По-добре късно, отколкото .. по-късно

Мале, толкова отдавна не съм писала, че блогера вече ме кара да се идентифицирам (blush) :)
Едно време ми спеставаше въпроси в стил "Кой си ти и за какво се бориш" ама нейсе.. вече и парола иска :) Поне приятно впечатление ми направи факта, че вече е българифициран :)

А какво е оправданието ли - мързел! Всъщност, не знам дали е точно мързел .. може би по-скоро някаква апатия.. или .. знам ли..
Истината е че съвсем го бях зарязала, а сега изведнъж ми се прииска да попиша малко и да изсипя някои 'размисли и страсти' ..

Видях че не съм споменала, че записах още едно висше - руска и английска филология (друг път ще обяснявам общото между туризма и филологията). В момента съм в сесия, която за момента върви що-годе добре - взех (уж) най-трудния изпит, който доста хора влачат до 3-4-ти курс (или поне такива са слуховете). Една позната сподели, че го е взела от 7-мия път, така че трябва да се радвам, че аз го взех от първия, макар че нямах почти никакво време да се готвя за него и го бях отписала за септември. Остава още едно изпитче, което според мен е най-трудното, така че стискайте палци ;)


Но не това е най-голямата промяна, която ми се случи. След като няколко пъти трих постовете, в които писах за случилото се, реших че днес така и така съм тръгнала да откровеннича, поне да си излея всичко..
Преди около месец, след дълго мислене, обмисляне, размисляне и пр., се разделихме с Боян.
Не е лесно да се вземе такова решение, но реших че така е най-добре. Макар че той твърди, че "съм го зарязала без причина" истината е съвсем друга, но той така и не пожела да я разбере. Мислех да пиша отговор в блога му, но не исках да навлизам в личното му пространство повече - нито имам право на това, нито исках да търся начини за комуникация с него, а и едва го интересува..
Причини има.. много. Или поне за мен е така. Макар връзката ни да изглеждаше привидно безоблачна, не беше точно така. Една от причините е че се виждахме все по-рядко и по-рядко.. Не знам чия беше вината, вероятно в началото моя, после и негова.. но е общоизвестен факт, че една жена има нужда от внимание, и когато не го получава, нещата просто не вървят. Не че не сме се виждали - виждахме се.. всеки ден.. но само виртуално.
Да, ама аз чат-връзка не искам! Не ми беше приятен факта, че като му кажех че ми липсва, той казваше "еми, няма начин" .. след работа беше изморен и му се спеше.. при това положение не исках да го гърча да излиза с мен.. и си казвах 'нека се прибира да спинка'.. да, ама в крайно време си стоеше до късно на компа... явно за него винаги имаше сили и желание.. а и начин... но както и да е ..
Другата (а може би и най-съществената) причина, е факта, че при предишната ни раздяла, каза "съжалявам, че изгубих 2 години от живота си" .. Тази фраза така и не можах да си я избия от главата... щом за него една връзка е загуба на време - по-добре да не му го губя повече. (още повече че загубата е взаимна)

И като добавим и липсата на разнообразите, безинициативността, незаинтересоваността и т.н. и на преден план излиза въпроса "Има ли смисъл да продължаваме?"

А когато му зададох същия този въпрос и на него, той скочи да ме напада, че не съм била с него на НГ, че не съм честитила именния ден на сестра му (все едно че той беше честитил именния ден на майка ми, но както и да е). Очаквах да каже нещо, за да ми покаже че иска да сме заедно, че не иска да се разделяме, че държи на мен, но уви.. явно толкова му е пукало.. Няма да коментирам и държанието му когато бях болна (нещо, което много ме засегна)..

Но, нека не връщам времето назад. Каквото било - било. Животът продължава..

Надявам се, че не ме мрази много, а може би някой ден ще ме разбере, и ще проумее, че всъщност съм му направила услуга...

Къде се загубих ли?

