Весели празници

Весели празници и от мен!

Пожелавам ви много здраве, щастие, късмет, любов, усмивки и сбъднати от дядо Коледа желания ;)

Каква седмица...

Онзи ден почнах да пиша пост "Какъв ден..", но докато го завърша стана "Каква седмица". Общо взето, ежедневието ми напоследък е доста забързано и вероятно затова не си дописвам постовете (ех.. оправдания). Освен,че е една забързана седмица, е и Седмицата на авариите. Първо, в началото на седмицата, отивам да правя превод в банка ДСК.. и какво .. имало авария и не се знае кога са щели да я отстранят. Отивам в съседната банка - ОББ - там ми искаха 5лв. за превод на 63 лв. Е, това пък на какво прилича.. не направих превода им там :) (скрънза съм, нали). Следващата банка - ПИБ - там имаше километрична опашка и се отказах да чакам, още повече,че закъснявах за работа. След работа минах през Хеброс, за които също не мога да кажа добри думи, ама поне направих превода.
Прибирам се вкъщи - честитка он ЕВеНе-то - няма ток! Спряха го сутринта в 9, и го пуснаха вечета след 17.. срамота! Добре,че не си бях вкъщи и се прибрах чак в 16:30,че иначе цял ден без електричество, щях да подивея (още повече че се отопляваме само и единствено на ток).

На другия ден, отивам на работа и 5 мин. по-късно пада нета. Изчаквам аз 15тина мин. да видя дали ще го оправят ама тц. Вдигам телефона да се обадя на телесис да им кажа,че нямам нет - изненада, и тел-а не работи!

Днес, след като телесис категорично отрекоха,че няма проблем с нета, стигнахме до извода,че проблемът е в кабела. Вчера се колебаеха между ланката и кабела (понеже "мигача" на ланката не светеше), но днес им предложих да пробваме ланката с другото пц, и светна (Их,че съм умно бе! :) ) Е, явно някой нещастник, ни е прекъснал кабелите за нет-а и тел-а.. ама от утре това вече няма да е мой проблем ..



Иначе, всички тия "проблеми" са си бели кахъри на фона на фарса, който се разигра във вторник с нашите медицински сестри. И макар че всички тези подписки, протести, тениски и т.н. не помогнаха досега, ви призовавам да се подпишете тук: http://www.petitiononline.com/bulgaria/petition.html

Lost in translation

Не, не.. няма да ви говоря за филма.. (още повече, че 2 пъти заспивах на средата на филма, и не знам как свършва) ..
Но вижте на какво попаднах.. тези са доста по-изгубени в превода :)

След като 1 година работих с китайци и съм се нагледала на какви ли не првеоди, изобщо не съм и очаквала да попадна на нещо подобно ;) Но поне доста ме развесели :)

Та като си купувате кухненски абсорбатори или други подобни джаджи, питайте консултантът в магазина как се инсталират/ползват, че да не се наложи после да търсите смокини за да ги надзиравате :)

Весела седмица на всички!

1 година

С Боян направихме 1 година заедно. Цяла година.. Струва ми се адски много време, а всъщност, изобщо не усетих кога мина.
Сега се сещам как миналото лято Марта ми каза "Айде, хващай някои от колегите", а аз й казах "Ти луда ли си" :) В крайна сметка.. точно това се получи..
И макар,че сме родени на една дата и сме доста еднакви, и двамата сме големи инати, все пак успяваме да се търпим вече цяла година :) (А нали уж противоположностите се привличат, а еднаквите неща се отблъскват).

Иначе, исках да направя календар с наши снимки, за съжаление той чу и малко се наложи да празнуваме по-рано , за да му дам "изненадата" :)


Няколко часа преди 16-ти отидохме в ресторант "На свещи" (само дето свещите липсваха), където в началото беше приятно, но после почнаха да пускат само гръцка музика..

Като заключение, мога само да обобщя, че не съм предполагала, че някой може да ми носи много повече положителни моменти, отколкото отрицателни.

