга се на У

Ето ме и мен! Малко е късно да ви честитя новата година (аз докато се наканя ще вземе да мине), май е късно и за пожелания, а и ме няма много много по тази част.. Надявам се еУропейската година да ви/ни донесе това, което Дядо Коледа пропусна ..
За себе си пожелавам да изпълня някои нещица, които съм си поставила за цел, но май първо трябва да стана по-сериозна и отговорна ;)

2006-та за мен..

.. беше доста противоречива година за мен. Няма да правя ретроспекция, още повече че и няма какво толкова да отбелязвам. Имаше доста кофти моменти, но все пак, животът продължава.. Хубавите моменти.. не е като да ги няма, но като цяло, май нищо запомнящо се.

Смених 2 работи (типично за мен), втората от които ме научи на доста неща. Това, което не смених е гаджето :) (нетипично за мен). Заедно сме вече повече от година, което си е направо рекорд :)

Краят на годината също не беше кой знае какво, но поне не се случи това, което се случваше последните няколко ... (някой ден може и да обясня за какво иде реч) :)

2007-ма..

.. се асоциира с приемането ни в ЕС. За добро или за лошо вече сме част от ЕУропата. Далеч съм от мисълта, че нещата ще се подобрят изведнъж като с магическа пръчица, но остава надеждата за един по-добър живот.

Весели празници

2006-12-24T19:02:00.000+02:00

Весели празници и от мен!

Пожелавам ви много здраве, щастие, късмет, любов, усмивки и сбъднати от дядо Коледа желания ;)

Каква седмица...

2006-12-21T21:21:00.000+02:00

Онзи ден почнах да пиша пост "Какъв ден..", но докато го завърша стана "Каква седмица". Общо взето, ежедневието ми напоследък е доста забързано и вероятно затова не си дописвам постовете (ех.. оправдания). Освен,че е една забързана седмица, е и Седмицата на авариите. Първо, в началото на седмицата, отивам да правя превод в банка ДСК.. и какво .. имало авария и не се знае кога са щели да я отстранят. Отивам в съседната банка - ОББ - там ми искаха 5лв. за превод на 63 лв. Е, това пък на какво прилича.. не направих превода им там :) (скрънза съм, нали). Следващата банка - ПИБ - там имаше километрична опашка и се отказах да чакам, още повече,че закъснявах за работа. След работа минах през Хеброс, за които също не мога да кажа добри думи, ама поне направих превода.
Прибирам се вкъщи - честитка он ЕВеНе-то - няма ток! Спряха го сутринта в 9, и го пуснаха вечета след 17.. срамота! Добре,че не си бях вкъщи и се прибрах чак в 16:30,че иначе цял ден без електричество, щях да подивея (още повече че се отопляваме само и единствено на ток).

На другия ден, отивам на работа и 5 мин. по-късно пада нета. Изчаквам аз 15тина мин. да видя дали ще го оправят ама тц. Вдигам телефона да се обадя на телесис да им кажа,че нямам нет - изненада, и тел-а не работи!

Днес, след като телесис категорично отрекоха,че няма проблем с нета, стигнахме до извода,че проблемът е в кабела. Вчера се колебаеха между ланката и кабела (понеже "мигача" на ланката не светеше), но днес им предложих да пробваме ланката с другото пц, и светна (Их,че съм умно бе! :) ) Е, явно някой нещастник, ни е прекъснал кабелите за нет-а и тел-а.. ама от утре това вече няма да е мой проблем ..

Иначе, всички тия "проблеми" са си бели кахъри на фона на фарса, който се разигра във вторник с нашите медицински сестри. И макар че всички тези подписки, протести, тениски и т.н. не помогнаха досега, ви призовавам да се подпишете тук: http://www.petitiononline.com/bulgaria/petition.html

Lost in translation

2006-12-18T17:26:00.000+02:00

Не, не.. няма да ви говоря за филма.. (още повече, че 2 пъти заспивах на средата на филма, и не знам как свършва) ..
Но вижте на какво попаднах.. тези са доста по-изгубени в превода :)

След като 1 година работих с китайци и съм се нагледала на какви ли не првеоди, изобщо не съм и очаквала да попадна на нещо подобно ;) Но поне доста ме развесели :)

Та като си купувате кухненски абсорбатори или други подобни джаджи, питайте консултантът в магазина как се инсталират/ползват, че да не се наложи после да търсите смокини за да ги надзиравате :)

Весела седмица на всички!

1 година

2006-12-16T18:33:00.000+02:00

С Боян направихме 1 година заедно. Цяла година.. Струва ми се адски много време, а всъщност, изобщо не усетих кога мина.
Сега се сещам как миналото лято Марта ми каза "Айде, хващай някои от колегите", а аз й казах "Ти луда ли си" :) В крайна сметка.. точно това се получи..
И макар,че сме родени на една дата и сме доста еднакви, и двамата сме големи инати, все пак успяваме да се търпим вече цяла година :) (А нали уж противоположностите се привличат, а еднаквите неща се отблъскват).

Иначе, исках да направя календар с наши снимки, за съжаление той чу и малко се наложи да празнуваме по-рано , за да му дам "изненадата" :)

Няколко часа преди 16-ти отидохме в ресторант "На свещи" (само дето свещите липсваха), където в началото беше приятно, но после почнаха да пускат само гръцка музика..

Като заключение, мога само да обобщя, че не съм предполагала, че някой може да ми носи много повече положителни моменти, отколкото отрицателни.

Гуши, благодаря ти за всичко, и се надявам, че и аз те правя толкова щастлив, колкото ти мен! ;)

8ми декември

2006-12-13T22:31:00.000+02:00

Мина и този осми декември. Отново не бях с колегите си, ама нали миналата година бях с тях, така че да не ми се сърдят :) А и в крайна сметка.. "Не съм слънце да огрея навсякъде" :)

Тази година бях в Хисар с Боян и неговите колеги. Тъй като бяхме близо 30 души, се наложи да се пръснем в 2 хотела, и дори пак не се събрахме и имаше настанени по квартири.
Аз бях май в най-доброто хотелче - Розовата къща. Много приятно местенце, близо до гарата, близо до центъра и денонощния минимаркет. :) Стаите бяха много чисти и топлички, с кабелна и собствен санитарен възел. Ако някога отида пак в Хисар, със сигурност ще отседна пак там.

Вечерта на осми бяхме в ресторантчето на другия хотел, където бяха и по-голяма част от групата. Имаше малък фал от моя страна, защото като правих поръчката на менютата, бях забравали да поръчам безалкохолните, чудих се защо са останали доста пари, но след като не се сетих, решихме да поръчаме мезета .. Малко кофти, щото повечето знаеха, че безалкохолните са включени в куверта, а после се оказа,че трябва да се плащат отделно, ама .. какво да се прави.. и аз съм човек, и аз правя грешки..

Като цяло вечерта не беше нищо особено.. а и след като пуснаха чалга си тръгнахме към нашето хотелче.

На другия ден спахме до късно, излезнахме да хапнем в една пицария, и обратно в хотела на топличко. Навън беше толкова студено, че изобщо не ни се обикаляше из града. Събрахме се в едната от стаите, да хапваме, пийваме и играем карти ;)

Вечерта, след като нямаше какво да правя, си легнах рано-рано.
И също толкова рано на другия ден си тръгнахме. На обяд вече си бях вкъщи.

И така, общо взето така мина студентския празник тази година .. не беше кой знае колко забавно, но поне беше спокойно и си починах малко от натовареното ежедневие.. ;)

Възмутена съм..

2006-12-05T18:30:00.000+02:00

.. май не е нещо ново. Напоследък постоянно се възмущавам, но това днес беше "в рамките на извън всякакви граници". И сега по същество..

Работя си аз днес и малко преди края на работния ден идва една жена и пита дали знам къде може да даде да й се преведат някои неща на английски. И понеже освен с туристическа дейсност се занимаваме и с преводи и легализации й отговорих, че може и при нас. Казах и да остави каквото има, и да мине след 24 часа. Нищо странно до тук.. Но какво става.. Жената изважда 5-6 коледни картички и 2 пожелания, които трябваше да се преведат на английкси. Обясни ми, че синът и е бил на бригада в Англия, където се разболял много сериозно. Тогава фирмата с която е заминал (Конкордия) веднага е настанила момчето в интензивното отделение в еди-коя си клиника и всичко минало. Момчето се оправило, буквално му били спасили живота.
Та жената искаше да прати благодарствени картички на Конкордия, клиниката, дежурните лекари, и отделът в интензивното отделение.

Казах й че щом е затова, да ги даде да мен, ще й ги преведа веднага.
После ме помоли да ги надпиша, понеже тя нямало да се справи. Надписах ги естествено, как да няма да помогна на жената..

В този момент, обаче, дойде шефката и вдигна скандал .. Как така съм била надписвала картички .. това било туристическа агенция. Жената се смути, каза на шефката да не се притеснява и че ще й плати, а тя отговори, че нямаме такава услуга "Надписване на картички".

Е, гаси простотията! Естествено, защитих жената, казах,че това все пак спада в услугата "Преводи и легализация" и че няма значение дали превеждам документ или свободен текст! .. и си продължих да надписвам картичките.
Накрая жената се извини и попита какво дължи, казах й "Нищо!"
Тя обаче, остави 5 лв. и се изниза. Толкова тъпо ми стана, че тази толкова изстрадала жена, която е била напът да загуби сина си, и се опитва да изкаже хилядите си благодарности, като ги пише в коледни картички, си плати за да й надпишат 5 картички..
Смешна работа.. никога не бих й взела пари, още повече че ми отне само 10-15 мин (макар и в работно време).

След като си тръгна жената, естествено последва скандал със шефката, но не ми пука. Тя ако е безсърдечна - аз не съм!

------------------------------------------------------------------

П.С.: Все пак реших да не оставям парите в офиса, защото така отиват в джоба на шефката. Взех ги и се почерпихме с Елена за здравето на момчето!

Хайде на блоготърга :)

2006-11-28T10:34:00.000+02:00

Случайно попаднах на една джаджа, която определя на каква стойност е даден блог.
Моят засега го раздава скромничко, само $564.54..

My blog is worth $564.54.
How much is your blog worth?

Насааам народе!!! :)
Започват наддаванията.. Кой дава повече? ;)

Неделя

2006-11-19T16:02:00.000+02:00

Седмицата беше толкова напрегната и натоварена, че чак не мога да повярвам, че свършва. Имам чувството,че мина цяла вечност. Покрай осми декември и Нова година има доста работа, е беше голяма лудница. Имаше един куп заблудени студентчета, които в последния момент се сещат да търсят място за 8-ми (след като вече почти всичко е заето). Общо взето, май се справих почти с всичко, макар и за сметка на доста нерви. Многото работа, обаче, не е единственият проблем, уви. Всъщност, има един доста по-голям, за който ще пиша когато вече го отстраня (дано да е скоро).

Добрата новина е, че вече знам къде и с кого ще празнувам тази година 8 декември :)
След като доста се порових и проверих на поне 30-40 места, от които почти всичко беше заето, малко като капацитет, или скъпо, най-накрая се спряхме на.. Хисар. Лошото е, че там може да се намерят по-нормални цени единствено в по-малките хотелчета (частни квартири), затова се наложи да се пръснем на 3 места (все пак общо всички сме 28 души).
Явно хората там са доста назад с технологиите, и всички искаха да пратим капаро с пощенски запис. Като направихме някои дребни равносметки, че всеки пощенски запис, който пратим ще е по 2-3 лв, решихме,че е по-добре да отидем да капарираме на място, така поне щяхме да видим и лично местата. Нали знаете, око да види, ръка да пипне!

Речено-сторено! В сряда след работа се събрахме Аз, Боян, Митака и Пийча и потеглихме към Хисар. В около 15 ч. вече бяхме там. Минахме първо през хотела, в който щяха да са по-голяма част, и в който щеше да е и вечерята. После се отправихме към х-л Розовата Къща, където ще съм и аз :Р Оставаха само още четирима души, които да решим къде да настаним, но след кратка обиколна, намерихме прилична частна квартирка близо до нашето хотелче. Капарирахме навсякъде и вече можехме спокойно да потеглим обратно към Пловдив.

В четвъртък направихме 11 месеца с Боян. След като пообиколихме града отидохме на по пица в "Кастело".

Вчера и днес почивам и мързелувам активно ;) Жалко,че уикенда свършва и от утре пак се почва всичко..

Пожелавам ви успешна седмица!

Да бъдеш или да не бъдеш клиент на СГ Експресбанк ?!

2006-11-08T12:30:00.000+02:00

.. Това е въпросът!!! Още не съм си получила картата, а вече започнаха и проблемите.

1. В понеделник се опитах да си вляза в он-лайн системата, и на няколко пъти ми каза,че паролата ми била грешна (при положение, че съм сигурна в нея, а и преди бях влизала с нея)
2. После започна да ми се появява html-кода, когато се опитвах да заредя страницата.
3. Естествено, няколко пъти ми излезна и надпис "Not found"
4. След като писах на "интернет подкрепата" (демек съпорта) ми отговориха, че били "регистрирани 8 неуспешни опита за достъп до системата" а след 3-тия такъв "достъпът се бил блокирал от съображения за сигурност". Е как, по дяволите, ги изброиха тези 8 опита, като пробвах поне 50 пъти, и как решиха, че 3 от тях са грешни, като пробвам с една и съща парола ? (вярно първият път по инерция си въведох паролата на пощата, но след това вече си въвеждах вярната)
5. След като ми "деблокираха потребителския акаунт" влязох, и установих: първо: че картата ми е готова от 1 седмица (т.е. 3 работни дни, след като подадох заявление) и второ, че имам начислена "Годишна такса БОРИКА" (в размер на 4 лв.) за която не само не ме бяха предупредили, а и май само аз съм "облагодетелствана" с такава такса (Боян, който си изкара картата по-рано, няма такава).
6. Писах пак на съпорта (които "напълно били разбирали недовлоството ми") за да ги питам за какво иде реч, а те най-любезно прехвърлиха отговорността на "търговския ми агент" като ме поканиха да се срещна с него, и да ми обясни всичко.
7. След като така и така трябваше да отида да си взема картата, която според он-лайн информацията е готова от 30 октромври, реших да послушам съпорта и да се срещна с търговския ми агент. И какво се случва...
8. Отивам да си взема картата и .. изненада "Все още не са я получили" :) Казах им, че е готова от 1 седмица и ми отговориха "Да, в действително е готова, и се намира в централния ни клон, но все още не е достигнала до нас". Е гаси.. трябват им 3-4 дни за за да дойде от Кършияка до Центъра (явно са всичко друго, но не и експрес(на) банка).
9. Колкото и любезна и услужлива да беше търговската ми агентка, не можа да даде отговорът на въпросите ми, поне се съгласи с мен, че "Не би трябвало да е така!". Обеща,че ще провери, и че като отида пак за картата, ще ми даде отговор (А, дано!). Явно некомпетентните служители са запазена марка за тази банка..
10. Макар че участвахме в програмата "Препоръчай на приятел" с Боян, май нито един от нас не се облагодетелства от това, но това е най-малкия проблем в случая... Въпросът е, че пак останахме излъгани и за това..

Има и още неща, от които не съм доволна, но мисля да спра до тук (като си запазвам правото да ги продължа някой ден). Все пак все още не съм си получила картата и не съм видяла всички негативи, които може да ми сервира. Но след като все още не съм започнала да я ползвам, и вече съм недоволна, не искам и да си помисля, какво ще е след това.. Та така.. вече са ми начислили таксите (1, 20 - месечна такса за разплащателната сметка, и 4 лв - годишна за Борика?!) .. аз си чакам картата .. а таксите си текът .. :) Изобщо... хармонята е пълна ;)

Пфу, зима е..

