ebay мания

Он-лайн пазаруването винаги ми се е струвало добра идея - стоиш си вкъщи, и си пазаруваш, разглеждаш подробно всяка оферта, без да ти се налага да обикаляш от магазин в магазин. И тъй като Васко скоро ще се връща от Англия ме попита дали искам да си поръчам нещо от там. След като си харесах доста неща от английския и-бей, решихме че е най-добре сама да се оправям с пазаруването, наддаването и плащането. Все пак престоят му в интернет пространството е доста ограничен - 1 час/ден в близката библиотека, а интернет зали/кафета няма (или поне не в местността, в която работи). И така, предостави ми юзър нейм и пассуърд, с които мога да пазарувам, и започна он-лайн шопинг манията :)
Снощи си закупих керамична преса за коса само за 3 паунда (и още толкова за доставка). Само дано да си я получа, че продавача не се слави с добър фиидбек, а и не е предоставил адрес, на който можем да пратим чек-а. С две думи - доста несериозен изглежда, и с радост бих му поставила негативен фийдбек.
Разгледах и телефоните, но все още нищо не съм харесала - цените са горе-долу като в България. Е, има още малко време, та ако се натъкна на някоя добра оферта, може да се възползвам, но друго си е "око да види, ръка да пипне".

И в този ред на мисли.. миналата седмица попаднах на един нов закон за защита на потребителя. Всъщност, не знам дали е нов, но за мен определено беше такъв. Та според Договора за продажба от разстояние (Раздел II от ЗЗП):

Чл. 53. Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55.
...
Чл. 55. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни

.. Или с две думи - като пазаруваме "от разстояние" заплащаме след 7 (работни) дни, като през това време можем да се откажем и да си върнем продукта без да даваме обяснение защо. И какво следва от тук нататък ? Анархия! Купуваш си нещо, не плащаш, и ако не ти хареса - връщаш! Кой нормален търговец би работил при тези условия ? Вероятно това слага край на он-лайн търговията в България.

Я да се връщам в e-bay-я ..

.. and a wish come true

Мдаа.. понякога трябва да внимаваме какво си мислим, и какво си пожелаваме, че туко виж се случи.. Бяхме решили да ходим на плаж в понеделник, освен ако времето не се развали, (което беше малко вероятно) и хоп - точно това стана! Както беше жега (36 градуса) извенъж се появиха един куп облаци и като се изсипа един дъжд.. и всичко това за има-няма половин-един час.. Е, не съм ли най-големия карък ?

Вторник. Никакви планове. И както в понеделник исках Wind of Change или поне само wind, и ето.. имаше ужасТен вятър (или поне до обяд беше такъв). Въпреки всичко, все пак отидохме на плаж. Най-накрая! Точно когато си мислех, че това е "mission impossible" отидохме напук на времето. Е, все пак не беше зле, беше доста топличко, дори успях да хвана лек тен (или поне така си мисля де).

Снощи се обади Веси... за да каже че си заминава. Така и не можахме да се видим пак . Жалко наистина, но и нея я разбирам. Сигурно не е лесно за 1 месец да се видиш с всичките си роднини, и да наваксате четирите години, през които не сте се виждали. Е, поне ще поддържаме онлайн връзка. Да живее Интернета !!!

Няма заглавие :)

Какво се случва наспоследък ?
На 16-ти с Боян направихме 8 месеца. Да са ни честити По случай случката отидохме във.. Верди където май попрекалих с хапването. Така и не се научих да ям в нормални количества, но толкова обичам пица, че не ям до засищане, а до свършване Май скоро пак ще минавам на лунната диета, която правих по-миналата седмица.
На 17-ти след работа сваляхме снимките от Чудните мостове (не съм забравила за фотоблога) с Гушито, след това отидохме на кафе с Данито от Асеновград за да мога да й дам най-накрая поръчките от avon, след това на кръчмичка Мислехме да отидем във "Воеводите", но след като един от колегите на Боян си беше забравил личната карта, и не му разрешиха да остане, се отправихме към... ух.. забравих името на заведението, в което бяхме. Принципно не ми и трябва да го помня, но можеше поне да ви предупредя да не ходите там
Та въпросното жалко подобие на кръчма се намира в дясно от "Скалата". По масите се разхождаха разни стоножки и други представители на пловдивската фауна, храната беше под всякаква критика, салатите (които според менюто трябваше да са 600гр, а бяха не повече от 300) вместо с пресни краставички бяха с необелени корнишончета, а пилешкото филе нито е филе, нито е пилешко.. Нямам думи... Поне беше весело ..

