Напоследък

.. наистина уча много. Колкото и странно и невероятно да звучи, направо се побърквам от учене . В четвъртък отидох да поискам тема за реферат, а отговорът беше "Аз се чудя заверка дали да ти дам, ти искаш и от изпит да се освобождаваш... и как мислиш ще напишеш реферата за 2 дни и ще го защитиш" , а аз нагло казах "Реферат се пише точно за два дни, а защитата е най-малкият проблем след като материала се знае" .
В крайна сметка, след 10-минутен словесен двубой с даскалчето, ми каза "Добре, тегли си въпрос, пиши к'вото искаш щом ти се пише, но не се надявай много да освободиш, ако все пак го предадеш до вторник, ще ти дам заверка". Е, в крайна сметка го предадох още в понеделник, а днес (вторник) дори го защитих Доцентът даже ме похвали и ми стисна ръката (Уау!) като ми каза, че дори не е очаквал някой да се навие да се занимава да пише, като се знае, колко е малък шанса. Видях само как пише "Отличен" и до него 5 .. след кратка пауза добави "1/2" и каза "Нали знаеш, че шестици не пиша, .. дори когато са заслужени"
Като цяло съм доволна, но ще изчакам да си видя книжката утре, преди да се зарадвам истински ..
Иначе усилено се готвя за първите два изпита, които са и най-гадни. Наложила съм си самонаказание, което не ми позволява да излизам (много). Дори имах няколко покани за плаж, които отхвърлих . В крайна сметка, утре ще си дам малка почивка, понеже Цвети ще ми идва на гости, а и ни предстои излизане вечерта, от което май няма как да се измъкна.

Пътуване до Смолян

Притисната от настъпващата сесия, в петък заминах за Смолян - малко почивка преди голямото учене , а и там е идеалното място, ако искаш да се скриеш от комарите и жегата
Като цяло времето прекарано там мина доста бързо. В петък вечерта прекарах известно време с наште, след което легнах да се наспя като хората (а и бях спала 3 часа, понеже предишната вечер бяхме на изпращане на Мария, а след това имах гости и дълъг разговор по телефона).

В събота станах към обяд и излезнах да видя сис. Като отидох да я взема от работа се оказа,че и Мимка (другата сис) също е там. Щяхмее да пием кафе трите, но Мимка бързо ни заряза и седнахме само с Нина за малко.
След това Сис трябваше да плаща телефона на баща й, и се възползвахме от случая да се разходим малко из центъра, където направихме и малко снимки. Към 14-15ч. имах среща с майка в едно кафе, след което трябваше да посетим леля Ани понеже я бяха оперирали.


Вечерта отново излезнахме със Сис. Минахме първо през "Бардака" (компютърна зала до бившето ми даскало, в която често се събирахме) да видим Хибо, но уви, не беше той на работа. Имаше идея да ходим на кафе с Хибо и Паразита, но понеже организацията леко куцаше, плановете се провалиха.

Отидохме в "Луксора" само двете със Сис, но после при нас се присъедини и Жоро, който даде идея да отидем някъде другаде. И отидохме къде - в пицарията. Там се оказа,че работи сервитьорката, която преди бачкаше във "Фешън"-а, и която ме сваляше на времето.. ех .. Къде ми беше акъла тогава, момичето никак не е лошо
Предложих на Жоро да я сваляме, но май идеята не му хареса особено.. (пфу.. мъже!)
А и тя нещо не връзваше много, сигурно защото гаджето й беше там.. жалко
Ще се надявам на по-голям късмет следващия път
Ето и снимка от вечерта.

Към 12 си хванахме Влади (който бачка като таксиметров шофьор) да си ни закара, прибрах се и почти веднага заспах.