2006-11-05T16:47:00.000+02:00

Колкото и да не ми се иска, зимата идва. Макар че до астрономическата такава има още месец и половина, времето навън говори друго. Вече видях първият сняг, усетих студът, който те кара да си стойш вкъщи .. Явно това беше възможно най-неподходящия момент да пътувам до Смолян..
И така, в петък кръшнах от работа 10-15 мин. по-рано за да мога да хвана автобуса в 14ч. с цел да се прибера "по светло" а и да мина през офиса на Ейвън. Но уви.. Колкото повече се преближавахме, ставаше все по-студено и по-студено, а снежната покривка - все по-голяма. И така.. между Чепеларе и Пампорово се беше образувала голяяяяяма колона от автомобили, които просто стояха и чакаха.. Какво чакаха, и аз не знам.. понеже в лявото платно движението не беше спряно. Вероятно са опесъчавали.. защото пътя беше доста хлъзгав.. И така.. след един час чакане, уж вече можеше да потегляме (макар да имаше още няколко спирания). След Пампорово вече започнахме да "пълзим" до Смолян.. движихме се може би с 30 км/час.. което си е доста изнервящо. Все пак в 18ч. пристигнахме благополучно (само с час и половина закъснение). Междувременно се бях обадила на Мима, да ми вземе поръчката, че нямаше да успея да отида до офиса навреме, за щастие тя откликна и като пристигнах вече ме чакаше. Отидохме на по мляко с мед, да се стоплим малко.
После вече се прибрах вкъщи, на топличко, където мама ми беше сготвила вкусни нещица :)
Общо взето не се видях с никой, не исках да си подам и носа навън, само се чухме със Сис по телефона и в неделя сутринта потеглих обратно към Пловдив. Макар че отидохме с нашите половин час по-рано да пием кафе докато чакам автобус, имаше толкова много хора,чакащи да пътуват, че се наложи да си ползвам връзките за да се кача. Пристигнах само за два часа и половина, които изобщо не ги усетих понеже реших да гледам филма, който бяха пуснали по двд-то - "Crash". Имах доста багаж затова побързах да хвана таксито, което беше близо до автобуса. Един съвет: Никога не хващайте такси, което стои и чака по гарите :) Без да включи апарата ми взе 2 лв (за сравнение: с другите таксита излиза между 0.92лв и 1.06лв) Както и да е, не съм за 2-то лева, радвам се че си хванах такси (защото ако се обадя да си поръчам, няма да имам такъв успех) Мислех си да се заяда и да му искам касова бележка, и ако таксиджията не беше толкова любезен и не дойде да ми вземе багажа, и после да ми го свали до пред входа на блока, щях да го направя. Все пак съм клиент, и е мое задължение да си изискам фискален бон, нали :)

Разни случки

2006-11-03T11:17:00.000+02:00

Тази седмица май свърших доста работа (и аз не знам защо). Най-накрая се хванах да направя офертите за студентския празник. Принципно си бях казала, че повече няма да върша нищо докато не си получа полагащото ми се, но в крайна сметка реших да ползвам друга стратегия.. Сега съм в очакване да видя дали тя ще даде желаният резултат.. Сега вече е петък, време за почивка, и време да се кача малко до Пампорово и Смолян.. (като първото е под въпрос). Надявам се, да не ме затрупа снегът и да остана там за по-дълго :) Но от друга страна вероятността това да се случи тази седмица, е по-малка.. така че няма смисъл да отлагам повече :)

В сряда се видях с Еми (бившата ми класна) за да ми даде диск с оферти за имоти. После отидохме да хапнем и да се видим. В търсене на заведение, в което да седнем, тя затвърди едно от най-важните правила за желаещите да живеят: "Никога не се качвай в кола, която е управлявана от жена" :)
За изминалите 200 метра щеше да сгази двама пешеходеца, и да направи едно ПТП :) Все пак оцеляхме (хората около нас - също). Ако не друго - поне ни качи адреналина :) (Особено на Боян, който после трябваше да отиде да й премести колата и да й вземе панела и телефона, и беше видял едно ПТП на няколко метра от него). Малко ме издразни това,че Ема си ползваше учителските навици и при него, но нали трябваше да обменим клюки :)
Снощи бях канена на 3в1 (рожден ден с трима рожденника), но в крайна сметка се наложи да пооткажа малко.. и не отидох. Все пак си прекарахме добре вечерта с Гушито..

Ходене по мъките

2006-10-29T11:02:00.000+02:00

След като реших да си извадя карта Visa Electron последва обиколка на банките, а това определено си е ходене по мъките. Изборът на банка се оказа доста сложен процес: едни предлагат по-добро обслужване, други по-ниски такси, трети по-експресни услуги, четвърти по-добро он-лайн банкиране.. но май няма банка, която да съчетава всичко в едно и която да ме удовлетворява напълно. В крайна сметка, стигнах до извода,че която и банка да изберем, все ще ни лъжат, така чееее.. нямаше какво да мисля толкова. Реших да остана вярна на семейната традиция и да си извадя (отново) карта в СГ "Експрес"банк... Колко е експресна .. само те си знаят.. :)
И така, сега съм в очакване на новата ми карта..

След това дойде и другият проблем: От къде? От банка ДСК, я!!! :) Принципно това е банката на ейвън, и я ползвам за да си плащам таксите чрез нея (уж за по-бързо и по-евтино), но уви. Милите още си ползват техниката от комунизма (което не знам дали има нещо общо със забавянето на парите де) и в крайна сметка, до понеделник вечерта, парите още не бяха пристигнали, което доведе до задържане на поръчката ми. За щастие се справих с този проблем (макар и на цената на доста нерви и мейли към съпорта).

Петък 13-ти ли??

2006-10-13T22:30:00.000+03:00

Днес, петък.. 13 (октпмври 2006) Блогчо навършва половин годинка :) Честито Блоги :) Ще гледам да те дописвам по-честичко :))

Обичам петъците... а още повече като са 13-тия ден от месеца :) Защо толкова хора се стряскат от тази дата ? Даже сега се сещам и за следния виц:

Разговор между две блондинки:
- Шуши, знаеш ли че тази година Нова година се пада петък?
- Малее, Шушенце, дано не се падне и на 13-ти....

По принцип съм леко суеверна, но май досега винаги са ми се случвали хубави неща на тази дата. Именно на петък 13-ти преди 2-3 години взех и шофьоркса книжка :)
Този петък обаче, май не ми се случи нищо интересно - един нормален спокоен работен ден, после почивка, излежавайки се вкъщи. Ааа, да.. купих си бански :) Не че имах нужда от бански де (особено по това време на годината), но този беше от "тотална разпродажба" и струваше 4 пъти по малко от първоначално обявената му цена ;)

Иначе, през седмицата се занимавам само със студенти (за студенткия празник) и с абитуриенти (за бала им). Да се похваля че във вторник най-накрая направих абитуриентските оферти и даже ги пуснах на Мимето. Така ми олекна ;)

Лошата новина е, че Гушито ми е болничко, а и компа му прави разни проблеми, така че както е тръгнало, май няма да се видим скоро.. Гуши, оздравявай бързо!

Бебе->шок

2006-10-12T19:04:00.000+03:00

От няколко дни се каня да седна да пиша тук, но още чакам да ми мине яда, който събрах в Смолян. Май бебешока се оказа единственото хубаво нещо и определено се радвам, че отидохме да го видим. Събрахме се сравнително малко хора: аз, Еми (класната), Милена, Елена иии.. Сашко (който между другото много ме изненада,че дойде). И такааа.. към 13:30 вече бяхме там. За щастие бонбончето още беше будно и можеше малко да му се порадваме и да го подондуркаме :) Ето го и него:

Не е ли най-миличкото бебче, което сте виждали :) Много е сладурско :)
За съжаление, малко след това дойде и големият шок - бащата. Ако го нарека олигофрен, няма да му е достатъчно. Няма да го коментирам, още повече, че почти не го познавам, но се надявам един ден да не попадна на човек като него (човек е силно казано)..

След като си поговорихме надълго и нашироко най-накрая се сетихме и да си тръгнем :)
Естествено, последва обиколка на кафетата :) Първо в "Планет" с Елена и Милена, после в пицарията със Сис, и накрая във "Вегас" с Жоро и Сис. След като ("придвидливо") бях тръгнала с чехлички и се намръзнах едно хубаво, нямах търпение да се прибера вкъщи на топличко. Жоро предложи да ни "хвърли" по домовете с таксито, което се оказа не особено добра идея. Чакахме таксито, което си поръчахме, над 10 минути и накрая си хванахме друго :) За това време 3 пъти щях да се прибера, ама карай.

Сутринта станах рано и в 10:45 вече бях в автобуса, където ме чакаше Милена. Хубаво е да пътуваш с някой познат, че 2:30ч. са си доста време..

Далаверки :)

2006-10-05T10:48:00.000+03:00

В началото на седмицата си мислех, че това ще е една дъъъълга и тъпа седмица, но в крайна сметка ето че днес е четвъртък, а утре заминавам за Смолян. Този път ми се ходи. Ще се съберем част от класа (сигурно само тези, които и по принцип си поддържаме връзка), но сега може да дойде и Величкова (класната). Също ще ходим да видим първото мамче на класа и бебешока :) Вчера ходих да му избирам подарък, за което заслуги имат Боян и баща му. Хиляди благодарности за което :) Ако не бяха те, сигурно изобщо нямаше да тръгна по магазините и щехме да вземем нещо колкото да "отбием номера". Мисля, че подаръкът е добър (дано и другите да го харесат) - детско юрганче + чаршафче + възглавнича. Изобщо нямам идея какво се подарява в такива случаи, но мисля, че е по-добре от стандартните бебешки дрехи, които всеки подарява, и които се носят 2-3 месеца. А защо заслугите са за Боян - ами защото баща му работи в ДСБ (детска стокова борса) където има всичко накуп, и освен това се уредих и с цена на едро :Р
Надявам се в събота да остане време да се видя и със Сис, понеже ми престои и среща с дъщерята на шефа на Шел, която е абитуриента и иска оферти за абитуриентския си бал. Най-лошото е,че още не съм изготвила офертите, т.е. не съм оформила цената. Оказа се, че не е толкова лесно да дадеш цена за абитуриенти, понеже 1) искам цената да е приемлива и 2) доста е трудно да дам цена за след 8-9 месеца напред. Не мога да прогнозирам какви ще са цените (главно на горивото) през 2007, а не мога да им кажа "Събирайте сега още по 20 лв щото бензина се е дигнал". Е, ще трябва да се справя с това днес, най-късно утре, за да мога да им представя офертите. Явно днес ще трябва да огледам цените на конкуренцията..

Иначе, във фирмата се заформят разни далаверки, май ще почват и друг бизнес - продажба на недвижимо имущество, и по-скоро продаване на български къщи/вили/апартаменти на англичани и се опитват да въведат в играта и мен. Общо взето, ми предложиха увеличение на заплатата, като и работното ми време се увеличава с час-два. Усещам как ще искат да им водя цялата кореспонденция на английски и да им върша всичко за някакво смешно увеличение. Е, скоро ще разберат, че няма да стане..

weekEND

2006-10-02T11:40:00.000+03:00

Краят на седмицата започна още в петък следобяд. Прибрах се към 16-17ч. и реших, че е време да се наспя ;) После погледах малко tv, помързелувах и вече можеше да излизам. След като отхвърлих 2 покани на новодипломирали се инженерчета за кафе/клуб/кръчма, се разбрахме с Боян да обиколим някой друг музей, все пак беше Нощ на музеите и галериите. Посетихме само два музея: Природонаучния (който доста ме впечатли, и след него всичко вече бледнееше) и Историческия (който в сравнение със смолянския исторически.. ряпа да яде), мислех си и за Етнографския, но така и не стигнахме до него. Решихме да се отбием до Баня Старинна, където трябваше да има електронно парти и мултимедиен live (не звучеше зле), но по пътя Боян установи, че портфейла му (където са всички документи) не е в него и бързо се прибрахме към колата, за щастие беше забравен там.

После вече бяхме прекалено изморени ( и гладни) и прекратихме нощната обиколка на музеи и галерии. В 2ч. вече си бях вкъщи и се отправях към леглото.

В събота следобяд наште ни дойдоха на гости и от там се почна голямото обикаляне по магазините в търсене на "идеалния хладилник", което в крайна сметка пак остана за другия ден.
В неделя най-накрая го намерихме, харесахме и взехме (Уау!)
Лошото е, че при пренасянето му баща ми пострада леко и се наложи да ходим в "Спешното отделение" (и ако това беше спешно, не искам и да знам какво е неспешното) В крайна сметка, след 3-часово чакане, ръката му беше превързана, и се прибрахме.

Вечерта излязох да се видя с Васко и Елена и вече беше края на края :) (края на weekend-a де).

“Не” на чалгата в историята ни

2006-09-28T12:00:00.000+03:00

И така, нека и аз да продължа инициативата започната от Боян. Не знам кое ме дразни повече: дали чалгата, или чалгарите, дали тези които правят чалгата, или тези, които я слушат, а може би тези, които я разпростаняват и натрапват на обществото. И макар че "чалга-движението" се е разпростанило под дърво и камък, това се оказа недостатъчно и са решили да се намърдат и в историята ни? Как могат да се нарекат велики и да се настанят в класацията на Великите българи ? Как изобщо може да се слагат техните имена до тези на Левски, Ботев, Вазов.. (няма да изброявам защото ще пропусна стотици наистина Велики). Няма да се учудя ако в т.нар. временна класация са пропуснали доста такива. Друг е въпросът, че Кирил и Методий заемат една позиция (точно толкова колкото заема и Азис, например), нима те са един човек ? Нали сте чували вица:

- Кой е написал славянската азбука?
- Кирил и Методий и брат му.

Обаче този който "мисли", че Кирил и Методий са един човек, със сигурност знае, че Кондьо и Лия са двама. Общоизвестен факт е, че чалгата води до затъпяване и до деградация на личността. Тя не само е необразователна, ами е и антиобразователна. Не знам кога ще отшуми но едно е сигурно: тя няма място в историята ни!

Сигурна съм, че никой от вас не иска бъдещите му деца да рецитират текста на Азис "Напипай го" вместо "Аз съм българче". Направете така, че да запазим и съхраним славната ни история, а не да я опетняване с разни индивидчета, които не само нямат място сред Великите българи, ами изобщо е под въпрос дали могат да се нарекат българи.

това-онова

2006-09-28T10:58:00.000+03:00

Ето ме отново след 2-3-седмично отсъствие. Къде се губя ли? Всъщност, никъде. И аз не знам защо не пиша, не е като да нямам време или желание (хм.. а може и да ги нямам наистина). Май нямаше и какво толкова да пиша .. а и настъпването на есента не ми се отразява особено добре. Явно температурите навън са правопропорционални на настроението, и така със застудяването навън, с мрачните и дъждовни дни, май и настроението ми е едно такова никакво. Та какво се случва? Едва ли ще мога да се сетя за всичко.. 1-2 пътувания до Смолян, няколко нови придобивки, работа, вкъщи. Роди се първото бебе на бившия ми клас. Честито на щастливите родители :)
И в този ред на мисли... миналата седмица разбрах, че Ели също "малко се е поомъжила" (цитат) преди месец-два. Снощи пък разбрах, че е бременна, а по-малката й сестра (която е на 22-23) също е женена от близо 1 год !!?!? Какво им става на тези хора ? А да.. и миналата седмица се наложи да пропусна една сватба...
Друго ново нещо е, че Васко се върна от Англия :) Много му се радвам и още повече му се радвам защото ми донесе това, което си бях поръчала от и-бея ;) От всички джаджи май най-много ми хареса пресата за коса, за която в началото се издразних,че трябваше някаква специална приставка към контакта, но бързо я намерих(ме). Друго, за което се сещам в момента, е че се сдобихме с пералня, която много ме радва :) Също така вече съм абонат и на Глобъл, които освен че ми дават 100 безплатни минути за 5 лв/месец, ми подариха и флашка. Още се чудя къде е уловката, но скоро ще разберем ..
Също най-накрая се обадих на ePay за да ги помоля да ми анулират регистрацията, за да мога да се регистрирам пак. Защо ли? Защото малко си бях позабравила паролата, не че съм я забравила, ами не съм я запомняла (регистирах се преди 3-4 год и след като не ползвах регистрацията съм забравила паролата, в последствие нито мога да го ползвам, нито да се регистрирам наново). Днес се обадих на съпорта и разреших и този проблем. Ура! :) Вече ще мога да си плащам он-лайн :)

Май само това се сещам за сега .. Ще се постарая да пиша повечко (като имам време) ;)

Път, път, и пак път

2006-09-11T12:39:00.000+03:00

Как може човек, който учи туризъм да се оплаква от пътувания ? Ами може. Аз съм жив пример. Искам да си почина, да спя, да се наспя..
Всичко започна миналата седмица, когато ме командироваха с група туристи. Тъй като в пловдивския офис останах само аз, трябваше Аз да замина с групата. Не, не бях екскурзовод (за щастие), а само "представител на фирмата". Работата на въпросния представител е само да се вози и да се прави на важен, да казва кога, къде да се ходи, колко време да се почива.. и пр. До тук звучи добре, но това далеч не е всичко. Групата се състоеше главно от набожни пенсионерки (и един пенсионер де). Как ме виждате в такава компания ;) Добрата новина е, че като се оплаках на Митака (от Асеновград), той реши (сигурно ме съжали) да се присъедини към групата, а покрай него се "зариби" и Боян. Много се радвам, че дойдоха и не бях единственият представител на младото поколение. Измежду групата бабички имаше и една "колежка" така де.. от друга агенция, която през цялото време се стараеше да ми лази по нервите, с глупави коментарчета и забележки..
Иначе, екскурзията беше кратка - до Пазарджик, и полсе до едно параклисче край село Лисичево (дано не бъркам името) където бабите спретнаха импровизирана трапеза с хляб, мед, халва, маслинки, грозде, диня, диетичен (соев) кашкавал, бисквитки..
Всъщност, не беше толкова зле колкото очаквах, дори си взех печат за 100-те обекта, с което печатите ми вече стават 9.
Екскурзията приключи по-късно от предвиденото, и за малко да изпусна автобусът до Смолян.
Вечерта за малко се видях с Мима и Сис и заспах рано-рано.
В неделя се прибрах късно в Пловдив и от тогава цяла седмица не мога да си наваксам съня..

