Снощи

..бях в "Гепи". В началото нямах голямо желане да ходя, но след като се обади Рени, нямах друг избор. Все пак тя се беше прибрала от София, и нямаше как да не излезнем, още повече, че не се бяхме виждали повече от месец. Освен това и Веси искаше да си припомним доброто старо време ;) . Като цяло май си прекараха добре ;) особено след появата на два субекта от мъжки пол :) , макар че си даваха вид на незаинтересовани.. Оказаха се големи резачки (почти колкото мен ) ;), но явно на мъжете това им харесва (а и на жените де) :)

Към 2-3 ч. си тръгнахме, като Боян (благороден както винаги) реши да закара Рени и Веси по домовете им. После ме закара и мен до вкъщи. Прибрах се, оправих си леглото, минах през банята.. и още нямах стрла от Боян (принципно ми кликва когато се прибере). Реших,че може да е минал да зарежда, но след като не ми кликна и в следващите 20 мин, си казах,че може да е забравил, и го стрелнах аз. Няколко мин по-късно ми се обади и каза,че е спукал гума, и сега се прибира. Направо изтръпнах! Даже май не успях да го питам "как, кога, къде, защо, какво". Увери ме ,че е добре, и затвори. След като се въртях извесно време в леглото, умората си каза думата, и към 5 и нещо заспах..

.. сутринта се събудих рано (нямаше и 12ч.) и веднага влязох в нета да разбера какво е станало. По-късно дойде и ме успокои,че наистина е добре, и че всичко е наред.

Следобяд отново имахме уговорка с Рени. Събрахме се почти всички - Аз, тя, Веси, Дани и Надя - май само Оля липсваше, понеже беше в Русе. Бяхме в "Арената", където обсъдиихме последните клюки (и филми), както и излизането в "Гепи".

Вечерта бяхме в "Атласа" с Боян. Прибрахме се сравнително рано, после малко се порових из нет-а, а сега се чудя дали да лягам или да гледам филм..

Закуска в леглото

.. си направих днес! ;) Е, вярно, не е същото като да ти я направи някой друг, но пак е по-добре от "хапването на крак", което често практикувам. И така, след като Сис ме събуди сутринта в 13ч. със смс "Сис,къде си?", станах, направих си една огроооооомна принцеса с кашкавал и шунка, едно огрооооомно 3в1 и после.. обратно в леглото! Обичам събота.. и неделя де :) След като разменихме по някоя друга клюка в мирката със сис, хвърлих и едно око на новините днес. Оказа се, че моето скъпо родно даскало - I СОУ "Св. св. Кирил и Методий" ще чества 150 години. Уау! :) Но какво да си говорим - Първо си е първо - за мен винаги ще си остане No.1 .. надявам се още дълги години да да "ражда" толкова умни деца (като мен) ;)) За великият ден (11 май) са поканили президентът Първанов.

***

Другата "новина", която прочетох, е нещо, което предполагах, че ще стане рано или късно. Оказа се, че след хилядите строежи и проекти, Пампорово толкова много се разраства, че се налага вече да си строи хотелчетата в Смолян и Чепеларе.. Винаги съм си мислела, че един ден Смолян и Пампорово ще се слеят,но сега се оказва, че май ще става 3в1 (заедно с Чепеларе). Според ръководителят на екипа, изготвящ плана на курорта, Пампорово ще достигне проекта “супер Боровец”, където са предвидени строителства на хотели с капацитет от 21 хиляди легла, което би означавало превръщането на курортния комплекс в град. Ще се завземат нови територии от гори и площи.. При последното ми посещение в Смолян, разбрах, че цените на недвижимите имоти са скочили двойно - сега разбрах защо.

***

Иначе, вчера отново ми се обадиха от "Time is Money". Този път искаха да ме поканят на интервю :) Ха-ха, каква наглост само ;) Не стига,че те ми се обаждат, а аз нямам време и желание да се занимавам с тях, ами и на интервю ме викат :) В крайна сметка реших да отида да видя за какво иде реч, още повече, че Боян беше споменал,че е фирма за GSM-и, а аз нали от доста време се каня да поогледам за телефон, а и нали трябваше да задоволя любопитството ми за въпросното интервю :). И така, след работа отидох. Първо - не беше магазин за телефони, а за аксесоари.. (е, имаха 3 нокии, 2 сиименса, и 1-2 самсунга де), и второ - "интервюто" беше най-тъпото такова, което съм виждала. Как може интервю за промоутър да бъде в писмен вид ?!?! Мда.. дадоха ми едно листче с въпроси в стил "Опишете себе си с няколко думи", "Отбележете 3 неща, които Ви мотивират", "В какво според Вас, се изразява тази длъжност" и бля-бля ;), но най-забавното беше, че след като връчих листа "интервюиращият" каза "Сега, би ли ми дала 2 мин. да го прочета".. :) Май усети насмешката, с която го погледнах, но пък какво от това..