В неделя станах рано за да мога да си събера багажа, и в 11ч. потеглих обратно към Пловдив Когато пристигнах имах малко нерви с тъпите бакшиши, но в крайна сметка към 14ч. се прибрах вкъщи благополучно

Какво се случи след ПТП-то

Мислех си.. доколко можем да вярваме на хората?!
Принципно имам добра интуиция, горе-долу мога да преценям хората, но животът ме е направил доста недоверчива, и винаги пълна със съмнения. Човекът, който ни блъсна снощи, изглеждаше съвестен и му се доверихме (малко сляпо според мен)

Е, днес трябваше да се обади към 8:15 за да каже кога, къде и кой ще поправи колата.
Станахме рано за да сме в готовност да тръгнем веднага след като се обади. Но до 9:00 все още нямаше обаждане. С Боян решихме да отидем на място, да проверим дали е там, и ако не е - да се обадим. Така и направихме, отидохме, не го видяхме, обадихме се и чухме онази досадна лелка от мтел: "След сигнала запишете Вашето съобщение".
Можете да си представите какво е усещането, да се почувствате излъган, предаден, подведен, и в същото време тъпо и наивно, защото си се доверил на непознат.
След като снощи направих кратка справка с "адвоката ми" (т.е. Мариета) разбрах,че в такъв случай не можем да направим почти нищо. Единствено можехме да му "направим мръсно" като го обвиним в избягване след ПТП (за ПТП-то поне свидетели имаше). Боян го информира за намеренията ни, като му остави съобщение на гласовата поща и смс.
След това се отправихме към дома на виновника.
Честно казано, не очаквах да открием някого там, но отвори любезната му съпруга, която също се извини многократно за случилото се. Мислех си дали не разиграва сцени, но минута по-късно мъжът се обади и каза,че е при тенекеджията и да отиваме при него.
Е, наистина беше там. Погледнаха колата, казаха, че ще могат да я оправят утре.
Това също не ми хареса, но реших да си спестя съмненията и недоверието. Надявам се,че всичко ще е наред.

Мога само да кажа: Винаги имайте едно наум за всичко Винаги си търсете правата
Ако имате (познат) адвокат, на който можете да се обадите, го направете

А колко от вас знаят какво да правят при ПТП ?! Дано никога не ви се налага, но е добре да сте запознати с всичко. Следващият път, когато си правите застраховка, помолете застрахователният агент да ви обясни подробно как да постъпите, и как се попълва протокол. Също е задължително да ви остави телефон за контакт! Винаги можете да се обадите на телефон 166 (само напомням, че телефонът е безплатен дори когато се обаждате от мобилен тел.) и да помолите да дойдат да ви попълнят протокола на място! (Дано не попаднете на такива неориентирани куки, като тези на които попаднахме ние).
Все пак ако щетите са малки и попаднете на видимо свестен човек, можете да постъпите като нас НО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО вземете нещо, което да ви служи като гаранция - лична карта, шофьорска книжка, документи за колата или други ценни такива!

******************************************************************************

П.С. : От известно време имах ужасното усещане, че ми предстои ПТП. Няколко пъти бях накосъм от такова, и сега, след като се случи, се надявам, че тези мисли ще изчезнат.
Ако е трябвало да се случи - добре, че се разминахме леко !

Провалени планове

Никога не съм обичала да си правя планове. В повечето случаи става така, че очакваш нещо, настройваш се за него - и в крайна сметка - нищо подобно. И в повечето случаи си разочарован. Точно такъв беше и вчерашният ден.

Сутринта предадох домашната си, която така старателно бях написала, а онзи дори не я погледна - такова неуважение към всички нас. Надявам се,че поне по-късно им е хвърлил по едно око. Поне ще знам,че няма нужда да се старая толкова следващият път
На всичкото отгоре, имах уговорка с Милена (колежката) да ми донесе един куп лекции да снимам, а тя изобщо не се появи. Ако лекциите бяха нейни - айде.. простено й е, но при условие,че бяха на Цвети, която ги беше обещала първо на мен.. абе.. нямам думи направо. На всичкото отгоре, вързах Ангел и Вили (понеже бях обещала и на тях да им дам лекциите).
Ядосах се, но не това беше най-лошото през този ден.