След прогнозите за рекордно високи температури, реших че ще е добре да избягам на по-хладно за уикенда, още повече, че брат ми беше с кола и нямаше да се налага да ползвам автобус (което често ме е спирало), а и Гушито щеше да ходи на екскурзийка в неделя.. Речено-сторено! Събрах си багажа и айде към Смолян на хладно Пътуването беше леко зловещо, брат ми кара доста бързо, и на всичкото отгоре колата правеше някакви проблеми: доколкото разбрах проблем в някакво клапанче, или леко запушена тръбичка, по която минава горивото, което на моменти затрудняваше притока на гориво и се налагаше 3-4 пъти да спираме докато брат ми отстрани проблема.. Важното е, че всичко беше наред и се прибрахме благополучно

В Смолян беше леко тъпо, и също доста горещо (около 32-34 градуса) Видях се с Милена, която точно се беше върнала от морето и ходихме във "Фантазия" за по парче тортичка :) В недлея се отбихме да видим дядо, после събрахме багажа.. и обратно към Пловдив. Баща ми предложи да ходим на събор в месността Хайдушки поляни, но така и не остана време. Тръгнахме си с последния автобус с цел да избегнем жегата, и заехме едни от последните места, дори се наложи да седна най-отзад в средата, което после се оказа идеалното място - точно срещу люка (климатикът го пуснаха половин час по-късно и другите направо се разтапяха в жегата).

А сега вече е понеделник и всичко е както преди - работа, жега, пак работа, още повече жега.. еднообразие...
В момента слушам Scorpions - Wind of Change и се надявам и при мен да задуха вятърът на промяната, че вече всичко ми писва (в краен случай ще съм доволна и на обикновен вятър)

Иначе, за после имаме планове да ходим на плаж, ако нещо пак не се обърка, че както е тръгнало тази година.. май накрая ще излезна да се пека на терасата с леген вода където да си цамбуркам..

Чудните мостове

Когато преди две години отидох на Чудните мостове (беше на първият ми 8-ми декември) си казах, че един ден ще отида пак. И ето, че снощи Боян ме изненада с: "Искаш ли да отидем на Чудните утре". Изобщо не се замислих, отговорът беше ясен
И така, в 13ч. Гушито ме взе от работа, минахме през вкъщи да си взема някои неща (по-удобни обувки, връхна дреха и лосион за слънце), хапнахме по принцеса-две, взехме Митака, който трябваше да ни чака пред вкъщи, и потеглихме. В Асеновград ни чакаха другият Митак и Траян, които също се присъединиха към нас.
Не бяхме предвидили това, че ще има задръстване на Бачково, все пак беше Св. Богородица (честито на всички именници ) и имаше километрични опашки и задръствания, но само след 20-минутно чакане, минахме успешно
След разклона за с. Забърдо пътят все повече и повече се стесняваше и си беше леко екстремно усещане, понеже на места разминаването с други коли беше невъзможно. Все пак беше по-добре от миналия път, когато имаше сняг и доста се пързаляхме докато се качим
Със слизането от колите се отправихме към хижа "Чудните мостове" да си вземем печати за 100-те обекта, с което печатите ми станаха 2 Остават само още 98
Направихме доста снимки. Тези дни мисля да си направя ФотоБлог където да ги качвам
Иначе, това диво, непокътнато от човешка ръка място(където дори телефонът ми нямаше обхват) не може да се опише с думи - наистина е адски красиво, както лятото, така и зимата. Невъзможно е да се обхване цялата тази картина с фортоапарат - скалните мостове са огромни, под тях тече рекичка, образуваща доста водопадчета. Макар че Боян не ме изпусна във водата, все пак успях да цопна и да усетя леденостудената вода..
Уморени и гладни решихме да прекратим обиколката и да седнем в "ресторанта" на хижата за по порция пържени картофки, които така и не дойдох. След като чакахме 1 ч. и видяхме как дават нашите порции на някаква друга група (пристигнала преди 15 мин) си тръгнахме ядосани. Беше супер несправедливо - като да вземеш близалка от дете НО! Всяко зло - за добро. Отидохме на по-цивилизовано място - едно краепътно ресторантче, което въпреки огромната клиентела ни обслужиха направо светкавично Сякаш бяха усетили колко сме гладни
И така, доволни (и сити) се отправихме към вкъщи (home sweet home), където почти веднага заспах.

Траурно..

Сбогом, Бабче!

Ще останеш завинаги жива в нашите сърца!

Почивай в мир!