Съединението .. ?

2006-09-06T16:04:00.000+03:00

Днес честваме 121 години от Съединението на България. Честваме е силно казано след като доста хора (в това число и аз) работят на този ден, а голяма част от тези, които не работят, се възползват от "почивката" за да отидат някъде на екскурзийка или да свършат работата, която отлагат от месеци, трети пък се възползват от възможността да се видят с познати. Явно вече не почиваме заради това, че е празник, а празнуваме, защото е почивка. В днешно време все по-малко и по-малко хора зачитат националните празници. По-лошото е, че някои не само не ги зачитат, ами и дори не знаят за съществуването им.
Вчера на път към вкъщи в автобуса чух следния разговор:

- Ще работите ли утре?
- Мчи, как да няма .. що да не работим?
- Ми, щото е почивен ден.
- Как бе, утре нали е сряда?
- Да, ама е празник!
- Празник ли? К'ъф празник?
- Ми 6-ти септември... Ден на Независимостта ли.. или к'во беше там..

Ооо, неразумнии Юроде.. Поради що НИ срамиш, и се наричаш българин.. ?

За съжаление (или за щастие), тогава дойде мойта спирка и трябваше да слизам, и не можах да чуя остатъка от "Мъдрият разговор".
Е, как може ?! И това ми били българи.. при това пловдивчани?? Ако бях чула въПРОС(Т)ния разговорор от 13-14-годишни хулиганчета, сигурно нямаше да се учудя толкова, но това бяха жени на по 40-45 години !! Кой би предположил, че и тяхното поколение може да роди такива неадекватни изказвания.. и то на публично място? Кой би предположил, че именно пловдивчанин няма да помни най-голямата за пловдивската история дата?

ebay мания

2006-08-30T12:06:00.000+03:00

Он-лайн пазаруването винаги ми се е струвало добра идея - стоиш си вкъщи, и си пазаруваш, разглеждаш подробно всяка оферта, без да ти се налага да обикаляш от магазин в магазин. И тъй като Васко скоро ще се връща от Англия ме попита дали искам да си поръчам нещо от там. След като си харесах доста неща от английския и-бей, решихме че е най-добре сама да се оправям с пазаруването, наддаването и плащането. Все пак престоят му в интернет пространството е доста ограничен - 1 час/ден в близката библиотека, а интернет зали/кафета няма (или поне не в местността, в която работи). И така, предостави ми юзър нейм и пассуърд, с които мога да пазарувам, и започна он-лайн шопинг манията :)
Снощи си закупих керамична преса за коса само за 3 паунда (и още толкова за доставка). Само дано да си я получа, че продавача не се слави с добър фиидбек, а и не е предоставил адрес, на който можем да пратим чек-а. С две думи - доста несериозен изглежда, и с радост бих му поставила негативен фийдбек.
Разгледах и телефоните, но все още нищо не съм харесала - цените са горе-долу като в България. Е, има още малко време, та ако се натъкна на някоя добра оферта, може да се възползвам, но друго си е "око да види, ръка да пипне".

И в този ред на мисли.. миналата седмица попаднах на един нов закон за защита на потребителя. Всъщност, не знам дали е нов, но за мен определено беше такъв. Та според Договора за продажба от разстояние (Раздел II от ЗЗП):

Чл. 53. Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55.
...
Чл. 55. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни

.. Или с две думи - като пазаруваме "от разстояние" заплащаме след 7 (работни) дни, като през това време можем да се откажем и да си върнем продукта без да даваме обяснение защо. И какво следва от тук нататък ? Анархия! Купуваш си нещо, не плащаш, и ако не ти хареса - връщаш! Кой нормален търговец би работил при тези условия ? Вероятно това слага край на он-лайн търговията в България.

Я да се връщам в e-bay-я ..

.. and a wish come true

2006-08-23T09:46:00.000+03:00

Мдаа.. понякога трябва да внимаваме какво си мислим, и какво си пожелаваме, че туко виж се случи.. Бяхме решили да ходим на плаж в понеделник, освен ако времето не се развали, (което беше малко вероятно) и хоп - точно това стана! Както беше жега (36 градуса) извенъж се появиха един куп облаци и като се изсипа един дъжд.. и всичко това за има-няма половин-един час.. Е, не съм ли най-големия карък ?

Вторник. Никакви планове. И както в понеделник исках Wind of Change или поне само wind, и ето.. имаше ужасТен вятър (или поне до обяд беше такъв). Въпреки всичко, все пак отидохме на плаж. Най-накрая! Точно когато си мислех, че това е "mission impossible" отидохме напук на времето. Е, все пак не беше зле, беше доста топличко, дори успях да хвана лек тен (или поне така си мисля де).

Снощи се обади Веси... за да каже че си заминава. Така и не можахме да се видим пак . Жалко наистина, но и нея я разбирам. Сигурно не е лесно за 1 месец да се видиш с всичките си роднини, и да наваксате четирите години, през които не сте се виждали. Е, поне ще поддържаме онлайн връзка. Да живее Интернета !!!

Няма заглавие :)

2006-08-21T09:56:00.000+03:00

Какво се случва наспоследък ?
На 16-ти с Боян направихме 8 месеца. Да са ни честити По случай случката отидохме във.. Верди където май попрекалих с хапването. Така и не се научих да ям в нормални количества, но толкова обичам пица, че не ям до засищане, а до свършване Май скоро пак ще минавам на лунната диета, която правих по-миналата седмица.
На 17-ти след работа сваляхме снимките от Чудните мостове (не съм забравила за фотоблога) с Гушито, след това отидохме на кафе с Данито от Асеновград за да мога да й дам най-накрая поръчките от avon, след това на кръчмичка Мислехме да отидем във "Воеводите", но след като един от колегите на Боян си беше забравил личната карта, и не му разрешиха да остане, се отправихме към... ух.. забравих името на заведението, в което бяхме. Принципно не ми и трябва да го помня, но можеше поне да ви предупредя да не ходите там
Та въпросното жалко подобие на кръчма се намира в дясно от "Скалата". По масите се разхождаха разни стоножки и други представители на пловдивската фауна, храната беше под всякаква критика, салатите (които според менюто трябваше да са 600гр, а бяха не повече от 300) вместо с пресни краставички бяха с необелени корнишончета, а пилешкото филе нито е филе, нито е пилешко.. Нямам думи... Поне беше весело ..

След прогнозите за рекордно високи температури, реших че ще е добре да избягам на по-хладно за уикенда, още повече, че брат ми беше с кола и нямаше да се налага да ползвам автобус (което често ме е спирало), а и Гушито щеше да ходи на екскурзийка в неделя.. Речено-сторено! Събрах си багажа и айде към Смолян на хладно Пътуването беше леко зловещо, брат ми кара доста бързо, и на всичкото отгоре колата правеше някакви проблеми: доколкото разбрах проблем в някакво клапанче, или леко запушена тръбичка, по която минава горивото, което на моменти затрудняваше притока на гориво и се налагаше 3-4 пъти да спираме докато брат ми отстрани проблема.. Важното е, че всичко беше наред и се прибрахме благополучно

В Смолян беше леко тъпо, и също доста горещо (около 32-34 градуса) Видях се с Милена, която точно се беше върнала от морето и ходихме във "Фантазия" за по парче тортичка :) В недлея се отбихме да видим дядо, после събрахме багажа.. и обратно към Пловдив. Баща ми предложи да ходим на събор в месността Хайдушки поляни, но така и не остана време. Тръгнахме си с последния автобус с цел да избегнем жегата, и заехме едни от последните места, дори се наложи да седна най-отзад в средата, което после се оказа идеалното място - точно срещу люка (климатикът го пуснаха половин час по-късно и другите направо се разтапяха в жегата).

А сега вече е понеделник и всичко е както преди - работа, жега, пак работа, още повече жега.. еднообразие...
В момента слушам Scorpions - Wind of Change и се надявам и при мен да задуха вятърът на промяната, че вече всичко ми писва (в краен случай ще съм доволна и на обикновен вятър)

Иначе, за после имаме планове да ходим на плаж, ако нещо пак не се обърка, че както е тръгнало тази година.. май накрая ще излезна да се пека на терасата с леген вода където да си цамбуркам..

Чудните мостове

2006-08-15T23:38:00.000+03:00

Когато преди две години отидох на Чудните мостове (беше на първият ми 8-ми декември) си казах, че един ден ще отида пак. И ето, че снощи Боян ме изненада с: "Искаш ли да отидем на Чудните утре". Изобщо не се замислих, отговорът беше ясен
И така, в 13ч. Гушито ме взе от работа, минахме през вкъщи да си взема някои неща (по-удобни обувки, връхна дреха и лосион за слънце), хапнахме по принцеса-две, взехме Митака, който трябваше да ни чака пред вкъщи, и потеглихме. В Асеновград ни чакаха другият Митак и Траян, които също се присъединиха към нас.
Не бяхме предвидили това, че ще има задръстване на Бачково, все пак беше Св. Богородица (честито на всички именници ) и имаше километрични опашки и задръствания, но само след 20-минутно чакане, минахме успешно
След разклона за с. Забърдо пътят все повече и повече се стесняваше и си беше леко екстремно усещане, понеже на места разминаването с други коли беше невъзможно. Все пак беше по-добре от миналия път, когато имаше сняг и доста се пързаляхме докато се качим
Със слизането от колите се отправихме към хижа "Чудните мостове" да си вземем печати за 100-те обекта, с което печатите ми станаха 2 Остават само още 98
Направихме доста снимки. Тези дни мисля да си направя ФотоБлог където да ги качвам
Иначе, това диво, непокътнато от човешка ръка място(където дори телефонът ми нямаше обхват) не може да се опише с думи - наистина е адски красиво, както лятото, така и зимата. Невъзможно е да се обхване цялата тази картина с фортоапарат - скалните мостове са огромни, под тях тече рекичка, образуваща доста водопадчета. Макар че Боян не ме изпусна във водата, все пак успях да цопна и да усетя леденостудената вода..
Уморени и гладни решихме да прекратим обиколката и да седнем в "ресторанта" на хижата за по порция пържени картофки, които така и не дойдох. След като чакахме 1 ч. и видяхме как дават нашите порции на някаква друга група (пристигнала преди 15 мин) си тръгнахме ядосани. Беше супер несправедливо - като да вземеш близалка от дете НО! Всяко зло - за добро. Отидохме на по-цивилизовано място - едно краепътно ресторантче, което въпреки огромната клиентела ни обслужиха направо светкавично Сякаш бяха усетили колко сме гладни
И така, доволни (и сити) се отправихме към вкъщи (home sweet home), където почти веднага заспах.

Траурно..

2006-08-02T19:52:00.000+03:00

Сбогом, Бабче!

Ще останеш завинаги жива в нашите сърца!

Почивай в мир!

Върнах се

2006-07-27T10:24:00.000+03:00

Напоследък малко се изгубих. Всъщност бях извън Пловдив за няколко дни, а сега като се върнах май нямам много време да пиша. Сега съм на работа, и поради липсата на такава, мога да отделя малко време за блога.

Май бях споменала, че ми предстои пътуване до Смолян миналия уикенд. Тогава разбра, че баба е доста по-зле от колкото си мислех. Прибах се в неделя, но 3 дни по-късно се наложи пак да замина.
И така.. прекарах 5 дни в Смолян. Успях да се видя с някои стари съученички, и разбира се със Сис.
Видях се също и с Мариан, който всъщност ме закара до См - най-екстремното ми пътуване - Пловдив-Смолян само за 2 часа (като се има предвид, че имахме престой в Асеновград поне половин час). За сравнение: същия маршрут (с 10-минутна почивка) се взима за 2ч. и 40 мин с автобус. Все пак оцелях(ме)!
Естествено, посещението ми в Смолян беше свързано и с не особено приятни моменти, като срещането на разни индивиди, които дори не желая да споменавам; неприятните усещания в болницата; както и изнервените настроения на майка ми.
Мъчно ми е за баба.. адски ми е мъчно.. вече повече от 10 дни е в болница в много тежко състояние. Мъчно ми е за майка и леля (двете й дъщери), които се обвиняват за всичко, мъчно ми е за дядо, който не знам колко ще издържи без нея. Никога няма да забравя как като се разделяха, той я целуна и се разплака.. Животът е жесток!

Прибрах се в Пловдив в неделя вечерта адски изморена, и все още не мога да си почина и да се наспя. В поделеник ме чакаше доста работа, която беше останала от миналата седмица. Хубавото е,че поне Боян се върна вечерта от морето и още същата вечер излязохме и отидохме къде - в "Скалата", докато съвсем не са ни забравили там. Вторник, след работа, също прекарах с Боян, все пак трябва да наваксаме едната седмица,през която не се бяхме виждали, вечета дори ходихме на "диско". Така де бяхме в "Ликьора". Едно време доста ме радваше това клубче, но след като го преместиха, вече не е това, което беше. Музиката в началото беше доста ретро - чааааааак от няколко месеца, но после наистина се опита да мине на ретро вълна, но пък не ми допадна (а и не само на мен) и си тръгнахме към 1ч.

И сега една добра новина.. Вчера (сряда) ми се обади Веси, и каза,че е в Пловдив. Един час по-късно я взех от центъра и баща й ни закара вкъщи, където доста си говорихме докато залезе слънцето. После излязохме да се разходим малко, ходихме до "Нептуна", но след като нямаше свободни места там, поехме в обратната посока и седнахме къде.. в "ЕМКО"-то (бензиностанцията до нас). Знам, знам.. срам и позор да заведа Веси точно там, но ми се ходеше на по-спокойно място, все пак още не се бяхме наприказвали, но нормално - не сме се виждали 4 год, за това време доста неща са се случили.
След "кафето" се прибрахме вкъщи, и малко по-късно Веси си тръгна, като обеща, че утре (т.е. вече днес) ще дойде пак и ще остане за повече време вкъщи.

Айде стига съм писала, да поработя малко..

Хубав ден на всички!

Късен постинг

2006-07-13T23:40:00.000+03:00

Изморена съм. Не ми се пише, но понеже (вероятно) утре заминавам, ще ви разкажа накратко за изминалата седмица. Общо взето, беше седмица на "недоспиване". Всъщност, недоспиването май започна още миналата седмица (резултат от нерви и притеснения), продължи тази седмица с рожден ден (на Христо - колега на Боян) в понеделник, и "танцова забава" във вторник. На въпросната "забава" трябваше да сме облечени официално, което в първия момент не ни се понрави, но в крайна сметка, май спазихме условието, и не бяхме изхвърлени от "дресс-контрола". Имахме също и официални покани (като моята беше дори специална!). Да поздравим организатора - Стилър! В интерес на истината не вярвах, че ще събере толкова хора, но в крайна сметка не бяхме никак малко. Можеше да кача и снимки, но май съм прекалено изморена за такива "сложни операции" и ще пропусна.
В сряда и четвъртък май беше време да наваксаме малко с Боян и да прекараме повече време заедно (понеже напоследък не се случваше често).

Иначе, вече си имам нова фризьорка. В понеделник, след като някои проблеми отпаднаха, реших, че е крайно време да направя някои неща, които бях отлагала доста време - едно от тях беше да се подстрижа. Нали знаете, че отрицателната енергия се натрупва в крайчетата на косата, и като се отрежат се избяваме от нея, та реших, че точно от това имам нужда - избавяне от отрицателната енергия. И така, попаднах на идеалната фризьорка: 1) адски е добра, не се случва често да се харесам като ме подстрижат; 2) супер бърза - подстригване+издухване= 13-14 мин! и като се има предвид, че ме взе веднага, си е направо "експресна" 3) работи събота и неделя; 4) салонът й е точно до нас - какво повече мога да искам (макар, че мога да добавя и 5) беше голяма сладурана) .. и на всичкото отгоре ми взе само 5 лв (за сравнение: при предишната ми фризьорка подстригване и издухване е 9-11лв). Та така, ако има хора от Кичука - препоръчвам ви я!

Днес разбрах, че Веси ще си идва във вторник ! Супер - нямам търпение да я видя. Все още не знам кога точно ще ми дойде на гости, но си имам обещание за това, и ще си го търся като завещание!