Вечерта се очакваше да съм на бал. Е, и тези планове малко се пообъркаха.
Какво стана ли ? Ами, претърпяхме (леко) ПТП. Когато карахме абитуриента към Тракия, (откъдето трябваше да вземе дамата си), един разсеян пенсионер се заби в нас.
Движението беше ужасТно - голям трафик. Ние също щяхме да се ударим няколко пъти, Боян успешно избегна 2-3 удара, като спираше на сантиметри, но този нямаше как да бъде избегнат, все пак не можем да контролираме човека зад нас.
Спомням си как колата пред нас спря, чух спирачките (като спирахме зад нея), в този момент си помислих "Добре,че не се ударихме" и веднага след това се чу "Тряяяяс" и колата се разтърси. Всичко стана за секунди. За щастие всички бяхме добре (физически), ударът не бе толкова голям. Излязохме да видим какво става, видимо и щетите не бяха големи, но психическите травми бяха на лице - от една страна бързащият абитуриент, от друга Боян (в качеството си на невинен шофьор, на който са му смачкали колата), от трета - виновният, който не можеше да намери думи, с които да изрази съжаление за случилото се, Антица, която също не знаеше какво да прави, и Аз, притеснена за Боян и колата му (както и за абитуриентите ест.) уплашена от удара, и опитваща се да запази самообладание. Минута-две по-късно, Митака и Антица хванаха първото такси, аз взех да запиша кординатите на виновника, а Боян се обади на баща си. Отправихме се към близкото РПУ, където се предполага,че трябваше да се попълни протоколът.
Сега е моментът да изкажа и възмущението си от куките. Как може да не знаят как се попълва протокол ?!?! Е, след като проведоха телефонен разговор, уж ни дадоха някаква повърхностна информация - но нищо конкретно. В крайна сметка се стигна до решение да не се вика КАТ, да не се ползват услугите на Лев Инс (най-смахнатата застрахователна компания според мен), и г-н Виновният, да си поеме щетите. Добро решение и за двете страни (принципно). Докато си разменяха телефони и адреси, видях че застраховката му е при мен, и реших да премълча и да я задържа (за всеки случай).
Човекът изглеждаше точен, остави 3 телефона, адрес, даде идея за място където да се поправи колата, извини се хиляди пъти, дори си предложи услугите да прибере колата в гараж..
Уговориха си среща за сутринта, стиснаха си ръцете, и всеки по пътя си.
Ние отидохме към "Скалата" да се разсеяме малко, но мислите ни бяха насочени към случилото се, и се прибрахме рано.

Мда.. доста провалени планове за днес,а колко мислех какво да облека за прословутия Альоша....

П.С.: В крайна сметка абитуриентите са отишли на време, с няколко телефонни обаждания са се уредили с С-Класа (или Алфа Ромео, все още се уточнява)

22-ри Май

Дойде време за заверки, изпитите наближават, а това е предпоставка и за редовното присъствие в даскало. Но днес ми се наложи да "изкръшкам " малко, но беше принудително. Около обяд ми стана много зле, кръвното ми падна (сигурно под нулата), пребледнях, причерня ми, и даже за малко да припадна. Май жегите не ми понасят добре и като добавим това,че не бях закусвала, не бях пила кафе, не бях спала много напоследък, а и други женски глупости, и направо не знам как не се лепнах на пода. Реших,че е по-добре да не оставам до края, оставих си книжката да ми вземат заверка, и си тръгнах. Взех си шоколад, направих си 3в1 , закусих и май вече бях добре. Дори си мислех пак да отида на лекции, но получих смс,че всичко е наред и имам заверка, а и като видях колко е топло навън, реших да не излизам повече (за днес) . Поне успях да си напиша домашната за утре и дори седнах да поуча малко.
Вечерта Мима се обади с предложение да се видим. Първоначално идеята беше за кафе, но после й предложих да дойде вкъщи (понеже нали ми беше зле). И така, към 9 и нещо дойдоха заедно с Нина, обсъдихме последните клюки и към 11 си ги изгоних

Сега се каня да преведа някои неща за утре и да лягам, защото ме чака дълъг ден (и нощ) - даскало, абитуриент, диско, Альоша.. направо не знам кога ще се прибера..



Иначе, днес цял ден слушам абитуриентите, и се сетих, че на тази дата, преди 2 години беше и моят бал. Изобщо не ги усетих тези 2 год.. кога минаха, не знам. Мария каза, че класната имала идея да ни събира, обаче аз научавам днес, ами дано някои поне да са се събрали, но освен Сашо и Дънч-а, едва ли ще е намерила и някой друг.
Е, честит 22 май , честити 2 годинки след завършване, честито и на теб, Веси

Краят на седмицата

В събота се събудих рано - някъде към 7-8ч. Изобщо не мога да спя напоследък. Легнах си към 3 (и малко) и въпреки всичко се събудих рано.
Явно съм доста напрегната, но е и разбирамемо - причини колкото искаш.
На обяд излязох с Елена, трябваше да й дам прословутият учебник, заради който ми се обади снощи.