След забавната среща се прибрах вкъщи, където се излежавах и гледах ТВ, а вечерта останах до късно в чата. Сутринта спах до 13ч., когато сис ме събуди със смс "Сис, къде си" .. и от там нататък вече знаете.. :)))

Бля-бля-бля

Снощи бях на караоке в "Мармалад". Не бях ходила там от.. хм, от доста време ;) Поне разбрах, че не е било голям пропуск - всичко е както преди - същите хора, същата атмосфера, същите простовати коментарчета от страна на DJ Айвън.. Е, имаше нова сервитьорка, която като я питаш "Имате ли Каменица" отговаря "Не, искаш ли Загорка ?!" .. Мила е, нали? :) Иначе, беше малко кофти, че Боян реши да дойде заради мен :( защото: първо- не му се ходеше, второ-изобщо не е фен на караокета, трето - беше уморен и му се спеше, четвърто - на другия ден трябваше да става в 6ч., пето - в събота има изпит, за който още не е учил, шесто - трябва да прави презентация.. а може да има и още.. Още повече, че предния ден, се бяхме разбрали, че дори няма да се видим тогава, още по-малко и да ходим на караоке. Та така.. беше ми съвестно, че въпреки всичко дойде.. Бояне, благодаря, но не е нужно да правиш чак такива саможертви, особено когато има по-важни неща!

Иначе, какво друго - вчера сутринта ми се обадиха от "Time is Money" и ме питаха дали искам да промотирам техни продукти (май споменаха аксесоари) на панайра. Нямам никаква идея нито какви са пък тези "Времето е пари", нито за какви продукти става въпрос, нито защо ми се обаждат те, а не от "Вижън Кънсулт" (моята агенция), нито време за тях ;).

Днес обаче, мисля да си дам малко почива и малко време за релакс, макар и малко принудително, заради ужасТните болки в корема и кръста ;( Одеве се видях за малко с Михаела, след като от един месец постоянно и обещавам и отлагам. Пихме на бързо по сокче в "Марса" и се прибрахме понеже ми беше зле, а и беше студено :(
Обаче, да си стойш вкъщи и да се излежаваш на топло не е никак зле :) (ако исключим някои моменти състояния).

Ами, това е от мен за сега, днес ще се постарая да си легна рано (дали?) защото утре ме чака дълъг ден ..

Моя страна, моя България

Моя страна, моя България,

моя любов, моя България,

моя тъга, моя България,

при теб ме връща вечно любовта.

.. вероятно тази песен си пеят моите приятели, които са извън България. Колкото и да ми разправят, че са добре, че вече са се устроили живота и бля-бля, нещо пак ги тегли към Родината. Напоследък май всички ми говорят за връщане.. Преди месец-два, Валя (която е в Германия) каза, че ще си идва лятото. Миналата седмица получих мейл от Веси, която след 3-годишен престой в Щатите, също ще се връща (Ура! Най-накрая!), но най-шокиращото беше обаждането на Хаджикулчо (Вальо де) днес. Не, самото обаждане не беше шокиращо (все пак той звъни доста често, явно разговорите от Испания са сравнително евтини). Шокиращото в случая беше фразата "Утре си идвам" ! При което аз отговорих "Утре ли?? Как така утре?" :) Едва ли е било най-милото изказване от моя страна :), но все пак бях много изненадана :) Е, вярно че ще остане само една седмица, но все пак обеща да отскочи и до Пловдив за ден-два да се видим :) Излишно е да казвам колко много се радвам за всички тях ! ;))) Аа, също забравих да спомена, че и шефовете ми се върнаха от Китай днес ( за жалост :Рр ). Иначе, сега се сещам и за Васко, който е в Англия само от 1 месец, и вече започна да се оплаква, че му липсваме :) Нека, нека ;)

Ами, това е, носталгията си казва думата, и колкото и да ми е мъчно за всички, знам, че рано или късно ще се върнат отново..