Ето ме отново :) След като цяло лято ме нямаше, най-накрая се появявам. Не, не съм ходила никъде, дори и на почивчица не можах да отида (срам и позор да кажа че работя в туристическа агенция). Всъщност, преместих се в ново жилище. Това се оказа изключително трудна и времеотнемаща операция:
1 стъпка: Намиране на идеалното жилище - не че е идеално де, ама толкова за сега..
2 стъпка: Продаване на стария апартамент - също сложна система.
3 стъпка: Уреждане на кредит от банка - изключително нервообразуваща и животосъкращаваща операция!
4 стъпка: Изповядване на всички тези сделки - покупка, продажба, ипотека - разправии с адвокати, нотариуси (за нотариусите допълнително ще пиша някой ден, какви злобни и арогантни създания са), данъчни и други институции .. абе, кофти нещо е бюрокрацията..
5 стъпка: Ремонт на новозакупения апартамент - тук няма да коментирам, че направо нямам думи..
6 стъпка: Освобождаване на старото жилище.
7 стъпка: Нанасяне!

.. и всичко това ми отне "само" 3 месеца. Мога доста да разкажа за опита си с агенциите за недвижими имоти, банковите служители, кредитните инспектори, държавните служители, юридическите лица, майсторите.. доста преживявания имах (повечето неприятни), но ще ви го спестя поне на вас. Това, което ги обединява, е че са кожодери, които не вършат нищо, а очакват много, нагли типове, с две думи.
И като за капак - вчера ме направиха и домоуправител.. като за "добре дошли"..

Ами толкова за днес, исках само да кажа че съм жива, и че ще се появявам от време на време :)

(гр)адски транспорт

Искам да се оплача от градския транспорт! Тъй като откакто работя на центъра, често ми се налага да ползвам това чудо на природата, всекидневно се сблъсквам с какви ли не неприятности. Първо: 1-ците са адски разнебитени .. ужас направо; второ - 27-цата карат като откачени, несъобразено висока скорост, с резки спирачки после. Е, при толкова много правостоящи (голяма част от които са възрастни хора) как може да се спира така все едно возиш чувал картофи. Няколко пъти съм ставала свидетел на залитаща бабичка, поради тези несъображения. Миналата седмица дори едно момиче ме връхлетя .. (а не беше от най-слабите)..

Ама както и да е.. не за това исках да се оплаквам. Исках да изкажа възмущението си, заради това, което ми се случи днес. Качвам си се аз в прословутото 27 и какво става. Идва кондукторът, подавам му парите, а той ми връща 10 ст. повече и ми прави знак и намигане тип "тихо" и си продължи напред без да ми даде билетче. Явно реши че може да ме таксува с 10 ст. по-малко, и да не ми дава билетче, и да си прибере останалата част от билета. Е, мама му стара, аз за 10 ст. ще си жертвам спокойствието и сигурността ли? Ами ако стане нещо? Ако мине контрола и кво.. трябва да се червя и да се обяснявам, че кондуктора е виновен ли? Или ако недай си Боже стане ПТП.. нали "Билетът е нашата застраховка" (или поне така пише)? Много се ядосах! Все пак се направих че нищо не е станало, подадох му 10 ст., казах му че се е объркал и че не ми е дал билетче.. Даде ми все пак де. Ама тази човешката наглост, граници няма. Бива ли такива работи! Не стига, че почти винаги когато няма много хора, си връщам билетите на кондуктора преди да сляза, а сигурна съм, че не съм единствената и много хора го правят. И пак ненаситни бе!!!
И две минути по-късно, пак същата история. Сяда пред мен едно момче, и явно и на него му бе отправено подобно "неприлично предложение". Той, обаче, не беше толкова тактичен колкото мен и му се развика пред всички.. как така не му дава билетче и го подкупва за 10 ст. Ами правилно постъпи, нека всички видят как си върши работата!

А за себе си взех решение: вече не само че няма да им оставям билетчетата като слизам, ами и винаги ще изисквам новичко такова, когато ми пробутват билет 2 употреба!