Следобяд ни предстоеше обиколка из магазинити и избиране на подаръци за абитуриенти.
Хубавото е, че предварително бяхме решили какви ще са подаръците, така че знаехме какво търсим А като знаем какво търсим - шансът да го намерим бързо е по-голям.
Излязохме в 16ч. а в 16:40 вече излизахме от "Халите" с подаръците в ръка Бързи сме, нали?
Купихме две готини (според мен,де) сребърни гривни. Дано да се харесат и на бъдещите им притежатели.
Изморени (не от търсенето на подарък, а от жегата) се отправихме към някое кафе, да пием по нещо разсхладително. С нови сили, се поразходихме още малко из центъра, след което отидохме в "Скалата".
Вечерта се прибрахме рано, с идеята, че ще си легнем рано - но в крайна сметка останахме да чатим (их, зарибени чатърчета )
В 2ч., уморена от дългия ден, заспах!

В неделя отново се събудих рано Направих няколко опита да заспя отново, но след като само се въртях - станах и започнах да уча Свърших и още доста други неща - явно да ставаш рано си има и предимства
Следобяд имах среща с Нина (съквартирантката на Мима) за да ми даде поръчката от "Ейвън", така че се наложи да изляза в жегата. Взех си нещата, и реших да се отбия и през "Билла" да купя някои неща. Замотах се малко повече там, понеже се видях с две колежки (промутърки), и когато излязох - вече беше сравнително по-хладно

Вечерта отидохме към "Пеещите фонтани", където по-късно дойдоха и Митака и Мария.
Ето и снимка на фонтаните, но вече беше доста тъмно, така че не се вижда кой знае какво на снимката..
Към 11-12 ч. се прибрахме, и си легнах веднага за да мога да поспя повече.
Все пак утре е понеделник и трябва да ставам рано


П.С.: За малко да забравя .. Честит имен ден на Елена и всички останали именници днес

Петък вечер

.. е времето, когато можем да "разпуснем" и да се отдадем на развлечения. С нея идва краят на учебната/работната седмица, и началото на weekend-a. Сега се сещам и за любимата фраза на моите колеги: "Петък - Ден на майстора"

Е, този петък, обаче, определено не беше от най-хубавите. Отидохме на кино (до тук добре). Гледахме "Шифърът на Леонардо". Като цяло филмът ми хареса, но може би трябваше да прочета книгата преди това..
Вечерта продължи със "семеен скандал" под надслов "Обръщаш повече внимание на тел-а, отколкото на мен". Вярно, не постъпих правилно като си вдигнах телефона в киното, признавам, но реших, че разговорът (с Елена) може да е важен (като се има предвид,че се бяхме видяли няколко часа преди това и едва ли се обажда за да ми каже "Как си, айде на кафе"). Може би трябва да проявявам повече егоизъм, и да НЕ бъда винаги готова да помагам на приятелите ми, когато се наложи, но тогава действах малко инстинктивно. После последваха няколко смс-а (от сис), и понеже Inbox-а ми е пълен, реших,че е по-добре да ги прочета и да ги изтрия, защото чаках важен смс от брат ми, а ако нямам място да го получа веднага, може и изобщо да не го получа. Резултат: Боян се разсърди, скара ми се, каза че ми липсва елементарно възпитание .. и не знам си още какво.. предполагам е излишно да описвам как се чувствах И на мен не ми е приятно постоянно да ми звънят и по всяко време, но каква вина имам аз ?? Може би трябва да се замисля за смяна на телефонният ми номер ..
След киното, скандалът продължи с размяната на няколко реплики и истини, от които също не ми стана особено приятно
Мразя това, че на моменти съм прекалено чувствителна, мразя, когато съм слаба, но още повече мразя, когато ми личи и другите го забелязват. Винаги съм се стремяла да го прикривам, но има моменти, в които просто не успявам, и маската, с която се опитвам да скрия истинаската си същност, пада и излага чувствата ми на показ, и тогава се чувствам адски тъпо... май това се случи и тогава.
В крайна сметка, май скандалът приключи и се "отсърдихме", но едва ли ще го забравя в близките няколко дни (поне). Вечерта продължи с наваксване на пропуснатите гушки и цунки ..