Впечатления от Смолян

Доста странно се чувствам напоследък в Смолян. Чувствам го някак си.. чужд.. сякаш времето прекарано там (близо 19 години) е било един кратък миг. В събота излезнах на разходка с майка ми - ходихме до новия център на града. Вярно, че не бях ходила няколко месеца, но толкова различен и преобразен ми се стори..
Първо - църквата, която започнаха преди 2-3 години е почти готова. Бях свикнала да гледам строежи всеки път, когато минавах от там, но сега като я видях в почти готов вид ... толкова различен облик придава.
НО, това не е всичко! Оказа се, че са се появили разни нови хотелчета и сгради. Не ми правеше впечатление това, че за 1 месец строят 20 хотела на Пампорово - но не съм очаквала подобно нещо и в Смолян. Когато видях новия лъскав хотел "Кипарис" близо до хотел "Смолян", реакцията ми беше: "Уау.. това пък от къде се взе?!?!" при което Сис ми отговори "Ъх, ти пък сега ли го виждаш?". А зад него имаше още един .. малко по-надолу още един.. а и "Луксора" и онзи друия на главната.. и колко ли още, които не съм видяла?? Представям си какво ще стане като/ако отворят границата с Гърция.. Не знам дали да се радвам за развитието на моя град.. дори не знам дали вече мога да го нарека "Моят Град".
НО - и това не е всичко! Преди, когато се разхождах по главанта, виждах познати хора на всяка крачка, а сега - нищо подобно. Ако СЛУЧАЙНО видиш някой познат, или ще се окаже, че не те е познал, или на теб ще ти е трудно да го познаеш..
Мда.. познахте - и това не е всичко! Когато реших да се поровя из старите ми вещи, отворих шкафа - и какво да видя - нещата ми грижливо натрупани в единия ъгъл (заемащи 1/8 от цялото пространоство), а в останалата част - вещи на наште. Доста странно се почувствах - вече нямам собствен шкаф! Вярно, че нямам нужда от него, вярно, че ходя в Смолян най-много веднъж в месеца за 1-2 дни, и дори тогава не го ползвам.. но все пак.. странно е.. Всичко се е променило. Нищо не е на мястото си. И най-странното е, че хората ми казват "Боже, колко си се променила"..

Великден в Смолян

Честито Възкресение Христово!

Както се очакваше за Великден отскочих до Смолян. Не беше зле, като цяло, но имаше какво още да се желае (както винаги всъщност).

В петък нашите дойдоха да ни вземат - така ни спестиха напрежението и блъсканиците по автогарата и автобусите точно преди празниците. Потеглихме към 18ч., минахме да пазаруваме, после през Асеновград да пием по кафе и да се разходим малко (времето беше страхотно) ,след което поехме по дългите завои. Близо до Пампорово на косъм се разминахме от една много тежка катестрофа - направо не ми се мисли какво щеше да стане, ако онзи срещу нас не беше намалил :( В крайна сметка, към 22ч. се прибрахме благополучно. Изморена от дългия път, заспах почти веднага.

В събота станах рано. Боядисвах яйца ;) (макар, че майка беше боядисала, реших, че тази година няма да пропусна да вложа малко творчество). В крайна сметка, май боядисах повече себе си, но така е - искуството изисква жертви :). Към обяд излезнах да видя Сис :)
Отидох да я взема от работа и да я замъкна по кафетата ;). По-късно имах уговорка с майка, щяхме да ходим на Великденското изложение, на което разбира се взех и Сис :)
След разходката с майка се видях с Милена (най-накрая). С нея принципно имаме традиция да излизаме всяко 20-то число на месеца, но сега се наложи да променим традициите (още един пример,че те вече не са това, което бяха). След това минах да си взема поръчката от Ейвън и се прибрах. По-късно пропуснах събирането, което бяха организирали хората от кабелната, Сис и Хриси. Малко съжалявам, че не отидох, но все пак се прирах за да бъда със семейството си на Великден.. а щяха да идват и леля и така. А и бях ужасно уморена и много ми се спеше.