Почивкааа

След като няколко пъти започвах да блогвам, а постовете така и си оставаха в папка 'drafts', захвърлени с оправдание "сега няма време", реших, че по време на 4-дневната ми почивка ще взема не само да напиша някой пост, ами дори и да го завърша, че даже и да го поустна.. Уау! :)
Иначе, готинко е да се събират така по 4 почивни дни. След като реших да си остана в Пловдив, и да си релакс-вам, вчера се отдадох на "активна почивка" (как звучи само.. едва ли почивката може да е активна) :) Истината е че станах към обяд, след 12-часов сън (ех, от кога не ми се беше случвало), цял ден се излежавах, следобяд пак спах 1 час, и като за капак, вечерта пак си легнах поносимо рано (към 12-1). Голям съм Сънчо, знам, но това си беше наваксване на загубения сън в последните няколко дни. В последната седмица бях на вълна "покупко-продажба на недвижимо имущество", и сега дори си мисля за агенция за недвижими имоти - остава само да допроуча някои факти по регистрацията на такива.

Другото "голямо" събитие, което ми се случи, беше нанасянето на Мима в Пловдив, което уплътняваше малкото ми свободно (и не само свободно) време. Но нали съм си добричка и не мога да отказвам на 'другарче в беда' и като добавим факта, че се нанесе близо до нас, нямаше начин да се измъкна, и да не й помогна да се нанесе и устрои.

Днес разбрах, че четиридневната ми почивка нито ще е съвсем почивка, нито ще е съвсем четиридневна. Около обяд получих обаждане от "Интернешънъл Сървайс Чек" (които от време на време ме спамват с предложения да се подвизавам като таен-клиент). След като ми бяха възложили една проверка за през седмицата, която в последствие отпадна, отказах проверка, предвидена за вчера. Така де, в 14ч. получих мейл, че трябва до 15:30 да извърша проверка в Макдоналдс, при положение, че още бях сънена (нали съм Сънчо), та се наложи да пооткажа. Днес, обаче, нямаше как да откажа пак, още повече, че и те май нямаха на кой друг да разчитат, та така .. съгласих се.. какво да правя като се опитвам да огрея навсякъде ;)
И макар че "работата" не е подходяща за момиче (лично наблюдение) понеже по инструкции трябва да се поръчат хамбургер, картофки, газирана напитка и сос (не, не успях да изям всичко) мисля, че се справих добре (като за първи път). Общо взето т. нар. работа се изразява в оплакване и критикуване (които, уви, владея до съвършенство) :) След като дори в ресторант с перфектно обслужване, успях да намеря толкова много неща, които не ми харесват, и направих толкова много забележки, започнах да се замислям, дали пък проблемът не е в мен.. ?! Не че съм кой знае какъв перфектционист, или че правя нещата перфектно, просто винаги има от какво да се оплаквам и никога не съм напълно доволна. От друга страна тия тайни-клиенти (специално за Макдоналдс) ми се струват малко пунта-мара, понеже персоналът е запознат с тях, знае се кой ден, по кое време ще отидат, какво ще си поръчат, и това, че ще са сами и ще е оглеждат всичко подробно и подозрително, което малко обезсмисля цялата система.. ама както и да е :)

Друго, от което постоянно се оплаквам напоследък и вечно не съм доволна, е фирмения ни сайт, който нито става както го искам, нито когато го искам, нито нищо. Нещо ми е малко простоватичък, адски бавно става, постоянно трябва да правя забележки и поправки, а нещата, които искам да ги има.. сигурно няма да станат в близките няколко години ..

А сега май е по-добре да спра да се оплаквам и да натискам "Publish" преди пак съм зарязала всичко в драфта :)

Хубава седмица на всички!

24-те чудеса на България

Как да ползваме Гугъл

Няма съмнение, че Google.com е най-често използваната търсачка. Ясно е, че можем да намерим всякаква информация в мрежата, но знаем ли как да търсим? Като всяко нещо, и Гугъл си има своите тънкости. В този ред на мисли, искам да спореля с вас следната информация, която намерих из интернет пространството:

Кавички. Стар трик, но пък безценен. Заграждайте с кавички думите, които вървят заедно. Ако напишете "алуминиева дограма", ще получите точно това. Ако напишете алуминиева дограма, ще получите пластмасови уплътнения, най-различни рамки и дърводелски услуги. Ако напишете "Иван Петров", ще получите Иван Петров, а не всеки Иван и всеки Петров, които имат щастието да се моткат по Интернет.