Динамична седмица

Едва сряда е, а толкова много неща се случиха през тази седмица, че чак нямам време да седна да пиша за тях

В даскало: да отбележа, че съм станала примерна студентка, която редовно си ходи на лекцийки, упражнения (почти като в първи курс, първи семестър) Дори ходих на "извънкласно мероприятие" - вчера след лекции отидохме до "Стария Град" да развиваме културен и еко туризъм. Принципно имаше завиден снимков материал, но като ги свалих на ПеЦе-то, разбрах, че някой е сменил режима на "пейзаж", така че снимките са ужасни, има само 2-3 оцелели (т.е. първите 2-3), така че ще приложа само тези.

Ааа, щях да забравя - взех си печат (първият ми такъв за 100-те обекта) от Етнографския Музей Остават само още 99 :), но ще се радвам и на 24 :)
Иначе, като цяло си прекарахме добре следобяд, имаше идея и за събиране за вечерта (кръчма+диско), но отказах понеже вече имах други планове


Работа: Напуснах ! Дам, най-накрая напуснах! Ура! От толкова време се канех да го направя и вечно нещо ме спираше и го отлагах като си казвах,че ще го обмисля. Но вчера, след поредната грешка от страна на китайците, вече не издържах! Може би и приключването на семестъра и идването на сесията също помогнаха за решението ми. А как стана ли ? Възползвах се от лошото настроение на шефа, (който беше притеснен и изнервен до краен предел) и отсъствието на шефката, (която принципно усложнява напускането), както и това, че Ангел (новото момче, което обучавах) беше там. Реших, че момента е идеален, казах си "Сега или никога" и им сервирах добрата новина. Сякаш огромен товар падна от мен, не очаквах да стане толкова бързо и лесно Последният път като напусках (януари месец) ми казаха,че трябва да остана още минимум 1 месец, докато намерят нов човек, но сега стана моменталически .
Сега ми е малко странно, защото съм свикнала да ходя на работа, но мисля да си дам поне 1-2 месеца почивка, преди да реша да търся нова ...

В личен план: И накрая, но не и по важност - вчера с Боян отпразнувахме петият си месец откакто сме заедно ! По случай случката отидохме в "Broadway" в Тракия да се почерпим с по мелбичка

Днес се отдадохме на разходки - първо по магазините (в търсене на идеалните обувки) и после в и около градската градина, като така и не пуснаха фонтаните докато бяхме там.
Иначе, ако не бях толкова изморена, можеше и да напиша постинг за това как пазаруват мъжете и жените, но явно ще го оставя за друг път. Стана ми странно, как след толкова обикаляне, Боян не хареса нищо (макар,че му давах доста предложения) и в един момент, когато вече се бях отчаяла и мислех,че няма да хареса нищо, влезнахме в един магазин, уж хареса едни обувки (които първоначално дори не искаше да мери) и каза "Добре, взимаме ги" ! Изобщо не пожела да огледаме още малко. Странно нещо са това мъжете, не мислите ли?

Неделна "разходка"

Вчера беше един дъъъъълъг и доста изморителен ден Пообиколихме малко из България. Принципно обичам да пътувам, да ходя на нови места, но това вчера беше далеч от представата ми за "идеалната разходка".Първо - наложи се да стана сутринта рано(в около 7-8 ч.), второ - много път, трето - страшна жега, четвърто - май не улучих идеалната компания . Както и да е... преживях го
И така, към 8 и нещо потеглихме, отправихме се в посока Сливен. Всъщност, лошото в т. нар. "екскурзия" беше това, че баща ми и брат ми бяха тръгнали по работа, а ние с майка уж "на разходка" ама тoва нашето си беше по-скоро "дупе път да види" (да не казвам оригинала)

Иначе, някак си страннa ми се стори тази част на България - едни гадни тесни пътища (не че съм очаквала магистрала де), едни странни ниски дървета (ами, така е - който е свикнал на иглолисттна разтителност), едни малки едноетажни къщурки (дам, нямаше ги големите хотели), абе изобщо - кофти работа. Не ми хареса, и се радвам,че не живея там някъде. (И това са думи на човек, който учи туризъм - срам, срам). Мм, не знам.. сигурно имах други очаквания, друга нагласа.. а то какво се оказа
Когато брат ми каза,че иска да минем през Димитровград да гледа коли, си казах "Еее, най-после цивилизация.. по-голям град", но уви.. и там не ми хареса.
Първо: това било "градът на чалгата", и второ: според мен беше страшен джипситрополис. С майка решихме да си спестим пазарът за коли и седнахме на по сладолед, който се оказа най-хубавото нещо през уморителния, дълъг, горещ ден.