Уф, утре заминавам. Изобщо не ми се пътува.. особено тази седмица. Има толкова неща, заради които искам да съм в Пловдив, но се налага да отскоча до Смолян. Не съм ходила много време, баба е зле и трябва да я видя, Сис има нужда от мен, Тонев ще ходи и искам да се видя и с него.. В крайна сметка винаги в началото не искам, но после се радвам,че съм отишла... но защо трябваше да е точно тази седмица..

Нов имидж

2006-07-08T22:14:00.000+03:00

Винаги съм се чудила как ли ще изглеждам с черна коса. По дефоулт съм с кестенява коса, но съм минала червена и лилава преди да стана руса. Имала съм розови и сини кичури, дори съм била и със зеленикъв отенък. Но никога не съм била черна. Искаше ми се да пробвам, но веднъж постигнеш ли русо, не е лесно да се простиш с него.
Днес обаче се престраших Ето ме!

Харесва ли ви?
Честно казано, на мен не ми допада, май съм доста беличка, а и е прекалено агресивно за мен, плюс това ми слага някоя друга годинка отгоре..

Нооо, има и добра новина а тя е.. че това е само перука Нали не си мислихте, че наистина ще се простя с русото? И то така рязко Вярно, че исках промяна... но чак пък толкова?

Та, на главната течеше промоция на новата боя на Гарниер. Огледах се да видя дали няма някоя колежка-промоутърка, когато Рени каза "Айде да видим какво има там". Речено-сторено. Оказа се, че ако попълним едни анкетни карти, можем да спечелим подаръци от Гарниер. После мерихме перуки, за да се видим в различен цвят на косата, а накрая дори ни подариха и снимка с перука Страхотно, нали? Много добър начин за реклама, забавен и привличащ клиентите, без да им се натрапва нищо! Следващия път дори ще се боядисам с такава боя.

Иначе, днес станах в 7:30, и в 7:40 вече бях почнала да уча. Уф, толкова ми писна, но още малко остана. Добре поне че беше това излизане днес, малко да се поразсея, а и да си разнообразя малко ежедневието. Първо излязох с Рени, после се присъедини и Надя, с които не се бях виждала доста време и имаше доста за разказване, но трябваше да ги напусна по-рано (само след час и половина приказки). После се видях с Гушенцето.. така де, с Боян, с който също не се бяхме виждали цяла вечност (т.е. около седмица) И като казах Боян - да го похваля публично за взетият днес изпит! Браво, Гуши, все така всичко да си взимаш! Чак и аз се успокойх, защото знам, че вече няма да се притеснява и нерви цяло лято.

И така, днес беше сравнително хубав ден, в който поне малко се разсеях от всички проблеми.. Надявам се скоро да се разрешат и всичко да се подреди..

Депресирано..

2006-07-07T19:18:00.000+03:00

Ето ме отново на хоризонта. Не че не ми се пише.. не че нямам време.. просто минавам един период, в който е по-добре да не пиша/говоря много. Гони ме депресия, мхм.. отново...Този път е от онези гадните, когато се обръщаш назад, правиш ретроспекция на живота си и си казваш "Какво съм направил, какво съм постигнал в този живот". Кофти е когато си отговориш "НИЩО". Чувстваш се някак си .. неспособен, безпомощен, ненужен, безполезен ..

Нооо, всичко си има своите причини и обяснения. Май разбрах какво ми е. Даже май взех решение, което би довело до евентуална промяна (надявам се в положителна насока). За сега няма да споделям повече, но като/ако го постигна, веднага ще се похваля.. Стискайте палци.

Иначе, на какво ли не се натъкнах тези дни в офиса, като се почне от жена (тази, която бачка в съседния офис), която си говори с котка (котката си има име и фамилия!) ; компютърен "маниак", който твърди,че има 80-битови компютри и 126 рам; момиче, чието ЕГН започва с 841409**** и се стига до там, че ме изкараха 30-годишна (даже женена с деца) !!
.. а аз си мислех, че аз съм зле..

Миналата седмица бях на промоцийка на главната. Тотално се разочаровах от жените... но айде няма да ги уплювам точно сега. Важното е,че промоцията мина, и то бързо, в петък ни отне 2 часа, а в събота малко повече от 1
В неделя щяхме да ходим на плаж, разбрахме се, органзирахме се и.... времето се развали.. цял ден не спря да вали, а и в началото на седмицата също... Пфууу! Кофти късмет!

В сряда се видях с Елена, която беше по-отчаяна от всякога. И на нея са и се насъбрали един куп проблеми, на всичкото отгоре (безуспешно) си търсеше работа, за което й помогнах уж. Скоро ще разберем, но се надявам да съм направила (поне) едно добро дело.

В понеделник ми предстои изпит, за който трябва много палци да ми стискате!!! Тъй като през седмицата не отделих много време за учене, в събота и неделя май само това ще правя Дано поне да си заслужава..

Америка ?!

2006-07-04T22:02:00.000+03:00

Точно днес, 4 юли - Денят на независимостта в САЩ, попаднах на този сайт.
Ще оставя коментарите и изводите за вас..

Горещо

2006-06-29T19:22:00.000+03:00

Беше лето, Господне, 2006 .. Жега. От време на време някоя буря смъкваше температурите, но бързо минаваше, и слънцето отново изсушаваше всичко.. И пак жега.

..а тя не ми се отразява добре. Изтощава ме много бързо, и все повече и повече имам нужда от сън, а в тази жега не може да се спи.. Не може и да се учи.. а последните изпити чукат на вратата, което допълнително сгорещява обстановката.. Жега настъпва и на работата (понеже колежката си урежда сватбата и я няма, а и работата се увеличава) но нека - нали вече съм и съм на процент.. макар, че вчера ме хванаха лудите.. направо изпуших, и дори накрая като вдигнах телефона казах "Пи Джи ТраБъл, добър ден" Дано жената, която се обади не говори английски, или поне не ме е чула добре..

Иначе, какво се случва с мен: Най-накрая отделих малко време да отида да си направя някой друг преглед и да се успокоя, че всичко е наред. Хубаво е да се правят профилактични такива, съветвам ви и вас да правите същото по-често.
Ходихме също и до Гребната база (снимката в ляво) където видяхме и този надпис (в дясно) .. готин е, нали ? После се отбихме за малко и през зоологическата градина.. но няма да слагам снимки от там, понеже изобщо не ми хареса. Доста по-западнала е от преди, и с тенденция да става все по-зле. После бяхме и на кръчма с колегите на Боян, където гледахме и мача. Прибрах в 12ч. адски уморена и заспах веднага.

Днес след работа се видях с Милена, за да й обясня всичко за промоцията и да хапнем по мелбичка (ммм ) в "Дриймс-а". Въпросната промоция ще е утре от 17:30 до 19:30, и в събота около обяд, на главната - заповядайте! Ще ви спам-нем с новите промоции на "Вивател" и "Мобил свят". И като казах промоции - днес ми се обади Пламен, с предложение за нова такава, но трябваше да му откажа (их че съм.. поне именния ден да се бях сетила да му честитя... ).

Уф.. ходи ми се някъде .. Преди малко говорих с брат ми, който заминава на хижа "Момчил юнак" за 2-3 дни. Искам и аз да се откъсна за малко от Пловдив и от жегата (пък било то и на хижа) но покрай тези изпити (и работа) май няма да стане тези дни .. Надявам се поне на плаж да успея да отида скоро, така и така Михаела ми се обажда постоянно да ходим, а аз все я режа..

Май е това за сега, сигурно има и още, но в тази Жега не ми се мисли..

.. и честит имен ден на всички именници !

Е, сега пък и заглавие ли трябва да мисля?

2006-06-24T00:51:00.000+03:00

Turnaround, every now and then I get a
little bit lonely and you're never coming around
Turnaround, Every now and then I get a
little bit tired of listening to the sound of my tears
Turnaround, Every now and then I get a
little bit nervous that the best of all the years have gone by
Turnaround, Every now and then I get a
little bit terrified and then I see the look in your eyes
Turnaround bright eyes, Every now and
then I fall apart
Turnaround bright eyes, Every now and
then I fall apart

Turnaround, Every now and then I get a
little bit restless and I dream of something wild
Turnaround, Every now and then I get a
little bit helpless and I'm lying like a child in your arms
Turnaround, Every now and then I get a
little bit angry and I know I've got to get out and cry
Turnaround, Every now and then I get a
little bit terrified but then I see the look in your eyes
Turnaround bright eyes, Every now and
then I fall apart
Turnaround bright eyes, Every now and
then I fall apart

And I need you now tonight
And I need you more than ever
And if you'll only hold me tight
We'll be holding on forever
And we'll only be making it right
Cause we'll never be wrong together
We can take it to the end of the line
Your love is like a shadow on me all of the time
I don't know what to do and I'm always in the dark
We're living in a powder keg and giving off sparks
I really need you tonight
Forever's gonna start tonight
Forever's gonna start tonight

Once upon a time I was falling in love
But now I'm only falling apart
There's nothing I can do
A total eclipse of the heart
Once upon a time there was light in my life
But now there's only love in the dark
Nothing I can say
A total eclipse of the heart

Turnaround bright eyes
Turnaround bright eyes
Turnaround, every now and then I know
you'll never be the boy you always you wanted to be
Turnaround, every now and then I know
you'll always be the only boy who wanted me the way that I am
Turnaround, every now and then I know
there's no one in the universe as magical and wonderous as you
Turnaround, every now and then I know
there's nothing any better and there's nothing I just wouldn't do
Turnaround bright eyes, Every now and
then I fall apart
Turnaround bright eyes, Every now and
then I fall apart..

************************************************************

Един час след полонощ е. По това време или си лягам, или вече съм заспала. Днес обаче си слушам музика. И то депресарска. Май пак изпадам в един от "онези моменти". Кофти.. дори аз не мога да се понасям понякога .. В един момент всичко ме дразни и искам нещо ново, нещо различно, а в следващия - не искам нищо.. и пак всичко ме дразни.. Пф, не е лесно да си жена. Иначе, песента е "TOTAL ECLIPSE OF THE HEART " на Bonnie Tyler .. днес я слушам сигурно за 28-ми път ... и всеки път звучи различно - в началото ме радваше, после ме сдухваше, а сега ме депресира..

to be continued (may be)

П.С. Постингът е незавършен, понеже малко се заиграх на "Не се сърди човече"

Дам, леко се зарибих да играя, а и леко се позачатихме с хората, с които играхме, и забравих блога. А и май ми мина депресията Сигурно се понаучих "да не се сърдя" за глупости, или може би защото беше нещо ново - да прекарам цяла нощ пред компа, и то играейки игрички.. Все пак беше забавно ..

Няколко мин преди 6 часът е. По това време спя и наближава времето за ставане. Днес обаче е събота, и ще спя до късно. Сега си слушам музика. И то не толкова депресарска. Май излизам от "онези кофти моменти". Може би не е чак толкова гадно да си Жена Сега пак си пуснам "TOTAL ECLIPSE OF THE HEART " на Bonnie Tyler .. слушам я вече за 32-ри път. И сега ми харесва
След малко си лягам .. преди слънцето съвсем да е изгряло и да не мога да заспя ..

П.С.2: Е, това май е най-ненормалният постинг... даже се чудя дали да го пусна. Започнах го в кофти настроение, и го завършвам 5 часа по-късно в нормално такова.. Добре че бързо ми минава (в повечето случаи де). Сега трябва да мисля и ново заглавие на поста .. голяма какафония стана

Ами, това е от мен, преди да съм си променила настроението отново.. Почти 6ч. е, и май ще се опитам да заспя. Брат ми ще става след около час да ходи на работа, а не искам да види, че още кисна на компа като "зарибено чатърче". Чудя се дали да си пусна за последно Бони Тейлър - може пък този път да ме приспи ..

А вие..
Не правете като мен.. няма нужда да играете цяла нощ "Не се сърди човече" за да престанете да се сърдите и/или да промените настроението си ..
Благодаря за вниманието

Лека нощ (или по-скоро ден) на всички!

Лятооо, нека да е лято ..

2006-06-22T16:12:00.000+03:00

Настъпи и астрономическото лято. Да ни е честито!
На мен нещо жегите не ми понасят напоследък, ама преживявам ги за сега. А и все се каня да ходя на плаж, така че трябва да е хубаво времето.

Иначе, снощи бяхме в.. "Мармалад". Айде, този път ще си спестя описание на обстановката, няма да изтъквам това, че все същите хора, си пеят все същите песни, водещият беше все същия простак, този път облечен в "хавайска ризка" (вероятно закупена от "Илианци") и "обувки за 1200" (по-скоро кичозни китайски евтингьози)... Но освен всичко останоло, което беше преди, вече почва да се пълни с разни цветущи екземпляри: гейчета; пропаднали "певици", които си правят реклама само и само някой да се излъже да иде да ги гледа/слуша; заблудени момичета тръгнали на "лов за мъже".. Казвам заблудени, защото едва ли "Мармалад" е най-подходящото място, защото мъжете 1) или не се интересуват от жени, 2) или се интересуват само от музика и от това да си пеят, 3) или са заети и са в комплект с гадже.. останалите са на изчезване..
Но стига толкова за снощи. Във вторник имах гости - мама и тати
Като цяло не се видяхме за дълго, но малкото прекарано време с тях, мина без скандали
Нямаше дори фрази в стил "Тука има прашинка" или "Защо не си поляла цветята" .. Дойдоха към 17ч. (т.е. бяха дошли по-рано, но имаха работа из Пловдив, и се прибраха вкъщи чак в 17) поплямпахме си малко, след което пак излезнаха за малко. После вечеряхме, поговорихме си още малко, и към 20 ч си тръгнаха.

Ааа, щях да забравя да спомена, че все пак започнах работа в PG Travel. Общо взето организирам екскурзийки, пътувания, правя резервации за хотели, квартири, апартаменти, бунгала и пр. на морето (и не само де) Не е нещо особено, но вчера разбрах, че ще получавам и 10% от оборота - "малка подробност", която не беше спомената в началото.
В крайна сметка, ще видим дали ще ми хареса и дали ще съм доволна от заплащането. Вярно, че не то е най-важното, хубаво е че трупам стаж, опит и познания в областта, но все пак няма смисъл да го правя за жълти стотинки, нали? Вчера, разбрах, че ще имам и колежка, която пък се оказа, че е от Смолян. Днес доста си побъбрихме с нея, защото "смените" ни се засякоха. Май няма да се задържи много, защото в момента си подготвя сватбата..

Ами, май това е за сега, "обещах" да пиша не само в неделя, а и намерих и малко свободно време.. а сега се каня да излизам.
Приятна вечер на всички!

Ретроспекция на седмицата

2006-06-18T00:24:00.000+03:00

Май ми стана навик да забравям блога през седмицата, и после да обобщавам всичко в неделя. Е, и днес няма да изневеря на традицията Какво се случи тази седмица ли ? - 1 изпит, 2 предложения за работа, 3 вечери прекарани вкъщи, събрание на Великата 4-ворка - т.е. аз, Мария, Елена и Милена (снимката в дясно), 5 на изпита по английски, 6 месеца с Боян - и всичко това за последните 7 дни ..
Естествено, изпита по английски нямаше как да мине без спор с Мис Овасян, което разбира се, рефлектира и върху оцеката ми. На фона на шестиците, които изкараха мои колеги (с моя помощ!) аз имам 5. Знам, че това е само за да ме дразни, миналата година пак ми писа 5 с рецензия "Използвала си доста разговорен стил", а тази година и рецензия нямаше, дори не си видях грешките, нищо! Издразних се, и й казах, че искам шест, и ще се явя на поправка за повишаване на оценката. Погледнах списъка с оценките съвсем бегло, но мисля, че всички го бяха взели, а такива като мен (които ходят да си повишават оценката) са доста малко - което означава, че трябва да идва на поправката само и единствено заради мен Гадничко, нали?
Както и да е - хубавото е, че на стария изпит имам 3,30 + 0.50 от домашната - оценка 4 (А щях да се радвам и на три)
Стига толкова за даскало. Както вече споменах, получих 2 предложения за работа - нито едното не ми хареса де. Първото беше от DH Group - работа като "промоутър". В кавички, защото може би по-точната длъжност беше "Зарибвач, за ВИП карти". Като цяло ми допадна начина на реклама - но не и ако я правя аз де Идеята е следната: правиш реклама на дадена институция, като евентуално след това можеш да продадеш ВИП карта (от която всъщност идва твоята печалба). Картите са пакет услуги, или отстъпки за такива, като излиза доста изгодно за потребителите. Хубавото е, че който си купи такава карта - ще посети въпросния обект, а който не - поне ще знае за него. "Промоутърите" са заинтересовани да информират повече хора, за да има по-големи приходи, и така си вършат работата съвестно - хитро! Иначе, екипа беше готин - млади хора, които преди всичко се забавляват, но толкова обикаляне и нахалстване - не е за мен Все пак доста се сприятелихме с част от отбора, дори намазах една ВИП карта за студио за красота, и шанса да ме снабдяват с други такива за в бъдеще.
Предложение No.2 - работа по специалността в PG Travel (туристическа компания). Като цяло работата е готина - изготвяне на екскурзии и туристически ваучери за разни (предимно български) туристчета. Работното време като за начало ще е по 4 часа на ден за да "свикна с работния процес" и по-късно "ако съм заинтересована мога да мина на 6 или 8 часа". Собственичката е разбрана и може да си променям работното време, както и да отсътвам ако ми се наложи.
До тук звучи доста добре, НО (както винаги има но) заплащането доста куца. В крайна сметка, може и да приема, защото все пак се трупа стаж по специалността, а и (вероятно) мога да науча доста неща. Е, има време до утре да реша..