В неделя - отидохме до баба, дойдоха някои роднини.. обичайните неща.. Също успях да добавя още 40-50 км към шофьорския си стаж :). Вечерта излезнах да се видя с братовчедка ми Ева, но понеже имаше разни други навлеци, бързо ми писна и се прибрах. За малко успях да си поговоря с нея, но разбрах, че брат й ще се жени другата седмица, което направо ме шокира.. все пак той е едва на 22-23 год ...

В понеделник - ставане, размотаване из вкъщи, събиране на багажа, и в 14ч. - заминаване обрато в Пловдив :) Ура! ;) Пътуването мина горе-долу добре, а сега съм вкъщи и се каня да излизам .. Мда, с Боян :Рр ..май започна да ми липсва :Рр

100 неща за мен, които (не) знаете

1. Казвам се Гергана (това със сигурност не го знаехте) :)
2. Родена съм на 2-ри март 1985 г. (в около 01:00ч)
3. Горд представител на зодия Риби :) (с асцендент Стрелец)
4. Понастоящем съм блондинка(но не естествена!), със зелено-кафеви очи (променящи се в различните сезони)
5. Не пуша, не пия, по жени не ходя ! (или поне не много) :)
6. .. макар, че за третото съм се замисляла :)
7. В детската градина бях любимото хлапе на учителките :)
8. Можех да чета и смятам когато бях на 4 ..
9. Мислех, че ще ставам актриса, но по-късно сценичната треска май надделя ;)
10. .. но това не ми попречи да открия другите си скрити таланти :)
11. Когато бях малка исках да имам слонче (щях да го гледам във ваната)
12. но по-късно разбрах, че то няма да може да живее там .. (това уби всичко детско в мен )
13. Играх футбол (и други подобни) с момчетата (явно от тогава предпочитам мъжка компания)
14. и до скоро си мислех, че на жена не може да се разчита..
15. 4 години свирих на пияно, и когато най-накрая разбрах, че ми се отдава, учителят ми замина за Австрия.
16. Винаги съм била като кибритена клечка - бързо паля, но и бързо угасвам.
17. Имала съм хиляди хобита и интереси, но май всички са останали в миналото.
18. След като се отказах от идеята да ставам космонафт, майка ми реши, че ще ставам адвокат (понеже много говорех)
19. С годините се научих (всъщност май все още се уча) да говоря по-малко и да казвам повече !
20. .. макар че все още има моменти, в които говоря само глупости..
21. Мразя рожденните си дни !!!
22. .. и лицемерието което ми демонстрират някои хора точно тогава
23. Но се трогвам когато хора, които не съм очаквала, са се сетили за мен.
24. В 8ми клас бях заместник-главен редактор на вестник (училищния вестник де!)
25. Тогава се роди и любовта ми към журналистиката, а малко по-късно се записах и на курс по журналистика.
26. ..което доведе до "Извън релси" - нашето радио-предаване (заедно с Милена)
27. По-късно се оказах и репортерка в тийнейджърското предаване на местната кабелна телевизия (ех..какви времена бяха..)
28. Тази работа беше истински купон - всъщност и затова го правехме - за собствено удоволствие !
29. Тогава се запознах с хора, които оставиха голям отпечатък в моя живот!
30. След това започнах по-сериозна работа (която също ми доставяше огромно удоволствие) - администратор в хотел !
31. От тогава е и любовта ми към туризма, пътуванията и срещите с нови и различни хора (от цял свят)
32. През този период (близо година и половина) настъпиха най-големите промени в живота ми - май доста пораснах, станах по-отговорна, независима а и научих страшно много неща..
33. Но по-късно се наложи да напуна (с много и смесени чувства) - но не съжалявам нито, че бях там, нито че напуснах!
34. Тогава се преместих да живея във Пловдив - също доста голяма крачка - вече не живеех с мама и тати.
35. Всъщност винаги съм мислела, че различните поколения не трябва да живеят заедно, и след 18 год. е по-добре да са по-далече едни от други.
36. Май забравих да спомена, че сега уча туризъм.
37. За съжаление установих, че не е това което искам ;( или може би вече просто не ме зарибява толкова .. :(
38. Преди това бях хуманитерен профил, макар че имаше моменти, в които съжалявах, че не избрах Езиковата гимназия !
39. Но в 7-ми клас бях доста неориентирано хлапе.. (а май все още съм такова :( )
40. Често се оставям да се нося по течението (макар понякога да се налага да плувам срещу него)
41. .. оставям нещата просто да се случат, от самосебе си, и може би това е най-голямата ми грешка: не се боря за тях (достатъчно)
42. В крайна сметка май винаги съм получавала това, което искам
43. .. за съжаление, е имало случаи, когато е било твърде късно (т.е. вече не съм ги искала)
44. Осъзнах, че трябва да внимаваме какво искаме и си пожелаваме, защото желанията и мечтите ни могат да се сбъднат.
45. На 19 г. щях да направя най-голямата си грешка - да напусна България!
46. Винаги ще съм благодарна на хората, които ми отвориха очите тогава !!!