Към 15-16ч. се прибрахме в Пловдив, като проспах пътя на връщане (дам,доста бях изморена). Поспах още малко като се прибрах, изпратих си нашите, къпах се, готвих, почивах си, и вечерта - в "Скалата" (да не вземат да ни забравят там)


П.П.: Е, може би малко попреувеличих, не беше чак толкова зле де А и в крайна сметка "всичко е добре, когато завършва добре".

Изминалите дни

.. бяха малко досадни. Едно такова променливо настроение, едни песимистични мисли, депресии и бля-бля. Като цяло си ги обяснявам с това, че е нормално явление в определени дни от месеца (жените знаят защо). А и седмицата беше доста напрегната - много работа, съчетана с отсъствоето на шефката; сравнително често посещаване на лекции (всеки ден , по малко де); недоспиване; и като капак на всичко,и нашите дойдоха в края на седмицата (т.е. днес). Последното естествено не е в графа "неприятни", но все пак е обвързано с други неприятни неща: загуба на време (главно по магазините), отлагане на другите планове (в случая рожден ден и/или кафе/диско с Рени и другите), съкращаване на времето за почивка,(което чакам цяла седмица), забележка от типа на "Тук има 2 прашинки" (в някой затънтен ъгъл, недостижими за човешкото око и ръка), и фразата-убиец "Ау, пъпка ли ти е излезнала" .. Има и още, но ще ги премълча (от мен да мине)

Иначе, днес станах рано (само след 3 часа сън) - нетипично за мен (в почивен ден). Имах ужасТно главоболие (вероятно причинено от липсата на сън) и ми беше адски напрегнато покрай "посрещането на гостите" (незнайно защо)
В крайна сметка дойдоха следобяд, починаха си малко, и естесвено последва какво - пазаруване

Оцелях! Дори ги убедин да не ходим в "Метро" - накарах ги да отидем в "Кауфланд" (понеже още не бях ходила, а и исках да не се мотаем толкова). По пътя на логиката: по-малък магазин = по-бързо пазаруване Да - ама не! Имах чувството,че мина цяла вечност там. Както и да е - аз съм си виновна!

Сега поне отивам да спя Ура! А и утре ме чака път - решихме да отидем някъде извън Пловдив ..

Имам си емотиконки :)

Даааам, благодарение на Боян вече си имам и емотиконки По-готино е така, нали?
Скобите и точките са някак си скучни и безчувствени Друго си е с личица Бояне, благодаря {} (Мм.. а къде се кисс-ките )

Иначе, напоследък май не пиша много.. Нямам нито време, нито желание, нито нищо интересно, което да искам да споделя. Изведнъж се сетих, че е май месец и че сесията наближава Кога мина тоя семестър, изобщо не го усетих.. А сега идва време за заверки, изпити.. и други подобни глупости, а така не ми се занимава с тях.. такъв мързел ме е налегнал, и така съм го подкарала "през просото",че вече се чудя къде ще му излезне края
В крайна сметка, обещавам да се стегна малко и да си взема изпитите. Дори разбрах,че по някои предмети имало опция да предам реферат и да отида да си го защитя, като по този начин може (евентуално) да се освободя от изпит. Според колегите идеята не е добра, понеже шанса е минимален (да не кажа отрицателен), но може би не пречи да опитам (все пак си имам Чичко Гугъл, който винаги помага). Голям инат съм на моменти - вероятно ще съм една от малкото оптимистки , но пък нищо не губя .. Вие си знаете, че трябва да ми стискате палци, нали ?

Гергьовден

Честит Имен Ден на всички именници и най-вече на моя милост ;)

Честит празник и на тези, които празнуват професионалният си празник днес - Денят на българската армия !

