Случайно попаднах на една джаджа, която определя на каква стойност е даден блог.
Моят засега го раздава скромничко, само $564.54..
My blog is worth $564.54.
How much is your blog worth?
Седмицата беше толкова напрегната и натоварена, че чак не мога да повярвам, че свършва. Имам чувството,че мина цяла вечност. Покрай осми декември и Нова година има доста работа, е беше голяма лудница. Имаше един куп заблудени студентчета, които в последния момент се сещат да търсят място за 8-ми (след като вече почти всичко е заето). Общо взето, май се справих почти с всичко, макар и за сметка на доста нерви. Многото работа, обаче, не е единственият проблем, уви. Всъщност, има един доста по-голям, за който ще пиша когато вече го отстраня (дано да е скоро).
Добрата новина е, че вече знам къде и с кого ще празнувам тази година 8 декември :)
След като доста се порових и проверих на поне 30-40 места, от които почти всичко беше заето, малко като капацитет, или скъпо, най-накрая се спряхме на.. Хисар. Лошото е, че там може да се намерят по-нормални цени единствено в по-малките хотелчета (частни квартири), затова се наложи да се пръснем на 3 места (все пак общо всички сме 28 души).
Явно хората там са доста назад с технологиите, и всички искаха да пратим капаро с пощенски запис. Като направихме някои дребни равносметки, че всеки пощенски запис, който пратим ще е по 2-3 лв, решихме,че е по-добре да отидем да капарираме на място, така поне щяхме да видим и лично местата. Нали знаете, око да види, ръка да пипне!
Речено-сторено! В сряда след работа се събрахме Аз, Боян, Митака и Пийча и потеглихме към Хисар. В около 15 ч. вече бяхме там. Минахме първо през хотела, в който щяха да са по-голяма част, и в който щеше да е и вечерята. После се отправихме към х-л Розовата Къща, където ще съм и аз :Р Оставаха само още четирима души, които да решим къде да настаним, но след кратка обиколна, намерихме прилична частна квартирка близо до нашето хотелче. Капарирахме навсякъде и вече можехме спокойно да потеглим обратно към Пловдив.
В четвъртък направихме 11 месеца с Боян. След като пообиколихме града отидохме на по пица в "Кастело".
Вчера и днес почивам и мързелувам активно ;) Жалко,че уикенда свършва и от утре пак се почва всичко..
Пожелавам ви успешна седмица!
.. Това е въпросът!!! Още не съм си получила картата, а вече започнаха и проблемите.
1. В понеделник се опитах да си вляза в он-лайн системата, и на няколко пъти ми каза,че паролата ми била грешна (при положение, че съм сигурна в нея, а и преди бях влизала с нея)
2. После започна да ми се появява html-кода, когато се опитвах да заредя страницата.
3. Естествено, няколко пъти ми излезна и надпис "Not found"
4. След като писах на "интернет подкрепата" (демек съпорта) ми отговориха, че били "регистрирани 8 неуспешни опита за достъп до системата" а след 3-тия такъв "достъпът се бил блокирал от съображения за сигурност". Е как, по дяволите, ги изброиха тези 8 опита, като пробвах поне 50 пъти, и как решиха, че 3 от тях са грешни, като пробвам с една и съща парола ? (вярно първият път по инерция си въведох паролата на пощата, но след това вече си въвеждах вярната)
5. След като ми "деблокираха потребителския акаунт" влязох, и установих: първо: че картата ми е готова от 1 седмица (т.е. 3 работни дни, след като подадох заявление) и второ, че имам начислена "Годишна такса БОРИКА" (в размер на 4 лв.) за която не само не ме бяха предупредили, а и май само аз съм "облагодетелствана" с такава такса (Боян, който си изкара картата по-рано, няма такава).
6. Писах пак на съпорта (които "напълно били разбирали недовлоството ми") за да ги питам за какво иде реч, а те най-любезно прехвърлиха отговорността на "търговския ми агент" като ме поканиха да се срещна с него, и да ми обясни всичко.
7. След като така и така трябваше да отида да си взема картата, която според он-лайн информацията е готова от 30 октромври, реших да послушам съпорта и да се срещна с търговския ми агент. И какво се случва...
8. Отивам да си взема картата и .. изненада "Все още не са я получили" :) Казах им, че е готова от 1 седмица и ми отговориха "Да, в действително е готова, и се намира в централния ни клон, но все още не е достигнала до нас". Е гаси.. трябват им 3-4 дни за за да дойде от Кършияка до Центъра (явно са всичко друго, но не и експрес(на) банка).
9. Колкото и любезна и услужлива да беше търговската ми агентка, не можа да даде отговорът на въпросите ми, поне се съгласи с мен, че "Не би трябвало да е така!". Обеща,че ще провери, и че като отида пак за картата, ще ми даде отговор (А, дано!). Явно некомпетентните служители са запазена марка за тази банка..