Изваждане. Тире, т.е. минус, поставено пред някоя дума, изолира всички сайтове, които я съдържат. Ако търсите информация за Левски като историческа фигура, е добре да напишете "Левски -футбол" (макар че, за добро или лошо, в българските сайтове "Левски футбол" се търси по-често).

Събиране. Много търсачки игнорират думи или знаци, които се срещат често, защото това прави търсенето тромаво и непрецизно. Ако сложите "+" пред дадена важна дума обаче, тя със сигурност ще присъства. Например търсете "витамин +а", и ви гарантирам, че търсачката няма да прескочи буквата "а", както би направалиа в повечето случаи (най-малкото защото е определителен член в английския).

Или-или. Думата "или", т.е. OR (задължително с главни букви) на английски, пести време. Ако потърсите "почивка Анталия OR Кушадасъ", резултатите от двете дестинации няма да се смесят.

Дата. Ако търсите в сайт, където информацията често се повтаря с едни и същи термини и действащи лица (например спортна медия), добре е да ограничите търсенето до определена дата. Някои сайтове имат полета за търсене около дадена дата, но други нямат. При тях добавяйте като ключови думи периода, който ви интересува, например "Милан победи 3:0 Януари 1999".

Задавайте отговори. Ако търсите нещо, напишете го под формата на отговор, не като въпрос. Все пак, търсите страници, които дават отговори. Пишете "обиколката на Юпитер е км", вместо "колко беше обиколката на Юпитер".

Смесвайте. Както при съставянето на изречения, може да съставяте по-сложни като вграждате много едно в друго, така и търсенето можете да комбинирате команди. Няколко плюса или минуса и две три кавички в едно търсене решавата проблема.

Конкретика. В случай, че търсите статия в голям сайт, но удряте на камък, ограничете Google-резултатите само от него или от неговия домейн с командата "site:". Така например "прием site:www.uni-sofia.bg" намира директно страницата за прием на нови студенти на СУ Климент Охридски.

Търсене на връзки. Търсите даден линк? Просто добавете "inanchor:". Командата е полезна при търсене на мейл-адреси, които често се изписват като връзка под името на човека. С повече късмет , ако напишете "inanchor: Георги Първанов", можете да изпратите писмо до Президента.

Търсене в заглавието. С командата "intitle:" търсите само в заглавията на страниците. Полезно е, ако търсите новини в архив на вестник, примерно.

Намиране в текста. "intext:" е обратното на "intitle:". С тази команда прескачате заглавията и търсите само в текста на статиите в Интернет.

Кой ви търси. С командата "link:" можете да видите кои страници са сложили линкове към вашата страница или някоя друга, която ви интересува.

Калкулатор. Google е точен калкулатор от онзи тип, които имат функции с логаритми, синуси и всичкии елементи, които се моля да не ме срлещкат често във всекидневието. Напишете уравнение "12+3456*7-890=" и вижте резултата. При мен излезе 23 314.

Търсач на пратки. Напишете номера на пратката, FedEx или UPS , и Google ще ви покаже информация къде се намира в момента.

Конвертор на мерни единици. Напишете "meters in 70 yard" и ще получите точната дължина в метри. Същата опция важи за нестандартните мерни единици, за вместимост, тегло, площ и каквото се сетите.

Брокер. Не че често се налага, но Google може да следи и стоковата борса. Напишете AAPL или MSFT и мигновено ще получите борсовите индекси на Apple и Microsoft.

Карта. Напишете името на улицата, която търсите, града, плюс ключовата дума "map" в секцията за търсене на картинки (http://images.google.com) и ще получите карта на местността. Например "map Budapest Vici" дава карта на Ваци - една от туристическите улици в Будапеща.