Днес следобяд бях на кафе с Мима, Лионката и Милето. Всъщност, имах уговорка с Мария, която трябваше да ми даде поръчките от Avon, а малко преди това се обади Елена, с покана за кафе, и реших, че мога да се обадя и на Милена и да направим едно 4в1 Ето и снимки от Великото Събрание

Иначе, Боян тази седмица учеше за изпит, и си прекарвах повече време вкъщи, а и по-добре, защото не се чувствах особено добре физически и имах нужда от почивка (вкъщи).
И така, това е за последните 7 дни.. ще гледам вече да пиша по-често, не само в неделя

Половин година

2006-06-16T23:10:00.000+03:00

.. направихме с Боян Дам.. цяла половин година! Кой би повярвал, че някой ще ме търпи толкова време Ами, да ни е честита
Иначе, денят ми беше доста натоварен. Имах изпит, а по-късно и предложение за работа, и не ми остана много време да избера подарък. Споменавала ли съм колко е трудно да се измисли подарък за Боян ?? .. 1) Той си има всичко, 2) трудно харесва каквото и да е било, 3) не е стандартен тип, на който да подариш стандартен подарък (тип козметика, блузка, и пр.) И така.. притисната откъм време, без никаква идея, тръгнах на обиколка из магазините. След като не попаднах на нищо подходящо, реших да погледна за някой сувенир - и естествено, не харесах нищо. Сетих се за нещо сребърно - но какво, след като си има и синджирче, и гривна (а мъжете май друго не носят.. ) Една от продавачките ми предложи висука, при което си казах "Ъх.. висулка.. Боян и висулка" .. и в този момент си спомних, че това беше предложението на сестра му, когато мислех подарък за рождения му ден. Имаше разни глупави, в стил: сърца, цветенца, костенурки, слончета, буквички, зодии и бля-бля.. но се сещате колко са подходящи за мъж В крайна сметка, избрах едно ключе, което той си знае за къде е (не е за вкъщи де )
И така, както обикновено в 20:30 излезнахме. Иначе, той ми подари много готина сребърна гривна - добре, че не сме се засякли докато избирахме подаръците Макар че, можеше и да ми помогне да избера неговия .. (в което се съмнявам де)
И понеже беше 16-ти, трябваше да измислим ново място (т.е. различно от "Скалата") и се отправихме към стария град, където си харесахме ресторант-градина "Филипополис"
Малко беше кофти, че столовете ни караха да "спазваме дистанция", но после си наваксахме гушканията в колата, след което се прибрах да спинкам ..

За германците и още нещо..

2006-06-11T15:31:00.000+03:00

В петък започна световното първенство по футбол, което тази година е в Германия. Вчера Радо каза, че заминава за Германия (не само за светоното де, по-скоро по работа). Сега си стоя вкъщи, пиша си в блога и ям шоколад.. да, шоколад .. и то не какъв да е - ами германски (за който мога да кажа "Дас ист вундабаааа") Иначе, него ми го донесе Рени, която скоро се е върнала познайте от къде - от Германия. Изобщо.. където и да се обърна, само за Германия слушам. Миналата седмица, дори спрях едни германци, да им представя продуктите на "Рексона", но те казаха, че не разбират, а аз с моя развален (английско-)немски успях само да им кажа, че ще "гет-нат гешенк"
Та за Рени - не се бяхме чували/виждали/мейлвали около месец, а тя през това време не само почнала нова работа, ами и ходила на "обучение" в Германия. И на всичкото отгоре май аз бях единствената, която не знаеше.. Аз пък ги забих с новината, че съм напуснала преди месец, за което те дори не подозираха, и май вече бяхме квит Снощи имах покана от тях за "Санти парти", но май 8-часовата прИмоция, ми дойде в повечко, и нямах сили за подобни "мероприятия". И изобщо не съжалявам де - оказа се,че са били на пиано-бар.. (или по-скоро събрание на дърти сноби, на което някой им дрънка и грачи хитове от тяхната младост). Обаче днес, бяхме на кафе за да наваксам клюките от снощи - бяхме в "Орфей", където правят страхотно фрапе! (минутки за реклама) Побъбрихме си надълго и нашироко, кой какво е правил през последния месец, и на кой какво му се е случило, изкоментирахме германците ( и Даниела, която не дойде)
Вчера беше последният ден от промоцията, която тази седмица проведох заедно с Гергана (колежка на Боян). Като цяло започна добре, но заради световното, приключи със същите продажби като миналата седмица. Естествено отново "намазахме" както от нашата промоция, така и от други такива
Май пропуснах да се оплача от изпита във вторник - беше доста прецакващ - оказа се,че само аз не знаех,че ще е тест.. и то такъв, който имаше поне 3 (от 4 възможни) верни отговора, и трябваше да се избере най-верният. Освен това и времето за "мислене" беше доста ограничено. "Мислене" в кавички, защото голяма част от въпросите бяха отговорени на тото. Много се издразних, чак не ми се коментира, сега остава само да чакаме резултати идната седмица, но мисля, че пак ще се ходи на този изпит..

Общо взето, май това е всичко за изминалата седмица, в която пак нямах време да пиша. Мога пак да се оправдая, че бях много заета, но ще го спестя. Само ще кажа, че ако между изпитите и работата (промоциите) съм била заета, то е било с хубави неща

Изминалата седмица

2006-06-05T14:43:00.000+03:00

.. беше адски натоварена. Освен това, че трябваше да уча много, в края на седмицата бях и на промоция. Радвам се, че най-накрая свърши. В крайна сметка, май трябва да съм доволна от резултатите: взех и последните заверки, изкарах 6 на първия изпит и освободих друг такъв (също със 6). Единственото, за което не остана време, беше да понауча малко повече за предстоящия изпит утре, но все още има време (уж), а и може и да пробвам да попрепиша. В най-лошият случай - ще се явя отново след 3-4 седмици. Хубватото е, че от утре ще си дам малко заслужена почивка (след изпита). Поне до края на тази седмица няма и да пипна учебник! Ако пък случа на хубаво време може и да отида на плаж, най-накрая

Иначе, за промоцията научих в четвъртък, а петък се оказа, че се е случило нещо с момичето, с което щях да работя, и се налагаше да бъда сама. Реших, че е по-добре да си намеря нова колежка (макар,че това изобщо не е моя работа) отколкото да съм сама. Оказа се, че повечето ми приятелки и познати или не са в града, или са заети, или са в сесия, или учат за разни контролни преди сесия, или просто не искаха да се занимават. А като се сетя колко познати ме бяха питали как могат да се "уредят" с подобен тип работа.. Всъщност не е много лесно да намериш момиче, в последния момент (което е разбираемо де).
Накрая дори помолих Боян да предложи на някоя своя колежка. В крайна сметка, успях да убедя Марта и Ина, но май Марта първа се съгласи, така че взех нея. Както обикновено, в една промоция, най-много "намазват" промоутърките и двете с Марта се сдобихме с готини сакове и фланелки с надпис "Рексона" Да са ни честити!

В личен план, също не мога да се оплача. Мислех си, че тази седмица ще се отдам само и единствено на учене, но в крайна сметка намирах и по малко време за Боян. Все пак не може без никакви развлечения, нали?

Напоследък

2006-05-30T20:08:00.000+03:00

.. наистина уча много. Колкото и странно и невероятно да звучи, направо се побърквам от учене . В четвъртък отидох да поискам тема за реферат, а отговорът беше "Аз се чудя заверка дали да ти дам, ти искаш и от изпит да се освобождаваш... и как мислиш ще напишеш реферата за 2 дни и ще го защитиш" , а аз нагло казах "Реферат се пише точно за два дни, а защитата е най-малкият проблем след като материала се знае" .
В крайна сметка, след 10-минутен словесен двубой с даскалчето, ми каза "Добре, тегли си въпрос, пиши к'вото искаш щом ти се пише, но не се надявай много да освободиш, ако все пак го предадеш до вторник, ще ти дам заверка". Е, в крайна сметка го предадох още в понеделник, а днес (вторник) дори го защитих Доцентът даже ме похвали и ми стисна ръката (Уау!) като ми каза, че дори не е очаквал някой да се навие да се занимава да пише, като се знае, колко е малък шанса. Видях само как пише "Отличен" и до него 5 .. след кратка пауза добави "1/2" и каза "Нали знаеш, че шестици не пиша, .. дори когато са заслужени"
Като цяло съм доволна, но ще изчакам да си видя книжката утре, преди да се зарадвам истински ..
Иначе усилено се готвя за първите два изпита, които са и най-гадни. Наложила съм си самонаказание, което не ми позволява да излизам (много). Дори имах няколко покани за плаж, които отхвърлих . В крайна сметка, утре ще си дам малка почивка, понеже Цвети ще ми идва на гости, а и ни предстои излизане вечерта, от което май няма как да се измъкна.

Пътуване до Смолян

2006-05-29T23:25:00.000+03:00

Притисната от настъпващата сесия, в петък заминах за Смолян - малко почивка преди голямото учене , а и там е идеалното място, ако искаш да се скриеш от комарите и жегата
Като цяло времето прекарано там мина доста бързо. В петък вечерта прекарах известно време с наште, след което легнах да се наспя като хората (а и бях спала 3 часа, понеже предишната вечер бяхме на изпращане на Мария, а след това имах гости и дълъг разговор по телефона).

В събота станах към обяд и излезнах да видя сис. Като отидох да я взема от работа се оказа,че и Мимка (другата сис) също е там. Щяхмее да пием кафе трите, но Мимка бързо ни заряза и седнахме само с Нина за малко.
След това Сис трябваше да плаща телефона на баща й, и се възползвахме от случая да се разходим малко из центъра, където направихме и малко снимки. Към 14-15ч. имах среща с майка в едно кафе, след което трябваше да посетим леля Ани понеже я бяха оперирали.

Вечерта отново излезнахме със Сис. Минахме първо през "Бардака" (компютърна зала до бившето ми даскало, в която често се събирахме) да видим Хибо, но уви, не беше той на работа. Имаше идея да ходим на кафе с Хибо и Паразита, но понеже организацията леко куцаше, плановете се провалиха.

Отидохме в "Луксора" само двете със Сис, но после при нас се присъедини и Жоро, който даде идея да отидем някъде другаде. И отидохме къде - в пицарията. Там се оказа,че работи сервитьорката, която преди бачкаше във "Фешън"-а, и която ме сваляше на времето.. ех .. Къде ми беше акъла тогава, момичето никак не е лошо
Предложих на Жоро да я сваляме, но май идеята не му хареса особено.. (пфу.. мъже!)
А и тя нещо не връзваше много, сигурно защото гаджето й беше там.. жалко
Ще се надявам на по-голям късмет следващия път
Ето и снимка от вечерта.

Към 12 си хванахме Влади (който бачка като таксиметров шофьор) да си ни закара, прибрах се и почти веднага заспах.

В неделя станах рано за да мога да си събера багажа, и в 11ч. потеглих обратно към Пловдив Когато пристигнах имах малко нерви с тъпите бакшиши, но в крайна сметка към 14ч. се прибрах вкъщи благополучно

Какво се случи след ПТП-то

2006-05-24T16:33:00.000+03:00

Мислех си.. доколко можем да вярваме на хората?!
Принципно имам добра интуиция, горе-долу мога да преценям хората, но животът ме е направил доста недоверчива, и винаги пълна със съмнения. Човекът, който ни блъсна снощи, изглеждаше съвестен и му се доверихме (малко сляпо според мен)

Е, днес трябваше да се обади към 8:15 за да каже кога, къде и кой ще поправи колата.
Станахме рано за да сме в готовност да тръгнем веднага след като се обади. Но до 9:00 все още нямаше обаждане. С Боян решихме да отидем на място, да проверим дали е там, и ако не е - да се обадим. Така и направихме, отидохме, не го видяхме, обадихме се и чухме онази досадна лелка от мтел: "След сигнала запишете Вашето съобщение".
Можете да си представите какво е усещането, да се почувствате излъган, предаден, подведен, и в същото време тъпо и наивно, защото си се доверил на непознат.
След като снощи направих кратка справка с "адвоката ми" (т.е. Мариета) разбрах,че в такъв случай не можем да направим почти нищо. Единствено можехме да му "направим мръсно" като го обвиним в избягване след ПТП (за ПТП-то поне свидетели имаше). Боян го информира за намеренията ни, като му остави съобщение на гласовата поща и смс.
След това се отправихме към дома на виновника.
Честно казано, не очаквах да открием някого там, но отвори любезната му съпруга, която също се извини многократно за случилото се. Мислех си дали не разиграва сцени, но минута по-късно мъжът се обади и каза,че е при тенекеджията и да отиваме при него.
Е, наистина беше там. Погледнаха колата, казаха, че ще могат да я оправят утре.
Това също не ми хареса, но реших да си спестя съмненията и недоверието. Надявам се,че всичко ще е наред.

Мога само да кажа: Винаги имайте едно наум за всичко Винаги си търсете правата
Ако имате (познат) адвокат, на който можете да се обадите, го направете

А колко от вас знаят какво да правят при ПТП ?! Дано никога не ви се налага, но е добре да сте запознати с всичко. Следващият път, когато си правите застраховка, помолете застрахователният агент да ви обясни подробно как да постъпите, и как се попълва протокол. Също е задължително да ви остави телефон за контакт! Винаги можете да се обадите на телефон 166 (само напомням, че телефонът е безплатен дори когато се обаждате от мобилен тел.) и да помолите да дойдат да ви попълнят протокола на място! (Дано не попаднете на такива неориентирани куки, като тези на които попаднахме ние).
Все пак ако щетите са малки и попаднете на видимо свестен човек, можете да постъпите като нас НО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО вземете нещо, което да ви служи като гаранция - лична карта, шофьорска книжка, документи за колата или други ценни такива!

******************************************************************************

П.С. : От известно време имах ужасното усещане, че ми предстои ПТП. Няколко пъти бях накосъм от такова, и сега, след като се случи, се надявам, че тези мисли ще изчезнат.
Ако е трябвало да се случи - добре, че се разминахме леко !

Провалени планове

2006-05-23T11:08:00.000+03:00

Никога не съм обичала да си правя планове. В повечето случаи става така, че очакваш нещо, настройваш се за него - и в крайна сметка - нищо подобно. И в повечето случаи си разочарован. Точно такъв беше и вчерашният ден.

Сутринта предадох домашната си, която така старателно бях написала, а онзи дори не я погледна - такова неуважение към всички нас. Надявам се,че поне по-късно им е хвърлил по едно око. Поне ще знам,че няма нужда да се старая толкова следващият път
На всичкото отгоре, имах уговорка с Милена (колежката) да ми донесе един куп лекции да снимам, а тя изобщо не се появи. Ако лекциите бяха нейни - айде.. простено й е, но при условие,че бяха на Цвети, която ги беше обещала първо на мен.. абе.. нямам думи направо. На всичкото отгоре, вързах Ангел и Вили (понеже бях обещала и на тях да им дам лекциите).
Ядосах се, но не това беше най-лошото през този ден.