10. Макар че участвахме в програмата "Препоръчай на приятел" с Боян, май нито един от нас не се облагодетелства от това, но това е най-малкия проблем в случая... Въпросът е, че пак останахме излъгани и за това..
Има и още неща, от които не съм доволна, но мисля да спра до тук (като си запазвам правото да ги продължа някой ден). Все пак все още не съм си получила картата и не съм видяла всички негативи, които може да ми сервира. Но след като все още не съм започнала да я ползвам, и вече съм недоволна, не искам и да си помисля, какво ще е след това.. Та така.. вече са ми начислили таксите (1, 20 - месечна такса за разплащателната сметка, и 4 лв - годишна за Борика?!) .. аз си чакам картата .. а таксите си текът .. :) Изобщо... хармонята е пълна ;)
Колкото и да не ми се иска, зимата идва. Макар че до астрономическата такава има още месец и половина, времето навън говори друго. Вече видях първият сняг, усетих студът, който те кара да си стойш вкъщи .. Явно това беше възможно най-неподходящия момент да пътувам до Смолян..
И така, в петък кръшнах от работа 10-15 мин. по-рано за да мога да хвана автобуса в 14ч. с цел да се прибера "по светло" а и да мина през офиса на Ейвън. Но уви.. Колкото повече се преближавахме, ставаше все по-студено и по-студено, а снежната покривка - все по-голяма. И така.. между Чепеларе и Пампорово се беше образувала голяяяяяма колона от автомобили, които просто стояха и чакаха.. Какво чакаха, и аз не знам.. понеже в лявото платно движението не беше спряно. Вероятно са опесъчавали.. защото пътя беше доста хлъзгав.. И така.. след един час чакане, уж вече можеше да потегляме (макар да имаше още няколко спирания). След Пампорово вече започнахме да "пълзим" до Смолян.. движихме се може би с 30 км/час.. което си е доста изнервящо. Все пак в 18ч. пристигнахме благополучно (само с час и половина закъснение). Междувременно се бях обадила на Мима, да ми вземе поръчката, че нямаше да успея да отида до офиса навреме, за щастие тя откликна и като пристигнах вече ме чакаше. Отидохме на по мляко с мед, да се стоплим малко.
После вече се прибрах вкъщи, на топличко, където мама ми беше сготвила вкусни нещица :)
Общо взето не се видях с никой, не исках да си подам и носа навън, само се чухме със Сис по телефона и в неделя сутринта потеглих обратно към Пловдив. Макар че отидохме с нашите половин час по-рано да пием кафе докато чакам автобус, имаше толкова много хора,чакащи да пътуват, че се наложи да си ползвам връзките за да се кача. Пристигнах само за два часа и половина, които изобщо не ги усетих понеже реших да гледам филма, който бяха пуснали по двд-то - "Crash". Имах доста багаж затова побързах да хвана таксито, което беше близо до автобуса. Един съвет: Никога не хващайте такси, което стои и чака по гарите :) Без да включи апарата ми взе 2 лв (за сравнение: с другите таксита излиза между 0.92лв и 1.06лв) Както и да е, не съм за 2-то лева, радвам се че си хванах такси (защото ако се обадя да си поръчам, няма да имам такъв успех) Мислех си да се заяда и да му искам касова бележка, и ако таксиджията не беше толкова любезен и не дойде да ми вземе багажа, и после да ми го свали до пред входа на блока, щях да го направя. Все пак съм клиент, и е мое задължение да си изискам фискален бон, нали :)
Тази седмица май свърших доста работа (и аз не знам защо). Най-накрая се хванах да направя офертите за студентския празник. Принципно си бях казала, че повече няма да върша нищо докато не си получа полагащото ми се, но в крайна сметка реших да ползвам друга стратегия.. Сега съм в очакване да видя дали тя ще даде желаният резултат.. Сега вече е петък, време за почивка, и време да се кача малко до Пампорово и Смолян.. (като първото е под въпрос). Надявам се, да не ме затрупа снегът и да остана там за по-дълго :) Но от друга страна вероятността това да се случи тази седмица, е по-малка.. така че няма смисъл да отлагам повече :)
В сряда се видях с Еми (бившата ми класна) за да ми даде диск с оферти за имоти. После отидохме да хапнем и да се видим. В търсене на заведение, в което да седнем, тя затвърди едно от най-важните правила за желаещите да живеят: "Никога не се качвай в кола, която е управлявана от жена" :)
За изминалите 200 метра щеше да сгази двама пешеходеца, и да направи едно ПТП :) Все пак оцеляхме (хората около нас - също). Ако не друго - поне ни качи адреналина :) (Особено на Боян, който после трябваше да отиде да й премести колата и да й вземе панела и телефона, и беше видял едно ПТП на няколко метра от него). Малко ме издразни това,че Ема си ползваше учителските навици и при него, но нали трябваше да обменим клюки :)
Снощи бях канена на 3в1 (рожден ден с трима рожденника), но в крайна сметка се наложи да пооткажа малко.. и не отидох. Все пак си прекарахме добре вечерта с Гушито..