Част от вашият компютър. Google Toolbar е разширение за Internet Explorer, с което може дирекно да търсите през вашия браузър, без да посещавате постянно http://www.google.com.

Преводач от няколко езика. Всяка страница на италиански, френски, немски, испански и португалски може да бъде преведна към английски с помощта на Google. Е, преводът е машинен, но все пак разбираем. За превод от и на други езици използвайте http://www.freetranslation.com и http://babelfish.altavista.com.

Продуктов каталог. Услугата не е точно за България, но все пак работи, ако искате да намерите най-ниската цена на даден продукт от различни онлайн магазини и ако имате кредитна карта. Услугата се казва Froogle, на адрес : http://www.froogle.com

Учител по правопис. Ако напишете някоя дума неправилно, той ще ви я покаже, както трябва. Но не се доверявайте прекалено много. Google показва правописа на думи, които могат да бъдат намерени в речниците.

История на интернет. Преди няколко години фирмата купи форумите на Usenet, а с това и години с онлайн-дискусии. Ако искате да учавствата в глобален форум или да се върнете назад във времето, вижте http://groups.google.com.

Речник. Като напишете "define:" и след това непозната думи или акроним [примерно CPU или RAM], търсачката ще претърси целия Интернет и ще извади пред вас няколко обяснения за това, което сте въвели.

Информационен бюлетин. Казва се Google News Alerts. Въвеждате вашия мейл адрес, после ключови думи, после Google всеки ден ще сканира новинарските заглавия за вашите ключови думи и ще ви изпраща бюлетин. Услагата е на: http://www.google.com/newsalerts

Тук съм! :)

Тооолкова отдавна не съм блогвала, че чак забравих какво е това животно блог.
Е, днес реших да си поприпомня малко за какво иде реч.
Какво ново ли? Ами, ако излкючим новата работа, май всичко си е постарому.
Всъщност, работата като такава, не е нова, просто е на друго място - т.е. в нова туристическа агенция. Макар че напоследък доста често ми се въртят мисли да се откажа от туризма, и да се преориентирам към нещо друго, реших все пак че мога да опитам отново. Малко е трудно да ви обясня защо точно искам да се откажа, няма и да опитвам ;) А може и проблемът да си е изцяло в мен, понякога нещата ми писват много бързо (едно от моите "качества", които не понасям). За съжаление, еднообразието ме е налегнало във всяко отношение, и май най-лесната промяна беше в професионален план.
Скоро Боян ми каза, че съм взела работата прекалено сериозно, и да я карам по-спокойно. Не знам какво точно имаше предвид.. знам че понякога ме избива на работохолизъм, но чак пък толкова?
В интерес на истината, работата е доста сериозна и отговорна, и макар че се подписвам като "Sales Manager".

В петък посетихме Интернационалната Туристическа борса, която се провежда всяка година в НДК. Решихме, че няма да си взимаме щанд, и няма да присъстваме четирите дни, а ще отидем само да я посетим за един ден. Всъщност, до последно се надявах да ми се размине, и да не ходя, но май нямаше как. Макар че трябваше да стана сутринта в 5-5:30, като цяло съм доволна от резултатите, а най-много съм доволна от това, че свършихме доста бързо, само за 6 часа обиколихме (почти) всички щандове, запознахме се с доста колеги, сключихме не малко договори, събрахме 7-8 чанти спам (визитки, брошурки, каталози.. и други рекламни материали на наши бъдещи контрагенти).
Очаквах по-голям "калабалък", по-голямо чуждестранно участие (предвид влизането ни в ЕС), но не би .. Най-много ме изненада това,че като посетихме щанда на Министерството на икономиката на Република Македония, накрая един от "техните" тихичко ни каза: "Знам, че вие българите си мислите, че македонците са българи... и знам че сте прави.." Вярно, че въпросният министър беше американец, който е решил,че ще живее в Македния .. и все пак .. може ли такова лицемерие?

Та такива ми ти работи при мен ...