Вечерта се очакваше да съм на бал. Е, и тези планове малко се пообъркаха.
Какво стана ли ? Ами, претърпяхме (леко) ПТП. Когато карахме абитуриента към Тракия, (откъдето трябваше да вземе дамата си), един разсеян пенсионер се заби в нас.
Движението беше ужасТно - голям трафик. Ние също щяхме да се ударим няколко пъти, Боян успешно избегна 2-3 удара, като спираше на сантиметри, но този нямаше как да бъде избегнат, все пак не можем да контролираме човека зад нас.
Спомням си как колата пред нас спря, чух спирачките (като спирахме зад нея), в този момент си помислих "Добре,че не се ударихме" и веднага след това се чу "Тряяяяс" и колата се разтърси. Всичко стана за секунди. За щастие всички бяхме добре (физически), ударът не бе толкова голям. Излязохме да видим какво става, видимо и щетите не бяха големи, но психическите травми бяха на лице - от една страна бързащият абитуриент, от друга Боян (в качеството си на невинен шофьор, на който са му смачкали колата), от трета - виновният, който не можеше да намери думи, с които да изрази съжаление за случилото се, Антица, която също не знаеше какво да прави, и Аз, притеснена за Боян и колата му (както и за абитуриентите ест.) уплашена от удара, и опитваща се да запази самообладание. Минута-две по-късно, Митака и Антица хванаха първото такси, аз взех да запиша кординатите на виновника, а Боян се обади на баща си. Отправихме се към близкото РПУ, където се предполага,че трябваше да се попълни протоколът.
Сега е моментът да изкажа и възмущението си от куките. Как може да не знаят как се попълва протокол ?!?! Е, след като проведоха телефонен разговор, уж ни дадоха някаква повърхностна информация - но нищо конкретно. В крайна сметка се стигна до решение да не се вика КАТ, да не се ползват услугите на Лев Инс (най-смахнатата застрахователна компания според мен), и г-н Виновният, да си поеме щетите. Добро решение и за двете страни (принципно). Докато си разменяха телефони и адреси, видях че застраховката му е при мен, и реших да премълча и да я задържа (за всеки случай).
Човекът изглеждаше точен, остави 3 телефона, адрес, даде идея за място където да се поправи колата, извини се хиляди пъти, дори си предложи услугите да прибере колата в гараж..
Уговориха си среща за сутринта, стиснаха си ръцете, и всеки по пътя си.
Ние отидохме към "Скалата" да се разсеяме малко, но мислите ни бяха насочени към случилото се, и се прибрахме рано.

Мда.. доста провалени планове за днес,а колко мислех какво да облека за прословутия Альоша....

П.С.: В крайна сметка абитуриентите са отишли на време, с няколко телефонни обаждания са се уредили с С-Класа (или Алфа Ромео, все още се уточнява)

22-ри Май

2006-05-22T22:41:00.000+03:00

Дойде време за заверки, изпитите наближават, а това е предпоставка и за редовното присъствие в даскало. Но днес ми се наложи да "изкръшкам " малко, но беше принудително. Около обяд ми стана много зле, кръвното ми падна (сигурно под нулата), пребледнях, причерня ми, и даже за малко да припадна. Май жегите не ми понасят добре и като добавим това,че не бях закусвала, не бях пила кафе, не бях спала много напоследък, а и други женски глупости, и направо не знам как не се лепнах на пода. Реших,че е по-добре да не оставам до края, оставих си книжката да ми вземат заверка, и си тръгнах. Взех си шоколад, направих си 3в1 , закусих и май вече бях добре. Дори си мислех пак да отида на лекции, но получих смс,че всичко е наред и имам заверка, а и като видях колко е топло навън, реших да не излизам повече (за днес) . Поне успях да си напиша домашната за утре и дори седнах да поуча малко.
Вечерта Мима се обади с предложение да се видим. Първоначално идеята беше за кафе, но после й предложих да дойде вкъщи (понеже нали ми беше зле). И така, към 9 и нещо дойдоха заедно с Нина, обсъдихме последните клюки и към 11 си ги изгоних

Сега се каня да преведа някои неща за утре и да лягам, защото ме чака дълъг ден (и нощ) - даскало, абитуриент, диско, Альоша.. направо не знам кога ще се прибера..

Иначе, днес цял ден слушам абитуриентите, и се сетих, че на тази дата, преди 2 години беше и моят бал. Изобщо не ги усетих тези 2 год.. кога минаха, не знам. Мария каза, че класната имала идея да ни събира, обаче аз научавам днес, ами дано някои поне да са се събрали, но освен Сашо и Дънч-а, едва ли ще е намерила и някой друг.
Е, честит 22 май , честити 2 годинки след завършване, честито и на теб, Веси

Краят на седмицата

2006-05-21T11:19:00.001+03:00

В събота се събудих рано - някъде към 7-8ч. Изобщо не мога да спя напоследък. Легнах си към 3 (и малко) и въпреки всичко се събудих рано.
Явно съм доста напрегната, но е и разбирамемо - причини колкото искаш.
На обяд излязох с Елена, трябваше да й дам прословутият учебник, заради който ми се обади снощи.

Следобяд ни предстоеше обиколка из магазинити и избиране на подаръци за абитуриенти.
Хубавото е, че предварително бяхме решили какви ще са подаръците, така че знаехме какво търсим А като знаем какво търсим - шансът да го намерим бързо е по-голям.
Излязохме в 16ч. а в 16:40 вече излизахме от "Халите" с подаръците в ръка Бързи сме, нали?
Купихме две готини (според мен,де) сребърни гривни. Дано да се харесат и на бъдещите им притежатели.
Изморени (не от търсенето на подарък, а от жегата) се отправихме към някое кафе, да пием по нещо разсхладително. С нови сили, се поразходихме още малко из центъра, след което отидохме в "Скалата".
Вечерта се прибрахме рано, с идеята, че ще си легнем рано - но в крайна сметка останахме да чатим (их, зарибени чатърчета )
В 2ч., уморена от дългия ден, заспах!

В неделя отново се събудих рано Направих няколко опита да заспя отново, но след като само се въртях - станах и започнах да уча Свърших и още доста други неща - явно да ставаш рано си има и предимства
Следобяд имах среща с Нина (съквартирантката на Мима) за да ми даде поръчката от "Ейвън", така че се наложи да изляза в жегата. Взех си нещата, и реших да се отбия и през "Билла" да купя някои неща. Замотах се малко повече там, понеже се видях с две колежки (промутърки), и когато излязох - вече беше сравнително по-хладно

Вечерта отидохме към "Пеещите фонтани", където по-късно дойдоха и Митака и Мария.
Ето и снимка на фонтаните, но вече беше доста тъмно, така че не се вижда кой знае какво на снимката..
Към 11-12 ч. се прибрахме, и си легнах веднага за да мога да поспя повече.
Все пак утре е понеделник и трябва да ставам рано

П.С.: За малко да забравя .. Честит имен ден на Елена и всички останали именници днес

Петък вечер

2006-05-19T23:51:00.000+03:00

.. е времето, когато можем да "разпуснем" и да се отдадем на развлечения. С нея идва краят на учебната/работната седмица, и началото на weekend-a. Сега се сещам и за любимата фраза на моите колеги: "Петък - Ден на майстора"

Е, този петък, обаче, определено не беше от най-хубавите. Отидохме на кино (до тук добре). Гледахме "Шифърът на Леонардо". Като цяло филмът ми хареса, но може би трябваше да прочета книгата преди това..
Вечерта продължи със "семеен скандал" под надслов "Обръщаш повече внимание на тел-а, отколкото на мен". Вярно, не постъпих правилно като си вдигнах телефона в киното, признавам, но реших, че разговорът (с Елена) може да е важен (като се има предвид,че се бяхме видяли няколко часа преди това и едва ли се обажда за да ми каже "Как си, айде на кафе"). Може би трябва да проявявам повече егоизъм, и да НЕ бъда винаги готова да помагам на приятелите ми, когато се наложи, но тогава действах малко инстинктивно. После последваха няколко смс-а (от сис), и понеже Inbox-а ми е пълен, реших,че е по-добре да ги прочета и да ги изтрия, защото чаках важен смс от брат ми, а ако нямам място да го получа веднага, може и изобщо да не го получа. Резултат: Боян се разсърди, скара ми се, каза че ми липсва елементарно възпитание .. и не знам си още какво.. предполагам е излишно да описвам как се чувствах И на мен не ми е приятно постоянно да ми звънят и по всяко време, но каква вина имам аз ?? Може би трябва да се замисля за смяна на телефонният ми номер ..
След киното, скандалът продължи с размяната на няколко реплики и истини, от които също не ми стана особено приятно
Мразя това, че на моменти съм прекалено чувствителна, мразя, когато съм слаба, но още повече мразя, когато ми личи и другите го забелязват. Винаги съм се стремяла да го прикривам, но има моменти, в които просто не успявам, и маската, с която се опитвам да скрия истинаската си същност, пада и излага чувствата ми на показ, и тогава се чувствам адски тъпо... май това се случи и тогава.
В крайна сметка, май скандалът приключи и се "отсърдихме", но едва ли ще го забравя в близките няколко дни (поне). Вечерта продължи с наваксване на пропуснатите гушки и цунки ..

Динамична седмица

2006-05-17T22:12:00.000+03:00

Едва сряда е, а толкова много неща се случиха през тази седмица, че чак нямам време да седна да пиша за тях

В даскало: да отбележа, че съм станала примерна студентка, която редовно си ходи на лекцийки, упражнения (почти като в първи курс, първи семестър) Дори ходих на "извънкласно мероприятие" - вчера след лекции отидохме до "Стария Град" да развиваме културен и еко туризъм. Принципно имаше завиден снимков материал, но като ги свалих на ПеЦе-то, разбрах, че някой е сменил режима на "пейзаж", така че снимките са ужасни, има само 2-3 оцелели (т.е. първите 2-3), така че ще приложа само тези.

Ааа, щях да забравя - взех си печат (първият ми такъв за 100-те обекта) от Етнографския Музей Остават само още 99 :), но ще се радвам и на 24 :)
Иначе, като цяло си прекарахме добре следобяд, имаше идея и за събиране за вечерта (кръчма+диско), но отказах понеже вече имах други планове

Работа: Напуснах ! Дам, най-накрая напуснах! Ура! От толкова време се канех да го направя и вечно нещо ме спираше и го отлагах като си казвах,че ще го обмисля. Но вчера, след поредната грешка от страна на китайците, вече не издържах! Може би и приключването на семестъра и идването на сесията също помогнаха за решението ми. А как стана ли ? Възползвах се от лошото настроение на шефа, (който беше притеснен и изнервен до краен предел) и отсъствието на шефката, (която принципно усложнява напускането), както и това, че Ангел (новото момче, което обучавах) беше там. Реших, че момента е идеален, казах си "Сега или никога" и им сервирах добрата новина. Сякаш огромен товар падна от мен, не очаквах да стане толкова бързо и лесно Последният път като напусках (януари месец) ми казаха,че трябва да остана още минимум 1 месец, докато намерят нов човек, но сега стана моменталически .
Сега ми е малко странно, защото съм свикнала да ходя на работа, но мисля да си дам поне 1-2 месеца почивка, преди да реша да търся нова ...

В личен план: И накрая, но не и по важност - вчера с Боян отпразнувахме петият си месец откакто сме заедно ! По случай случката отидохме в "Broadway" в Тракия да се почерпим с по мелбичка

Днес се отдадохме на разходки - първо по магазините (в търсене на идеалните обувки) и после в и около градската градина, като така и не пуснаха фонтаните докато бяхме там.
Иначе, ако не бях толкова изморена, можеше и да напиша постинг за това как пазаруват мъжете и жените, но явно ще го оставя за друг път. Стана ми странно, как след толкова обикаляне, Боян не хареса нищо (макар,че му давах доста предложения) и в един момент, когато вече се бях отчаяла и мислех,че няма да хареса нищо, влезнахме в един магазин, уж хареса едни обувки (които първоначално дори не искаше да мери) и каза "Добре, взимаме ги" ! Изобщо не пожела да огледаме още малко. Странно нещо са това мъжете, не мислите ли?

Неделна "разходка"

2006-05-15T10:12:00.000+03:00

Вчера беше един дъъъъълъг и доста изморителен ден Пообиколихме малко из България. Принципно обичам да пътувам, да ходя на нови места, но това вчера беше далеч от представата ми за "идеалната разходка".Първо - наложи се да стана сутринта рано(в около 7-8 ч.), второ - много път, трето - страшна жега, четвърто - май не улучих идеалната компания . Както и да е... преживях го
И така, към 8 и нещо потеглихме, отправихме се в посока Сливен. Всъщност, лошото в т. нар. "екскурзия" беше това, че баща ми и брат ми бяха тръгнали по работа, а ние с майка уж "на разходка" ама тoва нашето си беше по-скоро "дупе път да види" (да не казвам оригинала)

Иначе, някак си страннa ми се стори тази част на България - едни гадни тесни пътища (не че съм очаквала магистрала де), едни странни ниски дървета (ами, така е - който е свикнал на иглолисттна разтителност), едни малки едноетажни къщурки (дам, нямаше ги големите хотели), абе изобщо - кофти работа. Не ми хареса, и се радвам,че не живея там някъде. (И това са думи на човек, който учи туризъм - срам, срам). Мм, не знам.. сигурно имах други очаквания, друга нагласа.. а то какво се оказа
Когато брат ми каза,че иска да минем през Димитровград да гледа коли, си казах "Еее, най-после цивилизация.. по-голям град", но уви.. и там не ми хареса.
Първо: това било "градът на чалгата", и второ: според мен беше страшен джипситрополис. С майка решихме да си спестим пазарът за коли и седнахме на по сладолед, който се оказа най-хубавото нещо през уморителния, дълъг, горещ ден.

Към 15-16ч. се прибрахме в Пловдив, като проспах пътя на връщане (дам,доста бях изморена). Поспах още малко като се прибрах, изпратих си нашите, къпах се, готвих, почивах си, и вечерта - в "Скалата" (да не вземат да ни забравят там)

П.П.: Е, може би малко попреувеличих, не беше чак толкова зле де А и в крайна сметка "всичко е добре, когато завършва добре".

Изминалите дни

2006-05-13T22:20:00.000+03:00

.. бяха малко досадни. Едно такова променливо настроение, едни песимистични мисли, депресии и бля-бля. Като цяло си ги обяснявам с това, че е нормално явление в определени дни от месеца (жените знаят защо). А и седмицата беше доста напрегната - много работа, съчетана с отсъствоето на шефката; сравнително често посещаване на лекции (всеки ден , по малко де); недоспиване; и като капак на всичко,и нашите дойдоха в края на седмицата (т.е. днес). Последното естествено не е в графа "неприятни", но все пак е обвързано с други неприятни неща: загуба на време (главно по магазините), отлагане на другите планове (в случая рожден ден и/или кафе/диско с Рени и другите), съкращаване на времето за почивка,(което чакам цяла седмица), забележка от типа на "Тук има 2 прашинки" (в някой затънтен ъгъл, недостижими за човешкото око и ръка), и фразата-убиец "Ау, пъпка ли ти е излезнала" .. Има и още, но ще ги премълча (от мен да мине)

Иначе, днес станах рано (само след 3 часа сън) - нетипично за мен (в почивен ден). Имах ужасТно главоболие (вероятно причинено от липсата на сън) и ми беше адски напрегнато покрай "посрещането на гостите" (незнайно защо)
В крайна сметка дойдоха следобяд, починаха си малко, и естесвено последва какво - пазаруване

Оцелях! Дори ги убедин да не ходим в "Метро" - накарах ги да отидем в "Кауфланд" (понеже още не бях ходила, а и исках да не се мотаем толкова). По пътя на логиката: по-малък магазин = по-бързо пазаруване Да - ама не! Имах чувството,че мина цяла вечност там. Както и да е - аз съм си виновна!

Сега поне отивам да спя Ура! А и утре ме чака път - решихме да отидем някъде извън Пловдив ..

Имам си емотиконки :)

2006-05-10T12:41:00.000+03:00

Даааам, благодарение на Боян вече си имам и емотиконки По-готино е така, нали?
Скобите и точките са някак си скучни и безчувствени Друго си е с личица Бояне, благодаря {} (Мм.. а къде се кисс-ките )

Иначе, напоследък май не пиша много.. Нямам нито време, нито желание, нито нищо интересно, което да искам да споделя. Изведнъж се сетих, че е май месец и че сесията наближава Кога мина тоя семестър, изобщо не го усетих.. А сега идва време за заверки, изпити.. и други подобни глупости, а така не ми се занимава с тях.. такъв мързел ме е налегнал, и така съм го подкарала "през просото",че вече се чудя къде ще му излезне края
В крайна сметка, обещавам да се стегна малко и да си взема изпитите. Дори разбрах,че по някои предмети имало опция да предам реферат и да отида да си го защитя, като по този начин може (евентуално) да се освободя от изпит. Според колегите идеята не е добра, понеже шанса е минимален (да не кажа отрицателен), но може би не пречи да опитам (все пак си имам Чичко Гугъл, който винаги помага). Голям инат съм на моменти - вероятно ще съм една от малкото оптимистки , но пък нищо не губя .. Вие си знаете, че трябва да ми стискате палци, нали ?

Гергьовден

2006-05-06T23:49:00.000+03:00

Честит Имен Ден на всички именници и най-вече на моя милост ;)

Честит празник и на тези, които празнуват професионалният си празник днес - Денят на българската армия !