Гуши, благодаря ти за всичко, и се надявам, че и аз те правя толкова щастлив, колкото ти мен! ;)

8ми декември

Мина и този осми декември. Отново не бях с колегите си, ама нали миналата година бях с тях, така че да не ми се сърдят :) А и в крайна сметка.. "Не съм слънце да огрея навсякъде" :)

Тази година бях в Хисар с Боян и неговите колеги. Тъй като бяхме близо 30 души, се наложи да се пръснем в 2 хотела, и дори пак не се събрахме и имаше настанени по квартири.
Аз бях май в най-доброто хотелче - Розовата къща. Много приятно местенце, близо до гарата, близо до центъра и денонощния минимаркет. :) Стаите бяха много чисти и топлички, с кабелна и собствен санитарен възел. Ако някога отида пак в Хисар, със сигурност ще отседна пак там.

Вечерта на осми бяхме в ресторантчето на другия хотел, където бяха и по-голяма част от групата. Имаше малък фал от моя страна, защото като правих поръчката на менютата, бях забравали да поръчам безалкохолните, чудих се защо са останали доста пари, но след като не се сетих, решихме да поръчаме мезета .. Малко кофти, щото повечето знаеха, че безалкохолните са включени в куверта, а после се оказа,че трябва да се плащат отделно, ама .. какво да се прави.. и аз съм човек, и аз правя грешки..

Като цяло вечерта не беше нищо особено.. а и след като пуснаха чалга си тръгнахме към нашето хотелче.

На другия ден спахме до късно, излезнахме да хапнем в една пицария, и обратно в хотела на топличко. Навън беше толкова студено, че изобщо не ни се обикаляше из града. Събрахме се в едната от стаите, да хапваме, пийваме и играем карти ;)

Вечерта, след като нямаше какво да правя, си легнах рано-рано.
И също толкова рано на другия ден си тръгнахме. На обяд вече си бях вкъщи.

И така, общо взето така мина студентския празник тази година .. не беше кой знае колко забавно, но поне беше спокойно и си починах малко от натовареното ежедневие.. ;)

Възмутена съм..

.. май не е нещо ново. Напоследък постоянно се възмущавам, но това днес беше "в рамките на извън всякакви граници". И сега по същество..

Работя си аз днес и малко преди края на работния ден идва една жена и пита дали знам къде може да даде да й се преведат някои неща на английски. И понеже освен с туристическа дейсност се занимаваме и с преводи и легализации й отговорих, че може и при нас. Казах и да остави каквото има, и да мине след 24 часа. Нищо странно до тук.. Но какво става.. Жената изважда 5-6 коледни картички и 2 пожелания, които трябваше да се преведат на английкси. Обясни ми, че синът и е бил на бригада в Англия, където се разболял много сериозно. Тогава фирмата с която е заминал (Конкордия) веднага е настанила момчето в интензивното отделение в еди-коя си клиника и всичко минало. Момчето се оправило, буквално му били спасили живота.
Та жената искаше да прати благодарствени картички на Конкордия, клиниката, дежурните лекари, и отделът в интензивното отделение.

Казах й че щом е затова, да ги даде да мен, ще й ги преведа веднага.
После ме помоли да ги надпиша, понеже тя нямало да се справи. Надписах ги естествено, как да няма да помогна на жената..

В този момент, обаче, дойде шефката и вдигна скандал .. Как така съм била надписвала картички .. това било туристическа агенция. Жената се смути, каза на шефката да не се притеснява и че ще й плати, а тя отговори, че нямаме такава услуга "Надписване на картички".

Е, гаси простотията! Естествено, защитих жената, казах,че това все пак спада в услугата "Преводи и легализация" и че няма значение дали превеждам документ или свободен текст! .. и си продължих да надписвам картичките.
Накрая жената се извини и попита какво дължи, казах й "Нищо!"
Тя обаче, остави 5 лв. и се изниза. Толкова тъпо ми стана, че тази толкова изстрадала жена, която е била напът да загуби сина си, и се опитва да изкаже хилядите си благодарности, като ги пише в коледни картички, си плати за да й надпишат 5 картички..
Смешна работа.. никога не бих й взела пари, още повече че ми отне само 10-15 мин (макар и в работно време).

След като си тръгна жената, естествено последва скандал със шефката, но не ми пука. Тя ако е безсърдечна - аз не съм!

------------------------------------------------------------------

П.С.: Все пак реших да не оставям парите в офиса, защото така отиват в джоба на шефката. Взех ги и се почерпихме с Елена за здравето на момчето!