47. Никога не се бях чувствала по-объркана, сякаш бях в лабиринт..а изходът му водеше до кръстопът ..
48. Горе-долу пак тогава преживят и трите най-големи падения в моя живот, паднах от прекалено високо !!!
49. Трябваше ми доста време за да се изправя отново, а болката остава и до днес ..
50. И все пак намерих сили да продължа напред защото вярвам, че "Това, което не ни убива, ни прави по-силни" (колкото и изтъркано да звучи!)
51. .. макар, че се чувствах сякаш съм сама срещу всички и всичко..
52. Тогава разбрах, че няма приятелство, има общи интереси !!! (колкото и жестоко да звучи)
53. И все пак не мразя никого! Дори хората, които са били напът да разбият живота ми..
54. Но въпреки всичко, се оказа, че има хора, на които им пука за мен, както и на мен за тях.
55. Един от най-големите ми недостатъци е, че бързо се привързвам (опитвам се да го променя де) и мразя разделите.
56. Но доста внимателно подбирам хората, които да допусна до себе си, и на които да се доверя.
57. Най-много ми тежи това, че не се разбирам особено добре с нашите (особено с майка ми)
58. Но знам, че винаги мога да разчитам на тях (макар, че се опитвам да не го правя често) и че именно те са хората, които никога няма да ме подведат.
59. Иначе, по принцип съм адски позитивен човек! (дори прекалено - на моменти)
60. ..но има дни в които мога да отчаям, и най-големия оптимист (макар,че и това ми състояние минава доста бързо)
61. Като типична риба - обичам водата, морето, да се къпя с часове (когато има топла вода) :)
62. Обичам шоколад :)
63. .... и сладолед :)
64. Обиачам да се излежавам! Искам поне 5-6 дни в годината да мога се излежавам по цял ден без да правя нищо друго :)
65. Мразя това, че понякога съм голям мързел, това е и причината за многобройните пропуски в моя живот.
66. Но знам, че като/ако реша, мога да наваксам пропуснатото (с малко повече сериозност от моя страна)
67. Мечтая да обиколя света (това сигурно е заради асцендента ми - Стрелец)
68. .. но мога да се задоволя и само с посещението на 15-20 държави ;)
69. Преди повече от 2 год. взех шофьорска книжка ..
70. .. и до ден днешен ме е страх да шофирам сама (срам,срам)
71. .. също ужасТно много ме е страх от кучета (особено улични), но и това си има своята история..
72. Когато бях на 17 бях напът да скоча с бънджи (дори вече ме бяха "вързали")
73. .. и отново страха ме спря тогава (и до ден днешен ме е яд, че не го направих)
74. Но един ден ще поправя тази грешка - знам, че единствения начин да препориш страха е, като се изправиш срещу него !
75. .. както и че единствения начин да устоиш на изкушението е като му се отдадеш! ;)
76. По принцип никога не съжалявам за нищо !
77. Защото съм разбрала, че всяка грешка е урок, който трябва да научим, преди да направим следващата стъпка напред.
78. .. а и се научих да поемам вината и отговорността (след като дълги години ги прехвърлях на другите)
79. Мисля, че прекарвам прекалено много време он-лайн.
80. .. и това ме плаши! (е, признах си го най-накрая).
81. Но голяма част от хората,които обичам, са извън България, а и дори тези които са в България са далеч от мен.
82. Имам чувството, че всички около мен емигрират, и това ме подтиска адски много.
83. Но се надявам, че са добре, и са щастливи, а и вярвам,че един ден ще се осъзнаят и ще се завърнат!
84. Понякога се чувствам ужасно самотна (дори когато съм заобиколена с хора), а друг път имам нужда да остана сама и да не виждам никой!
85. В такива моменти наистина е по-добре да не ми се мяркате пред очите, защото тогава не мога да си "меря думите"
86. ... а истината е, че може би точно тогава имам нужда от Някой, който да ме гушне (уф, жени..)
87. Мразя това, че често не знам какво искам, а по-лошото е, че го искам на момента!
88. Мразя да повтарям и да се повтарям! ( и хора, които ме карат да го правя)
89. Обичам лятото и слънцето - и съответно - мразя да вали! (освен ако не съм вкъщи да се излежавам)
90. Обичам новостите и промените - еднообразието ме побърква, а и бъзо ми писва.
91. Мразя, когато хората закъсняват, мразя да чакам - ето защо и аз не закъснявам (много)!
92. Знам, че винаги трябва да давам хората втори шанс, но никога трети ( и се стремя да го правя)
93. Някога не ми се отдаваше да прощавам, а сега май го правя прекалено често! (а не трябва!)
94. Винаги съм готова да дам съвет на всеки, но много рядко се вслушвам в съветите, които получавам.
95. Имам адски силна интуиция !
96. Събирам слончета ;)
97. Обичам розово... и синьо, и лилаво ...
98. Когато съм депресирана си лакирам ноктите и слушам Шаде
99. Пиша всичко това вече повече от час..
100. .. а това е само една хилядна от нещата, които могат да се кажат за мен ;)