Как отпразнувах именния си ден ли? Ами нищо особено като цяло. Знаете, че не обичам собствените си рожденни и именни дни, и все пак - преживях го ;). Следобяд излязох да почерпя някои приятелки в "Айсберга", където останах безкрайно разочарована от обслужването! Отидохме там само защото Мимето (от Варна) искаше там, но повече няма да направя тази грешка. Вечерта с Боян бяхме на пица и айранче в "Кастело". Малко нетрадиционно място за имен ден, но като липсват други идеи - става ;)

Иначе, вчера бяхме на картинг ;) Този път реших да не правя по-малко обиколки от другите ;) Качих се на бордюра 2-3 пъти, 2 пъти щях да се забия в гумите отстрани ;), нямах спирачка (или поне не действаше) В крайна сметка финиширах безаварийно предпоследна ;) (добре,че не бях единстеното момиче) :) После бяхме на кафе в "Рояла", а след това на сладолед в "Скалата". Към 12 и нещо се прибрахме изморени, и заспах почти веднага..

Гости ;)

2006-05-04T09:23:00.000+03:00

Нали си спомняте,че Вальо се беше обадил, да каже,че си идва от Испания, и обеща да намине и през Пловдив.. ?! Е, той определено е човек, който държи на обещанията си ;) Дойде само за малко, но все пак е по-добре от нищо. Разбирам го.. Не е идвал в България от 4 год. Всъщност, това е първото му идване, откакто е заминал, и можете да си представите с колко много хора иска да се види, и то за отрицателно време. Иначе, снощи, почти веднага след идването му, излезнаха с брат ми и другите от тяхната компания, и дори не можах да го видя да му кажа "hola, como esta?" :) Прибрах се към 00:30 снощи, и все още нямаше никой вкъщи. Час по-късно, когато вече си лягах, дойдоха брат ми и Вальо, и плановете ми за лягане отново пропаднаха... Правихме си "After party" с вино и чипс :) Говорихме си до към 3-4ч. за Испания и България, но когато се стигна до спор между тях двамата "За" и "Против" ранните "брак-жена-деца-семейство", реших, че мястото ми не е там и се изнизах :) а и "Оставям ви да спорите" е тактично измъкване, когато ти се спи, а няма как да кажеш "Спи ми се" :)
Сутринта брат ми трябваше да излиза рано от вкъщи, така че на мен се падна бойната задача да изпратя госта. Е, станах към 7:30, направих закуска и кафе, и седнахме да си поговорим още малко. Какво да кажа за него - външно доста се е променил, заприличал е на испанец ;), дори нямаше да го позная, ако не знаех,че е той, но иначе си е същия, не се е надул или нещо такова. Той е страхотен човек, и явно винаги ще си остане такъв! Времето мина доста бързо, и в 9 без 10 вече трябваше да тръгваме: аз - на работа, и той - към гарата. Сбогувахме се, като си обещахме да си ходим на гости по-често..

Следобяд имах уговорка с Елена. Май на нея й се е насъбрало доста напоследък, и имаше нужда да си излее всичко на някого. Резултат: почувствах се като кошче за душевни отпадъци !!! Хубавото е, че с нея се надъхваме да ходим да спортуваме, но да видим кога ще започнем, че организацията леко куца, а и свободното време малко го няма.
Днес също бях и на солариум, но май малко попрекалих (споменавала ли съм, че имам ужасТно чувствителна кожа). Дали лосионите за "след слънце", стават и за "след солариум" :) Може пък и да пробвам..

Вечерта мисля да си почина малко, да се излежавам и да си легна рано. А може и да гледам някой филм. Сега се сещам,че идва петък, а с него и края на седмицата ;)

Търси добрата новина

2006-05-03T18:42:00.000+03:00

Сега е момента да тегля 2-3 "мили думички" на FireFox-a, след като, както си пишех в блога, изведнъж ми изскочи едно прозорче, което ме уведоми,че имало някакви си грешки и бля-бля.. Резултат: всички прозорци бяха затвориха, а полу-написания постинг в блога - затрит! Е, да живее "Кума Лиса" и всичките й потребители! Така е.. като не слушам брат ми, който упорито се опитваше да ми натрапи "Опера".. даже и с добрия стар ИЕ нямах подобни проблеми. Вярно, може проблема да е в мен (все пак сама си го инсталирах), може и да е в бъгиндоуза (т.е. Windows-a), но ще си кажа това, което мисля в момента, макар и моето мнение по въпроса, да не е от най-компетентните!!! Все пак, днес е 3 Май - Световен ден на свободния печат, така че ще дам свобода на мислите си (освен ако огнената лисица не реши да ми направи отново подобен номер).

Както и да е.. няма да се ядосвам за подобни глупости !

Сега да честитим рожденните дни на Деси (днес) и на баба ми (вчера) !!! Да са ни живи и здрави и още дълги години да ни радват!

Иначе, какво става при мен - нищо ! Имах доста планове за днес, но май мързела, или по-скоро липсата на нагласа, надделя, и не свърших нищо от това, което трябваше да свърша. Карай.. и утре е ден.. и вдругиден пак .. Май прилагам поговорката: "Не отлагай днешната работа за утре, ако можеш да я отложиш за вдругиден". Поне свърших друга полезна дейност - сготвих :). Дам, напоследък май ям само разни боклуци (солетки, пуканки, бисквитки) и главно суха или полу-готова храна, или нещо приготвено набързо.
Но днес, реших да отделя малко повече време, и да направя нещо, което не съм яла от няколко месеца - супа ала Малайза (ммм, някой ден може и да споделя рецептата) :) И в този ред на мисли - понякога не е лошо да живееш с мама и тати, особено като няма кой да ти направи супа ;) Ааа, сега се сещам и за още нещо, което е добре да споделя с вас: www.kopcheto.net (Еее, май най-накрая се научих да слагам линкове) ;) Та, сайтчето е доста готинко, особено в моменти, когато ти липсва мама :) и нямаш време да готвиш :) Е, вярно, не са специалитети ала Малайза ;)... Само внимавайте какво и най-вече КОЛКО си поръчвате, за да не се чудите после как да сваляте излишните килограми .. все пак идва лято !!

Толкова за сега, че нямам време, ФайърФокс-а ми изгуби част от ценните минути, така че съкращавам постинга и отивам да се възползвам от "прИмоцията", която хванах днес ;Рр

1 Май

2006-05-01T11:48:00.000+03:00

Честит празник на всички трудещи се. Честит празник и на тези, които работят върху себе си ;)

Още един почивен ден ;) Хубаво е да има повече такива. Е, вярно, не е като в Китай, където денят на труда продължава цяла седмица, но все пак е нещо.

Иначе още сутринта ми се обади Елена, да каже, че се е прибрала в Пловдив и да ме "резервира" за по-късно :) После получих смс-покана от Милена и един неин колега. И понеже това не се случва често - естествено приех :) Обадих се на Елена да я оферирам и нея и организацията беше готова !

Първо излязох с Радо, за да ми даде фотоапарата, който се предполага,че може би ще взема. Като цяло фотоапарата не е нищо особено, но е на сравнително добра цена. Ще събера малко повече мнения по въпроса и може да го взема. Пихме набързо по капучино в "Емкото", и се отправих към следващата среща :) Колегата на Милена дойде да ни вземе, и каза, че ще ни води в "едно готино кафенце". Въпросното кафе беше "Лагуна". После искаше да го водим в някой парк, и след като Милена попита дали нямаме някъде около нас - ги заведох в парка до "Еврокома". Като отидохме дори пуснаха фонтаните ;) (сигурно в наша чест) :))) Иначе беше малко студеничко, а и пълно с хлапета и пенсионери, които заемаха слънчевите пейки, така че се изнесохме доста бързо.

Вечерта, както обикновенно, отидохме в "Скалата", а там засякохме Митака и Мария и се присъединихме към тях. Денят завърши с "разходка" (автотуризъм) из Кичука. Мда.. "Опознай квартала, за да го обикнеш" - Да - ама не! Даже го намразвам още повече.. На всичкото отгоре и куки ни спираха, и то 2 пъти, за около 15 мин.

Прибрах се към 12, след което се опитах да сваля снимките от фотоапарата.
След като почти не си счупих нокът от нерви, заради това, че не мога да се оправя с ЮеСБи-то (за кой ли път..), на помощ се притече Боян (за кой ли път ;) .. ) и с общи усилия намерих проклетия порт и дори свалих снимките ;) Ура! ;)

Happy End :)

Снощи

2006-04-30T23:18:00.000+03:00

..бях в "Гепи". В началото нямах голямо желане да ходя, но след като се обади Рени, нямах друг избор. Все пак тя се беше прибрала от София, и нямаше как да не излезнем, още повече, че не се бяхме виждали повече от месец. Освен това и Веси искаше да си припомним доброто старо време ;) . Като цяло май си прекараха добре ;) особено след появата на два субекта от мъжки пол :) , макар че си даваха вид на незаинтересовани.. Оказаха се големи резачки (почти колкото мен ) ;), но явно на мъжете това им харесва (а и на жените де) :)

Към 2-3 ч. си тръгнахме, като Боян (благороден както винаги) реши да закара Рени и Веси по домовете им. После ме закара и мен до вкъщи. Прибрах се, оправих си леглото, минах през банята.. и още нямах стрла от Боян (принципно ми кликва когато се прибере). Реших,че може да е минал да зарежда, но след като не ми кликна и в следващите 20 мин, си казах,че може да е забравил, и го стрелнах аз. Няколко мин по-късно ми се обади и каза,че е спукал гума, и сега се прибира. Направо изтръпнах! Даже май не успях да го питам "как, кога, къде, защо, какво". Увери ме ,че е добре, и затвори. След като се въртях извесно време в леглото, умората си каза думата, и към 5 и нещо заспах..

.. сутринта се събудих рано (нямаше и 12ч.) и веднага влязох в нета да разбера какво е станало. По-късно дойде и ме успокои,че наистина е добре, и че всичко е наред.

Следобяд отново имахме уговорка с Рени. Събрахме се почти всички - Аз, тя, Веси, Дани и Надя - май само Оля липсваше, понеже беше в Русе. Бяхме в "Арената", където обсъдиихме последните клюки (и филми), както и излизането в "Гепи".

Вечерта бяхме в "Атласа" с Боян. Прибрахме се сравнително рано, после малко се порових из нет-а, а сега се чудя дали да лягам или да гледам филм..

Закуска в леглото

2006-04-29T14:06:00.000+03:00

.. си направих днес! ;) Е, вярно, не е същото като да ти я направи някой друг, но пак е по-добре от "хапването на крак", което често практикувам. И така, след като Сис ме събуди сутринта в 13ч. със смс "Сис,къде си?", станах, направих си една огроооооомна принцеса с кашкавал и шунка, едно огрооооомно 3в1 и после.. обратно в леглото! Обичам събота.. и неделя де :) След като разменихме по някоя друга клюка в мирката със сис, хвърлих и едно око на новините днес. Оказа се, че моето скъпо родно даскало - I СОУ "Св. св. Кирил и Методий" ще чества 150 години. Уау! :) Но какво да си говорим - Първо си е първо - за мен винаги ще си остане No.1 .. надявам се още дълги години да да "ражда" толкова умни деца (като мен) ;)) За великият ден (11 май) са поканили президентът Първанов.

***

Другата "новина", която прочетох, е нещо, което предполагах, че ще стане рано или късно. Оказа се, че след хилядите строежи и проекти, Пампорово толкова много се разраства, че се налага вече да си строи хотелчетата в Смолян и Чепеларе.. Винаги съм си мислела, че един ден Смолян и Пампорово ще се слеят,но сега се оказва, че май ще става 3в1 (заедно с Чепеларе). Според ръководителят на екипа, изготвящ плана на курорта, Пампорово ще достигне проекта “супер Боровец”, където са предвидени строителства на хотели с капацитет от 21 хиляди легла, което би означавало превръщането на курортния комплекс в град. Ще се завземат нови територии от гори и площи.. При последното ми посещение в Смолян, разбрах, че цените на недвижимите имоти са скочили двойно - сега разбрах защо.

***

Иначе, вчера отново ми се обадиха от "Time is Money". Този път искаха да ме поканят на интервю :) Ха-ха, каква наглост само ;) Не стига,че те ми се обаждат, а аз нямам време и желание да се занимавам с тях, ами и на интервю ме викат :) В крайна сметка реших да отида да видя за какво иде реч, още повече, че Боян беше споменал,че е фирма за GSM-и, а аз нали от доста време се каня да поогледам за телефон, а и нали трябваше да задоволя любопитството ми за въпросното интервю :). И така, след работа отидох. Първо - не беше магазин за телефони, а за аксесоари.. (е, имаха 3 нокии, 2 сиименса, и 1-2 самсунга де), и второ - "интервюто" беше най-тъпото такова, което съм виждала. Как може интервю за промоутър да бъде в писмен вид ?!?! Мда.. дадоха ми едно листче с въпроси в стил "Опишете себе си с няколко думи", "Отбележете 3 неща, които Ви мотивират", "В какво според Вас, се изразява тази длъжност" и бля-бля ;), но най-забавното беше, че след като връчих листа "интервюиращият" каза "Сега, би ли ми дала 2 мин. да го прочета".. :) Май усети насмешката, с която го погледнах, но пък какво от това..

След забавната среща се прибрах вкъщи, където се излежавах и гледах ТВ, а вечерта останах до късно в чата. Сутринта спах до 13ч., когато сис ме събуди със смс "Сис, къде си" .. и от там нататък вече знаете.. :)))

Бля-бля-бля

2006-04-27T18:42:00.000+03:00

Снощи бях на караоке в "Мармалад". Не бях ходила там от.. хм, от доста време ;) Поне разбрах, че не е било голям пропуск - всичко е както преди - същите хора, същата атмосфера, същите простовати коментарчета от страна на DJ Айвън.. Е, имаше нова сервитьорка, която като я питаш "Имате ли Каменица" отговаря "Не, искаш ли Загорка ?!" .. Мила е, нали? :) Иначе, беше малко кофти, че Боян реши да дойде заради мен :( защото: първо- не му се ходеше, второ-изобщо не е фен на караокета, трето - беше уморен и му се спеше, четвърто - на другия ден трябваше да става в 6ч., пето - в събота има изпит, за който още не е учил, шесто - трябва да прави презентация.. а може да има и още.. Още повече, че предния ден, се бяхме разбрали, че дори няма да се видим тогава, още по-малко и да ходим на караоке. Та така.. беше ми съвестно, че въпреки всичко дойде.. Бояне, благодаря, но не е нужно да правиш чак такива саможертви, особено когато има по-важни неща!

Иначе, какво друго - вчера сутринта ми се обадиха от "Time is Money" и ме питаха дали искам да промотирам техни продукти (май споменаха аксесоари) на панайра. Нямам никаква идея нито какви са пък тези "Времето е пари", нито за какви продукти става въпрос, нито защо ми се обаждат те, а не от "Вижън Кънсулт" (моята агенция), нито време за тях ;).

Днес обаче, мисля да си дам малко почива и малко време за релакс, макар и малко принудително, заради ужасТните болки в корема и кръста ;( Одеве се видях за малко с Михаела, след като от един месец постоянно и обещавам и отлагам. Пихме на бързо по сокче в "Марса" и се прибрахме понеже ми беше зле, а и беше студено :(
Обаче, да си стойш вкъщи и да се излежаваш на топло не е никак зле :) (ако исключим някои моменти състояния).

Ами, това е от мен за сега, днес ще се постарая да си легна рано (дали?) защото утре ме чака дълъг ден ..

Моя страна, моя България

2006-04-26T19:46:00.000+03:00

Моя страна, моя България,

моя любов, моя България,

моя тъга, моя България,

при теб ме връща вечно любовта.

.. вероятно тази песен си пеят моите приятели, които са извън България. Колкото и да ми разправят, че са добре, че вече са се устроили живота и бля-бля, нещо пак ги тегли към Родината. Напоследък май всички ми говорят за връщане.. Преди месец-два, Валя (която е в Германия) каза, че ще си идва лятото. Миналата седмица получих мейл от Веси, която след 3-годишен престой в Щатите, също ще се връща (Ура! Най-накрая!), но най-шокиращото беше обаждането на Хаджикулчо (Вальо де) днес. Не, самото обаждане не беше шокиращо (все пак той звъни доста често, явно разговорите от Испания са сравнително евтини). Шокиращото в случая беше фразата "Утре си идвам" ! При което аз отговорих "Утре ли?? Как така утре?" :) Едва ли е било най-милото изказване от моя страна :), но все пак бях много изненадана :) Е, вярно че ще остане само една седмица, но все пак обеща да отскочи и до Пловдив за ден-два да се видим :) Излишно е да казвам колко много се радвам за всички тях ! ;))) Аа, също забравих да спомена, че и шефовете ми се върнаха от Китай днес ( за жалост :Рр ). Иначе, сега се сещам и за Васко, който е в Англия само от 1 месец, и вече започна да се оплаква, че му липсваме :) Нека, нека ;)

Ами, това е, носталгията си казва думата, и колкото и да ми е мъчно за всички, знам, че рано или късно ще се върнат отново..