Как отпразнувах именния си ден ли? Ами нищо особено като цяло. Знаете, че не обичам собствените си рожденни и именни дни, и все пак - преживях го ;). Следобяд излязох да почерпя някои приятелки в "Айсберга", където останах безкрайно разочарована от обслужването! Отидохме там само защото Мимето (от Варна) искаше там, но повече няма да направя тази грешка. Вечерта с Боян бяхме на пица и айранче в "Кастело". Малко нетрадиционно място за имен ден, но като липсват други идеи - става ;)

Иначе, вчера бяхме на картинг ;) Този път реших да не правя по-малко обиколки от другите ;) Качих се на бордюра 2-3 пъти, 2 пъти щях да се забия в гумите отстрани ;), нямах спирачка (или поне не действаше) В крайна сметка финиширах безаварийно предпоследна ;) (добре,че не бях единстеното момиче) :) После бяхме на кафе в "Рояла", а след това на сладолед в "Скалата". Към 12 и нещо се прибрахме изморени, и заспах почти веднага..

Гости ;)

Нали си спомняте,че Вальо се беше обадил, да каже,че си идва от Испания, и обеща да намине и през Пловдив.. ?! Е, той определено е човек, който държи на обещанията си ;) Дойде само за малко, но все пак е по-добре от нищо. Разбирам го.. Не е идвал в България от 4 год. Всъщност, това е първото му идване, откакто е заминал, и можете да си представите с колко много хора иска да се види, и то за отрицателно време. Иначе, снощи, почти веднага след идването му, излезнаха с брат ми и другите от тяхната компания, и дори не можах да го видя да му кажа "hola, como esta?" :) Прибрах се към 00:30 снощи, и все още нямаше никой вкъщи. Час по-късно, когато вече си лягах, дойдоха брат ми и Вальо, и плановете ми за лягане отново пропаднаха... Правихме си "After party" с вино и чипс :) Говорихме си до към 3-4ч. за Испания и България, но когато се стигна до спор между тях двамата "За" и "Против" ранните "брак-жена-деца-семейство", реших, че мястото ми не е там и се изнизах :) а и "Оставям ви да спорите" е тактично измъкване, когато ти се спи, а няма как да кажеш "Спи ми се" :)
Сутринта брат ми трябваше да излиза рано от вкъщи, така че на мен се падна бойната задача да изпратя госта. Е, станах към 7:30, направих закуска и кафе, и седнахме да си поговорим още малко. Какво да кажа за него - външно доста се е променил, заприличал е на испанец ;), дори нямаше да го позная, ако не знаех,че е той, но иначе си е същия, не се е надул или нещо такова. Той е страхотен човек, и явно винаги ще си остане такъв! Времето мина доста бързо, и в 9 без 10 вече трябваше да тръгваме: аз - на работа, и той - към гарата. Сбогувахме се, като си обещахме да си ходим на гости по-често..


Следобяд имах уговорка с Елена. Май на нея й се е насъбрало доста напоследък, и имаше нужда да си излее всичко на някого. Резултат: почувствах се като кошче за душевни отпадъци !!! Хубавото е, че с нея се надъхваме да ходим да спортуваме, но да видим кога ще започнем, че организацията леко куца, а и свободното време малко го няма.
Днес също бях и на солариум, но май малко попрекалих (споменавала ли съм, че имам ужасТно чувствителна кожа). Дали лосионите за "след слънце", стават и за "след солариум" :) Може пък и да пробвам..

Вечерта мисля да си почина малко, да се излежавам и да си легна рано. А може и да гледам някой филм. Сега се сещам,че идва петък, а с него и края на седмицата ;)

Търси добрата новина

Сега е момента да тегля 2-3 "мили думички" на FireFox-a, след като, както си пишех в блога, изведнъж ми изскочи едно прозорче, което ме уведоми,че имало някакви си грешки и бля-бля.. Резултат: всички прозорци бяха затвориха, а полу-написания постинг в блога - затрит! Е, да живее "Кума Лиса" и всичките й потребители! Така е.. като не слушам брат ми, който упорито се опитваше да ми натрапи "Опера".. даже и с добрия стар ИЕ нямах подобни проблеми. Вярно, може проблема да е в мен (все пак сама си го инсталирах), може и да е в бъгиндоуза (т.е. Windows-a), но ще си кажа това, което мисля в момента, макар и моето мнение по въпроса, да не е от най-компетентните!!! Все пак, днес е 3 Май - Световен ден на свободния печат, така че ще дам свобода на мислите си (освен ако огнената лисица не реши да ми направи отново подобен номер).