Вчера и днес

Нищо впечатляващо тези дни.. Една апатия, меланхолия, празнота.. Сигурно се дължи на времето - студено, мрачно, сиво, мъгливо, дъждовно, безлично .. също като моите мисли и настроения.. Само за малко се показва слънце.. и после пак същото.
За щастие, днес май е по-добре..

Иначе вчера след работа реших, че е крайно време да се видя с Елена. Тя имаше много да разказва :) Оказа се, че гаджето й (или може би бившето) се е върнал от Испания, и май нещата при тях започват от начало (за кой ли път?!). Всъщност, не са съвсем отначало, като се има предвид, че въпросния Той, й заявил че иска да живеят заедно.. Тук ще се въздържа от коментар (както никога).
По-късно излезнахме с Боян в "Скалата". Нищо нередно .. до тук! Като се прибирахме, май пролетната умора, недоспиването, напрежението напоследък, а и още многото други странични фактори, си казаха думата. Изведнъж се почувствах ужасТно зле. Вярно, че последните няколко дни бях доста отпаднала, но това снощи беше доста повече от обикновенна отпадналост.

Днес определено съм по-добре. След като се нагълтах със суправити, калции, бром и прополин, се чувствам като нова :) (май само това имах под ръка) :)
След работа се прибрах вкъщи, защото Елена щеше да ми идва на гости. Всъщност, трябваше да й помогна за домашната по английски, но като разбрах, че има да пише 50 листа глупости свързани с хранително-вкусовата промишленост, реших, че е по-добре да набавим необходимата информация от нет-а (Да живее чичко Гугъл !!!) и да седнем да пием по една малка... пина-коладка ;) И така.. след като преди малко си я изгоних... упс, т.е. изпратих :) се стягам да излизам. Отиваме към "Рояла" да поиграем малко билярд (или може и само на кафе)

П.С.: Утре заминавам за Смолян! Изобщо не ми се пътува, само като си представя завоите, и ми става лошо (а сега още повече) Ноооо, няма начин .. все пак не мога да не отида точно за Великден, а и ще мога да видя Сис, Хриси, Кака :) и още един куп стари и не толкова стари познати ;)

Първи пост

.. след като вече установих, че мога да поствам, май е време и да напиша нещо. И така.. да ми е честит блога :) Не знам колко редовно ще пиша, не претендирам, че съм от най-сериозните, но поне ще се постарая ! Най-много по някое време да ми писне и да го зарежа (както често се случва).
Иначе какво става с мен - напоследък само нерви и притеснения.. мда.. нормално, ще си кажете, да ама не.. Май ми се събраха малко повечко неща, неща за които дори не искам да пиша, но поне се надявам всичко да мине скоро. Сега е и момента да благодаря на Боян, Сис (Нина) и Хриси ! Благодаря на всички !

Пробен пост :)

Опитвам се да си направя blog (или поне така си мисля де) :) .. и да видим какво ще стане ... проба, проба... 1 - 2 - 3 .. проба... :)