Впечатления от Смолян

2006-04-25T10:20:00.000+03:00

Доста странно се чувствам напоследък в Смолян. Чувствам го някак си.. чужд.. сякаш времето прекарано там (близо 19 години) е било един кратък миг. В събота излезнах на разходка с майка ми - ходихме до новия център на града. Вярно, че не бях ходила няколко месеца, но толкова различен и преобразен ми се стори..
Първо - църквата, която започнаха преди 2-3 години е почти готова. Бях свикнала да гледам строежи всеки път, когато минавах от там, но сега като я видях в почти готов вид ... толкова различен облик придава.
НО, това не е всичко! Оказа се, че са се появили разни нови хотелчета и сгради. Не ми правеше впечатление това, че за 1 месец строят 20 хотела на Пампорово - но не съм очаквала подобно нещо и в Смолян. Когато видях новия лъскав хотел "Кипарис" близо до хотел "Смолян", реакцията ми беше: "Уау.. това пък от къде се взе?!?!" при което Сис ми отговори "Ъх, ти пък сега ли го виждаш?". А зад него имаше още един .. малко по-надолу още един.. а и "Луксора" и онзи друия на главната.. и колко ли още, които не съм видяла?? Представям си какво ще стане като/ако отворят границата с Гърция.. Не знам дали да се радвам за развитието на моя град.. дори не знам дали вече мога да го нарека "Моят Град".
НО - и това не е всичко! Преди, когато се разхождах по главанта, виждах познати хора на всяка крачка, а сега - нищо подобно. Ако СЛУЧАЙНО видиш някой познат, или ще се окаже, че не те е познал, или на теб ще ти е трудно да го познаеш..
Мда.. познахте - и това не е всичко! Когато реших да се поровя из старите ми вещи, отворих шкафа - и какво да видя - нещата ми грижливо натрупани в единия ъгъл (заемащи 1/8 от цялото пространоство), а в останалата част - вещи на наште. Доста странно се почувствах - вече нямам собствен шкаф! Вярно, че нямам нужда от него, вярно, че ходя в Смолян най-много веднъж в месеца за 1-2 дни, и дори тогава не го ползвам.. но все пак.. странно е.. Всичко се е променило. Нищо не е на мястото си. И най-странното е, че хората ми казват "Боже, колко си се променила"..

Великден в Смолян

2006-04-24T18:02:00.000+03:00

Честито Възкресение Христово!

Както се очакваше за Великден отскочих до Смолян. Не беше зле, като цяло, но имаше какво още да се желае (както винаги всъщност).

В петък нашите дойдоха да ни вземат - така ни спестиха напрежението и блъсканиците по автогарата и автобусите точно преди празниците. Потеглихме към 18ч., минахме да пазаруваме, после през Асеновград да пием по кафе и да се разходим малко (времето беше страхотно) ,след което поехме по дългите завои. Близо до Пампорово на косъм се разминахме от една много тежка катестрофа - направо не ми се мисли какво щеше да стане, ако онзи срещу нас не беше намалил :( В крайна сметка, към 22ч. се прибрахме благополучно. Изморена от дългия път, заспах почти веднага.

В събота станах рано. Боядисвах яйца ;) (макар, че майка беше боядисала, реших, че тази година няма да пропусна да вложа малко творчество). В крайна сметка, май боядисах повече себе си, но така е - искуството изисква жертви :). Към обяд излезнах да видя Сис :)
Отидох да я взема от работа и да я замъкна по кафетата ;). По-късно имах уговорка с майка, щяхме да ходим на Великденското изложение, на което разбира се взех и Сис :)
След разходката с майка се видях с Милена (най-накрая). С нея принципно имаме традиция да излизаме всяко 20-то число на месеца, но сега се наложи да променим традициите (още един пример,че те вече не са това, което бяха). След това минах да си взема поръчката от Ейвън и се прибрах. По-късно пропуснах събирането, което бяха организирали хората от кабелната, Сис и Хриси. Малко съжалявам, че не отидох, но все пак се прирах за да бъда със семейството си на Великден.. а щяха да идват и леля и така. А и бях ужасно уморена и много ми се спеше.

В неделя - отидохме до баба, дойдоха някои роднини.. обичайните неща.. Също успях да добавя още 40-50 км към шофьорския си стаж :). Вечерта излезнах да се видя с братовчедка ми Ева, но понеже имаше разни други навлеци, бързо ми писна и се прибрах. За малко успях да си поговоря с нея, но разбрах, че брат й ще се жени другата седмица, което направо ме шокира.. все пак той е едва на 22-23 год ...

В понеделник - ставане, размотаване из вкъщи, събиране на багажа, и в 14ч. - заминаване обрато в Пловдив :) Ура! ;) Пътуването мина горе-долу добре, а сега съм вкъщи и се каня да излизам .. Мда, с Боян :Рр ..май започна да ми липсва :Рр

100 неща за мен, които (не) знаете

2006-04-21T09:42:00.000+03:00

1. Казвам се Гергана (това със сигурност не го знаехте) :)
2. Родена съм на 2-ри март 1985 г. (в около 01:00ч)
3. Горд представител на зодия Риби :) (с асцендент Стрелец)
4. Понастоящем съм блондинка(но не естествена!), със зелено-кафеви очи (променящи се в различните сезони)
5. Не пуша, не пия, по жени не ходя ! (или поне не много) :)
6. .. макар, че за третото съм се замисляла :)
7. В детската градина бях любимото хлапе на учителките :)
8. Можех да чета и смятам когато бях на 4 ..
9. Мислех, че ще ставам актриса, но по-късно сценичната треска май надделя ;)
10. .. но това не ми попречи да открия другите си скрити таланти :)
11. Когато бях малка исках да имам слонче (щях да го гледам във ваната)
12. но по-късно разбрах, че то няма да може да живее там .. (това уби всичко детско в мен )
13. Играх футбол (и други подобни) с момчетата (явно от тогава предпочитам мъжка компания)
14. и до скоро си мислех, че на жена не може да се разчита..
15. 4 години свирих на пияно, и когато най-накрая разбрах, че ми се отдава, учителят ми замина за Австрия.
16. Винаги съм била като кибритена клечка - бързо паля, но и бързо угасвам.
17. Имала съм хиляди хобита и интереси, но май всички са останали в миналото.
18. След като се отказах от идеята да ставам космонафт, майка ми реши, че ще ставам адвокат (понеже много говорех)
19. С годините се научих (всъщност май все още се уча) да говоря по-малко и да казвам повече !
20. .. макар че все още има моменти, в които говоря само глупости..
21. Мразя рожденните си дни !!!
22. .. и лицемерието което ми демонстрират някои хора точно тогава
23. Но се трогвам когато хора, които не съм очаквала, са се сетили за мен.
24. В 8ми клас бях заместник-главен редактор на вестник (училищния вестник де!)
25. Тогава се роди и любовта ми към журналистиката, а малко по-късно се записах и на курс по журналистика.
26. ..което доведе до "Извън релси" - нашето радио-предаване (заедно с Милена)
27. По-късно се оказах и репортерка в тийнейджърското предаване на местната кабелна телевизия (ех..какви времена бяха..)
28. Тази работа беше истински купон - всъщност и затова го правехме - за собствено удоволствие !
29. Тогава се запознах с хора, които оставиха голям отпечатък в моя живот!
30. След това започнах по-сериозна работа (която също ми доставяше огромно удоволствие) - администратор в хотел !
31. От тогава е и любовта ми към туризма, пътуванията и срещите с нови и различни хора (от цял свят)
32. През този период (близо година и половина) настъпиха най-големите промени в живота ми - май доста пораснах, станах по-отговорна, независима а и научих страшно много неща..
33. Но по-късно се наложи да напуна (с много и смесени чувства) - но не съжалявам нито, че бях там, нито че напуснах!
34. Тогава се преместих да живея във Пловдив - също доста голяма крачка - вече не живеех с мама и тати.
35. Всъщност винаги съм мислела, че различните поколения не трябва да живеят заедно, и след 18 год. е по-добре да са по-далече едни от други.
36. Май забравих да спомена, че сега уча туризъм.
37. За съжаление установих, че не е това което искам ;( или може би вече просто не ме зарибява толкова .. :(
38. Преди това бях хуманитерен профил, макар че имаше моменти, в които съжалявах, че не избрах Езиковата гимназия !
39. Но в 7-ми клас бях доста неориентирано хлапе.. (а май все още съм такова :( )
40. Често се оставям да се нося по течението (макар понякога да се налага да плувам срещу него)
41. .. оставям нещата просто да се случат, от самосебе си, и може би това е най-голямата ми грешка: не се боря за тях (достатъчно)
42. В крайна сметка май винаги съм получавала това, което искам
43. .. за съжаление, е имало случаи, когато е било твърде късно (т.е. вече не съм ги искала)
44. Осъзнах, че трябва да внимаваме какво искаме и си пожелаваме, защото желанията и мечтите ни могат да се сбъднат.
45. На 19 г. щях да направя най-голямата си грешка - да напусна България!
46. Винаги ще съм благодарна на хората, които ми отвориха очите тогава !!!
47. Никога не се бях чувствала по-объркана, сякаш бях в лабиринт..а изходът му водеше до кръстопът ..
48. Горе-долу пак тогава преживят и трите най-големи падения в моя живот, паднах от прекалено високо !!!
49. Трябваше ми доста време за да се изправя отново, а болката остава и до днес ..
50. И все пак намерих сили да продължа напред защото вярвам, че "Това, което не ни убива, ни прави по-силни" (колкото и изтъркано да звучи!)
51. .. макар, че се чувствах сякаш съм сама срещу всички и всичко..
52. Тогава разбрах, че няма приятелство, има общи интереси !!! (колкото и жестоко да звучи)
53. И все пак не мразя никого! Дори хората, които са били напът да разбият живота ми..
54. Но въпреки всичко, се оказа, че има хора, на които им пука за мен, както и на мен за тях.
55. Един от най-големите ми недостатъци е, че бързо се привързвам (опитвам се да го променя де) и мразя разделите.
56. Но доста внимателно подбирам хората, които да допусна до себе си, и на които да се доверя.
57. Най-много ми тежи това, че не се разбирам особено добре с нашите (особено с майка ми)
58. Но знам, че винаги мога да разчитам на тях (макар, че се опитвам да не го правя често) и че именно те са хората, които никога няма да ме подведат.
59. Иначе, по принцип съм адски позитивен човек! (дори прекалено - на моменти)
60. ..но има дни в които мога да отчаям, и най-големия оптимист (макар,че и това ми състояние минава доста бързо)
61. Като типична риба - обичам водата, морето, да се къпя с часове (когато има топла вода) :)
62. Обичам шоколад :)
63. .... и сладолед :)
64. Обиачам да се излежавам! Искам поне 5-6 дни в годината да мога се излежавам по цял ден без да правя нищо друго :)
65. Мразя това, че понякога съм голям мързел, това е и причината за многобройните пропуски в моя живот.
66. Но знам, че като/ако реша, мога да наваксам пропуснатото (с малко повече сериозност от моя страна)
67. Мечтая да обиколя света (това сигурно е заради асцендента ми - Стрелец)
68. .. но мога да се задоволя и само с посещението на 15-20 държави ;)
69. Преди повече от 2 год. взех шофьорска книжка ..
70. .. и до ден днешен ме е страх да шофирам сама (срам,срам)
71. .. също ужасТно много ме е страх от кучета (особено улични), но и това си има своята история..
72. Когато бях на 17 бях напът да скоча с бънджи (дори вече ме бяха "вързали")
73. .. и отново страха ме спря тогава (и до ден днешен ме е яд, че не го направих)
74. Но един ден ще поправя тази грешка - знам, че единствения начин да препориш страха е, като се изправиш срещу него !
75. .. както и че единствения начин да устоиш на изкушението е като му се отдадеш! ;)
76. По принцип никога не съжалявам за нищо !
77. Защото съм разбрала, че всяка грешка е урок, който трябва да научим, преди да направим следващата стъпка напред.
78. .. а и се научих да поемам вината и отговорността (след като дълги години ги прехвърлях на другите)
79. Мисля, че прекарвам прекалено много време он-лайн.
80. .. и това ме плаши! (е, признах си го най-накрая).
81. Но голяма част от хората,които обичам, са извън България, а и дори тези които са в България са далеч от мен.
82. Имам чувството, че всички около мен емигрират, и това ме подтиска адски много.
83. Но се надявам, че са добре, и са щастливи, а и вярвам,че един ден ще се осъзнаят и ще се завърнат!
84. Понякога се чувствам ужасно самотна (дори когато съм заобиколена с хора), а друг път имам нужда да остана сама и да не виждам никой!
85. В такива моменти наистина е по-добре да не ми се мяркате пред очите, защото тогава не мога да си "меря думите"
86. ... а истината е, че може би точно тогава имам нужда от Някой, който да ме гушне (уф, жени..)
87. Мразя това, че често не знам какво искам, а по-лошото е, че го искам на момента!
88. Мразя да повтарям и да се повтарям! ( и хора, които ме карат да го правя)
89. Обичам лятото и слънцето - и съответно - мразя да вали! (освен ако не съм вкъщи да се излежавам)
90. Обичам новостите и промените - еднообразието ме побърква, а и бъзо ми писва.
91. Мразя, когато хората закъсняват, мразя да чакам - ето защо и аз не закъснявам (много)!
92. Знам, че винаги трябва да давам хората втори шанс, но никога трети ( и се стремя да го правя)
93. Някога не ми се отдаваше да прощавам, а сега май го правя прекалено често! (а не трябва!)
94. Винаги съм готова да дам съвет на всеки, но много рядко се вслушвам в съветите, които получавам.
95. Имам адски силна интуиция !
96. Събирам слончета ;)
97. Обичам розово... и синьо, и лилаво ...
98. Когато съм депресирана си лакирам ноктите и слушам Шаде
99. Пиша всичко това вече повече от час..
100. .. а това е само една хилядна от нещата, които могат да се кажат за мен ;)

Вчера и днес

2006-04-20T20:27:00.000+03:00

Нищо впечатляващо тези дни.. Една апатия, меланхолия, празнота.. Сигурно се дължи на времето - студено, мрачно, сиво, мъгливо, дъждовно, безлично .. също като моите мисли и настроения.. Само за малко се показва слънце.. и после пак същото.
За щастие, днес май е по-добре..

Иначе вчера след работа реших, че е крайно време да се видя с Елена. Тя имаше много да разказва :) Оказа се, че гаджето й (или може би бившето) се е върнал от Испания, и май нещата при тях започват от начало (за кой ли път?!). Всъщност, не са съвсем отначало, като се има предвид, че въпросния Той, й заявил че иска да живеят заедно.. Тук ще се въздържа от коментар (както никога).
По-късно излезнахме с Боян в "Скалата". Нищо нередно .. до тук! Като се прибирахме, май пролетната умора, недоспиването, напрежението напоследък, а и още многото други странични фактори, си казаха думата. Изведнъж се почувствах ужасТно зле. Вярно, че последните няколко дни бях доста отпаднала, но това снощи беше доста повече от обикновенна отпадналост.

Днес определено съм по-добре. След като се нагълтах със суправити, калции, бром и прополин, се чувствам като нова :) (май само това имах под ръка) :)
След работа се прибрах вкъщи, защото Елена щеше да ми идва на гости. Всъщност, трябваше да й помогна за домашната по английски, но като разбрах, че има да пише 50 листа глупости свързани с хранително-вкусовата промишленост, реших, че е по-добре да набавим необходимата информация от нет-а (Да живее чичко Гугъл !!!) и да седнем да пием по една малка... пина-коладка ;) И така.. след като преди малко си я изгоних... упс, т.е. изпратих :) се стягам да излизам. Отиваме към "Рояла" да поиграем малко билярд (или може и само на кафе)

П.С.: Утре заминавам за Смолян! Изобщо не ми се пътува, само като си представя завоите, и ми става лошо (а сега още повече) Ноооо, няма начин .. все пак не мога да не отида точно за Великден, а и ще мога да видя Сис, Хриси, Кака :) и още един куп стари и не толкова стари познати ;)

Първи пост

2006-04-18T17:19:00.000+03:00

.. след като вече установих, че мога да поствам, май е време и да напиша нещо. И така.. да ми е честит блога :) Не знам колко редовно ще пиша, не претендирам, че съм от най-сериозните, но поне ще се постарая ! Най-много по някое време да ми писне и да го зарежа (както често се случва).
Иначе какво става с мен - напоследък само нерви и притеснения.. мда.. нормално, ще си кажете, да ама не.. Май ми се събраха малко повечко неща, неща за които дори не искам да пиша, но поне се надявам всичко да мине скоро. Сега е и момента да благодаря на Боян, Сис (Нина) и Хриси ! Благодаря на всички !

Пробен пост :)

2006-04-13T20:48:00.000+03:00

Опитвам се да си направя blog (или поне така си мисля де) :) .. и да видим какво ще стане ... проба, проба... 1 - 2 - 3 .. проба... :)