Както и да е.. няма да се ядосвам за подобни глупости !

Сега да честитим рожденните дни на Деси (днес) и на баба ми (вчера) !!! Да са ни живи и здрави и още дълги години да ни радват!

Иначе, какво става при мен - нищо ! Имах доста планове за днес, но май мързела, или по-скоро липсата на нагласа, надделя, и не свърших нищо от това, което трябваше да свърша. Карай.. и утре е ден.. и вдругиден пак .. Май прилагам поговорката: "Не отлагай днешната работа за утре, ако можеш да я отложиш за вдругиден". Поне свърших друга полезна дейност - сготвих :). Дам, напоследък май ям само разни боклуци (солетки, пуканки, бисквитки) и главно суха или полу-готова храна, или нещо приготвено набързо.
Но днес, реших да отделя малко повече време, и да направя нещо, което не съм яла от няколко месеца - супа ала Малайза (ммм, някой ден може и да споделя рецептата) :) И в този ред на мисли - понякога не е лошо да живееш с мама и тати, особено като няма кой да ти направи супа ;) Ааа, сега се сещам и за още нещо, което е добре да споделя с вас: www.kopcheto.net (Еее, май най-накрая се научих да слагам линкове) ;) Та, сайтчето е доста готинко, особено в моменти, когато ти липсва мама :) и нямаш време да готвиш :) Е, вярно, не са специалитети ала Малайза ;)... Само внимавайте какво и най-вече КОЛКО си поръчвате, за да не се чудите после как да сваляте излишните килограми .. все пак идва лято !!

Толкова за сега, че нямам време, ФайърФокс-а ми изгуби част от ценните минути, така че съкращавам постинга и отивам да се възползвам от "прИмоцията", която хванах днес ;Рр

1 Май

Честит празник на всички трудещи се. Честит празник и на тези, които работят върху себе си ;)

Още един почивен ден ;) Хубаво е да има повече такива. Е, вярно, не е като в Китай, където денят на труда продължава цяла седмица, но все пак е нещо.

Иначе още сутринта ми се обади Елена, да каже, че се е прибрала в Пловдив и да ме "резервира" за по-късно :) После получих смс-покана от Милена и един неин колега. И понеже това не се случва често - естествено приех :) Обадих се на Елена да я оферирам и нея и организацията беше готова !

Първо излязох с Радо, за да ми даде фотоапарата, който се предполага,че може би ще взема. Като цяло фотоапарата не е нищо особено, но е на сравнително добра цена. Ще събера малко повече мнения по въпроса и може да го взема. Пихме набързо по капучино в "Емкото", и се отправих към следващата среща :) Колегата на Милена дойде да ни вземе, и каза, че ще ни води в "едно готино кафенце". Въпросното кафе беше "Лагуна". После искаше да го водим в някой парк, и след като Милена попита дали нямаме някъде около нас - ги заведох в парка до "Еврокома". Като отидохме дори пуснаха фонтаните ;) (сигурно в наша чест) :))) Иначе беше малко студеничко, а и пълно с хлапета и пенсионери, които заемаха слънчевите пейки, така че се изнесохме доста бързо.




Вечерта, както обикновенно, отидохме в "Скалата", а там засякохме Митака и Мария и се присъединихме към тях. Денят завърши с "разходка" (автотуризъм) из Кичука. Мда.. "Опознай квартала, за да го обикнеш" - Да - ама не! Даже го намразвам още повече.. На всичкото отгоре и куки ни спираха, и то 2 пъти, за около 15 мин.

Прибрах се към 12, след което се опитах да сваля снимките от фотоапарата.
След като почти не си счупих нокът от нерви, заради това, че не мога да се оправя с ЮеСБи-то (за кой ли път..), на помощ се притече Боян (за кой ли път ;) .. ) и с общи усилия намерих проклетия порт и дори свалих снимките ;) Ура! ;)


Happy End :)